Правна взаимоотношения между родители и деца, регламентирани в първа и втора глава на втората част на Закон №. 36/2005 Coll. относно семейството и за изменения на някои закони (наричани по-долу „ZR“ или „Семеен закон“) представляват най-важната част от предмета на семейното право. Фактът на биологичната връзка между родители и деца предполага не само набор от определени права и задължения, регулирани от семейното право, но и редица други правоотношения, които са предмет на гражданско, трудово, наказателно, данъчно и публично право.

определени

Във връзка с честата употреба на термина скъпа необходимо е да се определи точно какво имаме предвид под този термин. Като цяло детето се определя отрицателно като физическо лице, което не е достигнало законоустановената пълнолетие, т.е. малолетно. Навършването на пълнолетие започва на осемнадесет години. По изключение тя може да бъде придобита по-рано поради сключване на брак след шестнадесетгодишна възраст. Съгласно разпоредбите на § 11, ал. 1 ZR, в съответствие с целта на брака, по изключение позволява сключването на брак с непълнолетно лице на възраст над шестнадесет години. Навършилата пълнолетие възраст, придобита от непълнолетно лице на възраст над шестнадесет години чрез сключване на брак, не се губи нито чрез обявяването на такъв брак за недействителен поради липса на съдебно разрешение, нито от прекратяването на брака. По този начин непълнолетно лице под шестнадесет години не може да достигне пълнолетие по този начин, тъй като не би имало брак. В същото време обаче трябва да се отбележи, че непълнолетният става пълнолетен постепенно, тъй като той придобива определени права или задължения рано или късно, в зависимост от достигане на определена възраст или, с други думи, подходящи за неговата психическа и воля зрялост, което зависи от възрастта му.

В допълнение към горната дефиниция на термина дете, терминът деца и млади хора често се използва в правните норми, докато терминът младеж се отнася до по-големи деца на възраст от петнадесет до осемнадесет години. Наказателното право използва термина непълнолетен за тази възрастова група. Дефиницията на понятието дете и младеж е разгледана по-подробно от Н. Вакуликова, която определя термина дете от гледна точка на Конвенцията за правата на детето и отделните клонове на правото и определя термина младеж от социологическа, психологическа и правна гледна точка, заключавайки, че младите хора не определят правилния expressis verbis. (4).

Правоотношението между родител и дете възниква въз основа на обективен юридически факт, т.е. независимо от човешката воля, към момента на раждането на детето. Някои права и задължения обаче възникват веднага след зачеването на детето.

Не на последно място, важният факт е, че уредбата на съответните членове на Конвенцията за правата на детето, с която се обвързва Словашката република, се отразява последователно в регулирането на правоотношенията между родители и деца, както и както при регулирането на други институти.

Институтът за родителски права и задължения, който е уреден в първото заглавие на втората част на ZR, по-специално в неговите разпоредби § 28 - 39, съдържа най-важните права и задължения на родител спрямо непълнолетно дете и принадлежи само на родителят, който има пълна правоспособност.

Съдържанието на института на родителските права и задължения е основно дефинирано в разпоредбата на § 28, ал. 1 ZR чрез демонстративно изчисление, главно поради факта, че поради различни житейски ситуации това изчисление не може да се счита за приключено. Новодефинираното съдържание на родителските права и отговорности включва по-специално:

  1. непрекъснати и последователни грижи за възпитанието, здравето, храненето и всестранното развитие на непълнолетно дете,
  2. представителство на малолетно дете,
  3. управление на имуществото на малолетно дете.

Съгласно разпоредбите на § 28 ал. 2 ZR родителските права и задължения принадлежат и на двамата родители. Родителят става носител на тези права и задължения единствено поради наличието на родителски отношения, независимо дали родителите са женени, живеят ли заедно или не.

