Добрите знаци е първото и засега единственото сътрудничество на двама велики съвременни фантастични популярни литератури. Нийл Гейман и Тери Пратчет многократно са казвали, че им е харесало сътрудничеството, но и двамата са били в изобилие. Което е честно срамно, защото „Добрите знаци“ е може би най-забавната книга, която съм чел. Освен това това е добре написана творба, пълна със страхотни герои, луди сцени и завладяващ разказ на истории. Добър знак е просто шедьовър, създаден от смесица от най-доброто от двамата писатели.
Историята на книгата ни води няколко дни преди наближаващия библейски апокалипсис. Азирафал е ангел. Той застава на страната на доброто и животът на Земята му подхожда. Кроули е слуга на ада, той застава на страната на злото, но занаятът му, опитвайки се да извърши грехове, му се отказва многократно, тъй като, както той вижда себе си, хората не се нуждаят от много настояване за греха. Той също така е свикнал с живота на Земята, отколкото би могъл да признае. Освен това появата на апокалипсиса се възвестява от раждането на антихриста, чиито сатанински монахини ще бъдат заменени от друго дете в болницата. Той е главният инженер на човешкото унищожение, но нито Азирафал, нито Кроули искат да се примирят с него два пъти. Те тръгнаха да търсят изгубения син на ада, за да предотвратят приближаващия се армагедон.
Добрите знаци веднага пленяват с абсурден хумор и познати челни сцени.
Текстът буквално излъчва английски изтънчен хумор. Традиционно на пръв поглед се приема сериозно, сякаш посредниците му не разбират напълно остроумието на цялата ситуация, която бавно започва да се разкрива пред очите ни. Незабавно обаче героите нарушават всяка статия с всякаква сериозност и светът изведнъж е перфектна комична сцена, пълна с нереални диалози и луди ситуации. Героите говорят с типичен английски патос и реторика, а британският акцент от текста просто е гаден. По ясни причини обаче това може да се каже по-скоро за английския оригинал. Това обаче не означава, че словашкият превод не може да бъде еднакво приятен, тъй като присъстващият хумор е достатъчно силен, за да премине границите на два различни езика.
Книгата съдържа редица комични сцени, които се използват максимално. Сякаш и двамата автори се опитват да изтръгнат максимума от изложената история и те многократно се връщат към любимите си герои. По този начин книгата е фрагментирана на отделни места с назначени знаци. Понякога обаче ставаме свидетели на странични герои, чието присъствие служи най-вече за описване на сатирични сцени, свързани с предмета на книгата. Тази тема е критика защо изобщо се случва целият апокалипсис. Текстът резонира с въпроси за доброто и злото и човешкия избор.
Освен това обаче сме свидетели и на много актуални проблеми, екологични, икономически или кетъринг, които писателите не пестят в остра сатира.
Най-вече обаче книгата „Добри знаци“ е страхотно забавление. Хубаво е да се види как и двамата автори са се забавлявали, докато го пишат, въпреки че тяхното сътрудничество може да не е изглеждало напълно забавно. Стилът им обаче е много разпознаваем в книгата и феновете на двамата писатели определено ще си струват парите. „Добри знаци“ е най-забавната книга, която имам на пътя си. Бях обаче много приятно изненадан, особено от безспорния писателски талант и на двамата създатели. И именно той прави съвместната им работа наистина шедьовър.