преглед

Това, което Мери Калас означаваше за операта на 20-ти век, екипът за шансон беше Едит Пиаф. Изкуството и на двамата беше изключително, съдбите им се трогнаха. Затова те привличаха театрални творци. Унгарската авторка Ева Патаки е вдъхновена от драматичната житейска история на френската легенда за шансона и срещата й с също толкова привлекателната актриса и певица Марлене Дитрих. Камерният мюзикъл, или по-скоро пиеса с песни на Едит и Марлене, е създаден през 1992 г. и е преминал през сцените на няколко държави. След представлението на Прешов преди шест години, Nová scéna от Братислава посегна към него.

Оригиналът има значителни амбиции. Той осигурява намаляване на живота на Пиаф, от нейните улични начала, през възходи и падения до преждевременна смърт. Освен това, като развива отношения с Дитрих, той предлага контраста на друг свят върху биографично оцветен сюжет. Той има своите улики, особено в отделните хитове на главните герои (Едит и Тео имат единствения дует), но също така и в емоционално вдъхновените, дори трагикомични последователности, разкриващи дъгата на развитие на главния герой. Режисьорът Иван Холуб се опита да нарисува сложен портрет на певицата.

Сюжетът е обрамчен от мемориална сцена в гробището Пер-Лашез, където Пиаф, пеейки песента Извинете не! (може би изразът в крайна сметка може да варира), той символизира неговото безсмъртие. Характерът на Едит е огромен, с редица актьорски и певчески аспекти. Не е лесно да се вмъкне истинската й доза вулгарност (жаргонът на Братислава не излезе повече от този на Париж?), Да се ​​намери подходящ баланс между външна грубост и искрено чувство, да се разкрие вътрешният конфликт на необикновен талант с лекомислие. Марлен (подходяща за типа Карин Оласова) има много по-малко пространство и за разлика от Едит не претърпява почти никакво развитие. Мъжките персонажи са важни в сюжета, но не много големи. Режисьорът беше добре обслужен от гражданската, с вкус и променлива сцена на Петр Янко, позволяваща плавни преходи от екстериора към недрата на кабарето.

Кристина Турджанова изобрази Едит с пълна всеотдайност и подчертаване, а не крехки черти на героинята. Тя има голям вокален диапазон, добре интонира и фразира, резервите й са в по-фината динамика на шансона. Музикантите на живо под палката на Любомир Долни създадоха значително атмосферата на продукцията, която няма да остави публиката безразлична.

Истински рейтинг: 4 звезди от 5

Ева Патаки: Едит и Марлене
режисьор: Иван Холуб
сцена: Питър Янко
музикална продукция: Ľubomír Dolný
премиера на новата сцена в Братислава на 15 януари 2010 г.

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.