Моментът на възникване на родителските права и задължения зависи от това дали родителите са женени или не. Ако детето е родено в брака, и двамата родители придобиват родителски права и задължения в деня на раждането на детето. В случай че детето се роди извън брака, посочените права и задължения възникват по принцип само за майката в деня на раждането на детето. Бащата има правата и задълженията към детето, родено извън брака, докато:

  1. от датата на определяне на бащинството чрез декларация за съгласие на родителите пред компетентния орган съгласно разпоредбите на § 91 ZR? освен ако такова определяне вече не е станало преди раждането на детето, съгласно разпоредбите на раздел 92 от Гражданския кодекс,
  2. от валидността на решението на съда, с което е определено бащинството на детето в съответствие с разпоредбите на § 94 ZR.

Съгласно разпоредбите на § 97, ал. 2 ZR родителски права и задължения на осиновителите към детето произтичат от валидността на съдебното решение за осиновяване на непълнолетното дете.

Родител трябва да има пълна правоспособност. Съдът обаче може да разреши съгласно разпоредбите на § 29, ал. 1 ZR родителски права и задължения във връзка с лични грижи за непълнолетно дете и непълнолетен родител на дете над шестнадесет години, ако то отговаря на условията, които упражняването на това право ще осигури в интерес на малолетното дете. Ако е необходимо да се управлява имуществото на непълнолетно дете, в решението за предоставяне на родителски права и задължения по предходния съд, съдът ще вземе решение и за назначаването на настойник за управлението на неговото имущество, т.е.

Ако единият от родителите не е жив, е неизвестен (бащата не е назначен) или ако той или тя няма пълна правоспособност, другият родител упражнява само родителски права и задължения. Същото се прилага, ако един от родителите е бил лишен от родителска отговорност или ако упражняването на тези права и задължения е било ограничено или спряно.

Най-значителната намеса в правоотношението между родители и деца е намесата в родителските права и задължения и следователно такава намеса има право да се извършва изключително от съда. Съдът може да спре или ограничи упражняването на родителските права и задължения или да освободи родителите от техните родителски права и задължения. Поради важността и чувствителността на въпроса, ние отделяме специална част на намесата в родителските права и задължения.

Моментът на прекратяване на родителските права и задължения е, съгласно разпоредбите на § 13, ал. 1 ЗР във връзка с разпоредбата на § 8 ал. 2 от Гражданския кодекс, дефиниран като деня, в който детето е придобило пълна правоспособност, или с други думи, пълнолетно, тоест, че непълнолетно лице е навършило осемнадесет години или непълнолетно дете на възраст над шестнадесет години е сключил брак. Това не се отнася за задължението за издръжка на детето, това съгласно разпоредбите на § 62, ал. 1 ZR продължава, докато детето може да се изхрани.

24 от Закон №. 97/1963 Coll. относно международното частно и процесуално право, както е изменено, правните отношения между родители и деца, включително създаването или прекратяването на родителските права и задължения, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия детето има обичайно местопребиваване. Ако защитата на лицето или имуществото на детето изисква това, съдът може по изключение да вземе предвид правото на друга държава, с която въпросът има съществена връзка, когато взема решение. Родителските права и задължения, възникнали в държавата на първоначалното обичайно местопребиваване на детето, остават същите дори след промяната на обичайното местоживеене на детето. Ако един от родителите не е придобил родителски права и задълженията, предоставени на родителя от словашкото законодателство, те ще възникнат, когато територията на Словашката република стане обичайното местопребиваване на детето. Упражняването на родителските права и отговорности се урежда от законодателството на държавата на обичайното местопребиваване на детето. Обичайното местопребиваване на непълнолетни бежанци и деца, влезли на територията на Словашката република в резултат на безредици в родната им държава, както и на деца, чието обичайно местопребиваване не може да бъде определено, в този случай е територията на Словашката република.

По принцип родител той не може да се откаже от правата и задълженията си, освен ако всъщност не се е отказал от тях, като се е съгласил с осиновяването на детето. Родителят обаче не трябва да упражнява всички права и задължения лично, но може да повери упражняването им на трета страна. Типичен пример за такава комисия е временната лична грижа на баба и дядо за дете. Този факт обаче не освобождава родителя от отговорност за упражняване на родителските права и задължения. В никакъв случай обаче родителят не може да прехвърли задължението си за издръжка на дете.

Робърт Влчек, Даниела Симанова