вземете 1, вземете, вземете ned.

значение

1. (какво, кого) да хванете в ръцете, вземете с ръцете на ал. всеки инструмент: b. нещо в ръцете ви, b. шапка в ръка, б. бебе на ръце, b. палто един върху друг;
б. ядете храна от чиния с вилица;
Вземи го! предлагане с храна;
б. момиче, което танцува, за да танцува с него

● b. придавайте значение на всяка дума в водното конче за всеки (в реч);
б. да има нещо присърце, за да осъзнае сериозността, важността на нещо;
вземете (не вземете) нещо, забележете някого (игнорирайте);
телефонно обаждане. б. имате нещо в главата си, което се тревожи за нещо;
б. да направи пример за някого, да последва примера на някого;
б. уважение към някого, уважение към нещо;
б. помислете за нещо, за да вземете предвид нещо;
б. отговорност на някого да го държи отговорен;
б. причина да започнете да мислите замислено, да мислите;
б. краката на раменете започват да бягат;
телефонно обаждане. дяволът го приема гневно;
той плаче, сякаш много го води на ножове;
б. за измерване на някого (шивач, обущар) размерите на роклята ал. обувки;
б. ти си момиче, момиче, б. да се ожениш за някого, да се омъжиш за някого, да се омъжиш за някого;

2. (на кого какво, разреждам и кого) да взема, отнема, краде, краде: б. нечия кръв, b. пчелен мед, b. майка-дете;
б. момчета за война;
б. нечий език, вяра, вярвания;
Взимат единствената ми крава. (О. Кинг) Където няма нищо, няма и смърт. съгл.

3. (дори директно) да получавам, да получавам: b. висока, ниска заплата;
Глупакът дава, мъдрият взема. съгл. Когато дават, вземете; когато ударят, бягайте. съгл.

● поема (за животното) смело, наддава на тегло;
телефонно обаждане. Къде го носиш? Откъде знаеш?

4-то обаждане. заемам, хващам: бръснач (кладенец) взема пръчка;
риба вземе примамка;

● b. всичко да се шегува, за да се подиграва на всичко;

6-то обаждане. (които също директно) купуват: b. (стоки) за книга;
Каза ми, че ще вземе сирене от мен. (Отбор.)

7-ми разговор. (към кого) да проявява интерес към някого, любов към някого (от противоположния пол): момчетата я поемат, момичетата - него;

обратното. вземете, -а, -ай;

док. да взема

1. да отида, да си тръгна, да взема: б. избягайте, b. навън през вратата;
Прибираш се! Вземете у дома! Прибирай се! Сваляте го от това дърво! (О. Kráľ) В ранните вечери домашни любимци се вземат от полето на къщите. (Солт.)

2. (с неопределено време) да подготвя, да възнамерявам, да искам да направя нещо: да чета, пиша, да режа дърва;

3-то обаждане. да произхождаш някъде, да имаш причина в нещо, да произхождаш някъде: Къде е взето, че отиваш? (Тим.) Как си обясняваш това? Откъде идва толкова много вода? от къде идва Откъде си тук? изразявайки учудване от присъствието на някого.

4. женят се, женят се: ще се женят;

док. k 1, 3, 4 се жени, k 1 i се жени, k 3, 4 се жени, k 3 i се жени

  • вземете 2, -те жени. r. хром. база. остаряла. братя: Лъжете, вземете моето, ако просто паднете при мен, трябва да се биете, че ще паднете при мен, тъй като победителят ще застане (Чал.)

    ожени се, -а, -не може. (с кого и не веднага.) да се сприятелиш, да бъдеш приятел: да бъдеш разочарован от някого, какво удоволствие и човешка красота в него. (Броя);

    док. да се съберем, да се оженим

    малък брат, разреден. и побратим, -uje, -ují nedock. телефонно обаждане. (на кого) да бъдем приятели, да бъдем приятели, да се побратим: Ето, баща ми, обикновен мелничар и брат със своите господари. (Ал.) Вие се сближавате с министъра. (Згур.)

    брат, -í, -иа нед. книги. (с кого) да се побратим, да бъдем приятели: Там в мита, тук отново в детските ясли има братя - също, Парнас, уви, аркадният склон на нашите Татри! (Звезда.) Наблюдавах с участие хода на това общо братство. (Кук.)

    нахалник, -а, мн. не. -и мъж. r.

    1. мъжки брат или сестра: собствено b., Неправилно b.;

    2. член на същия ал. свързана нация, същата социална класа (и някои организации) ал. от една и съща религия (особено по адрес): Славяните имат братя навсякъде. (Кук.);
    b-ia в Христос! обръщане към вярващи към свещеници в някои църкви;
    цирк. олтар b. свещеник по отношение на друг свещеник;
    Чешки b-ia членове на чешката църква Jednota bratská;
    телефонно обаждане. шега. b-ia от мокри съседски спътници в напитката;

    братско пристигане м.: b-á любов, b-á помощ;
    б. близък народ, роднина;

    братовчед, -е, -ни жени. r. остаряла. дъщеря на брат, племенница: Братовчедът ни предаде, синът ни напусна. (Стод.)

    брат, -ца мъж. r. база. брат, брат;
    приятел, приятел (по адрес): Лъжеш ни, скъпи братко. (Jes.);
    б. моя (Вадж.)

    братянок, -нка, мн. не. -Човек. r. нар. братовчед (звезда)

    брат, регион. и братски разговор. брато, приятел, приятелка (по адрес): Ха, скъпи брат, но няма да са торти. (Стод.) Братко! гарван открадва диамант. (Пивовар.)

    братник, -а, мн. не. -Аз съм мъж. r. нар. братовчед (Тадж., Хор., Рис.)

    братовец, -вца мъж. r. нар. син на брат, племенник (Hviezd.)

    братоврах, -а, мн. не. -Човек. r. убиец на брат си

    братоубийство, -у, -убийство на жени. r. убийство на брат;

    братоубийствено пристигане. м.: b. борба между членовете на една и съща нация (обикновено за гражданската революция)

    братско пристигане м. нар. братя: b-á komora (Тим.);
    Anča b-á (Тим.) Съпругата на брат, снаха

    братовчед и братовчед, мъж. r.

    1. чичовци, чичо ал. син на тетин;

    2. остарял. племенник;

    братовчед и братовчед, -а, мн. не. -Човек. r. zdrob. израз.