Приятелят ми се оплака. Съпругът й не иска да сменя банята на сина им, да се къпе и да му маже задника. Когато трябва да сготви сос от тиква, вместо това му дава Pribináčik.

баща

Той отказва да го шал, казва се, че е смущаващо. И тъй като приятелката й не купи количката от убеждение, ежедневните разходки бяха оставени за нея.

Вкъщи е подобно. Мъжът не се страхуваше от готвене и памперси, но. Опитайте се да го убедите, че играенето на пъзел или игра с памет е забавно. Няма начин.

Вместо игри за развиване на внимание, памет и речник с дъщерите, когато той е в настроение, те строят железопътни линии и играят влак.

Ако той не иска, те играят подскачаща игра на топка на мобилния си телефон, който според мен убива мозъчните клетки. Докато аз отчаяно се опитвам да използвам всеки свободен момент за тяхното личностно развитие, мъжът отваря бирата, включва футбола и децата всички се гордеят, че могат да седнат до него и да пляскат, когато бъде отбелязан гол.

Разкъсана мама, усмихнат татко

Не знам дали това е правило във всяко семейство, но определено е вярно при нас, че когато майка ми си тръгне, никой дори няма да забележи. Когато това, което е всяка работна сутрин, се събира да си тръгне, децата започват да плачат и не искат да се пуснат.

Бебето е окачено на панталоните си и сълзите му се търкалят по бузите като грах, по-голямото иска той да й покаже в класа на играчките кога ще се прибере у дома. Преди да си тръгне, мъжът раздава целувки и просто ми крещи, нека се грижа за децата, защото те са тъжни.

Все още тичам, викам на бебето, за да не висят на дръжката на вратата, с едната ръка бъркам кисело мляко с люспи, с другата ровя в шкафа и търся чиста пелена. Децата въртят нос в майчиното ми начинание.

Единият не иска кисело мляко, другият, че чистата пелена е вкусна. Ако имах трета, страниците със сурогатни майки сигурно щяха да се люстят в мрежата. Викам: „Седнете! Не хващайте! Чували ли сте? Казвам не - chy - taj!

В допълнение към преопаковането на яростно бебе, аз се опитвам да допия кафето си, да слушам сутрешните новини и да не изричам лоша дума.

Чудя се защо съпругът ми успява да забавлява децата без ни най-малко усилия, запазва авторитета си и заявява, че родителството всъщност е добре. И аз тичам тук като луд пор с престилка, преструвайки се, че разрешавам граждански конфликт.

Както го виждат татковците

След още един такъв ден мъжът пристигнал от работа вечерта. Децата едва го пуснаха, от любов, ако бяха във Фейсбук, щяха да си направят автопортрет с него на вратата с етикета любимият татко е у дома.

Дори няма да стигнем до сметката за осигуровки, защото мъжът веднага се преобръща на дивана и децата започват да скачат върху него и да го месет за косата.

Когато заспива след петнадесет секунди, той носи собствените си одеяла на пръсти, слага плюшено животно под мишницата си и се предупреждава: „Шшшш!“ В апартамента цари тишина, защото когато татко е уморен, цялото домакинство се адаптира към то.

Вечер, когато децата най-накрая лягат, питам мъжа:

„Как караш децата да те водят по този начин? И с тях се потя кръв? ”

Мъжът се смее:

„Преживявате много. Не е нужно да правите всичко и да продължите да разкъсвате. "

Добре, казах си. Ако не трябва, не трябва. И на следващия ден започнах действието, правя го така.

Мама може (не) да е добре

Перфектната сутрин за релаксираща майка изглежда така. Усмихвам се и се събуждам за красива слънчева сутрин след добър осем часов сън. В кухнята на масата ме чака кафе в халба с думите Най-добрата мама.

Децата се измиват, обличат и притискат към здравословна закуска. Пристигането ми е придружено от ентусиазираната яркост на семейния персонал.

Утрото ми започва като на Планетата на маймуните. Мъж крещи от коридора. Явно сякаш вече не съм станал, той си отива. От кухнята се чува чиния, в детската стая цари тишина, което е абсолютно лош знак.

Разбира се, кухнята е пълна с разпръснати люспи и бебето ни има брашно на главата, което означава, че по-голямото отново е изпекло тортата. В детската стая цари тишина, защото детето е затворено в килер, където продължава да прави десерт и много добре знае, че ако го намеря, ще конфискувам продукта от нея.

През сълзи и стиснати зъби ще кажа: и какво от това, готино, мама първо ще пие кафе, после ще реши състоянието на апартамента. Имам нужда от халба, на която пише Next moron morning.

Нямам такава, затова заимствам тази със слона от децата, от която мъжът очевидно е направил касичка за обмен. Докато вадя цента от кафето, се чудя дали мога да пренебрегна днешната разходка. Децата ми обаче се бият все по-яростно, затова излизаме.

Инцидент от парка

Мразя парковете. Както детските площадки, така и всички места, където има люлки и катерушки, т.е. потенциални заплахи, че децата могат да се счупят или да претърпят емоционални щети, когато по-големите им деца не искат да се люлеят.

В такива случаи съпругът ми има навика да изхвърля потомство, да чете спортни новини и да не вдига поглед от мобилния си телефон до след час.

И така седя на пейка, опитвайки се да изглеждам хладно, с трето кафе в едната ръка, таймер в другата и очите ми трептят неспокойно между надценена чанта и бебе, което се търкаля в пясъчника. Бъди готин, казвам си, особено бъди готин.

По-голямата дъщеря подсвирква в нея, аз изскачам от пейката и се обличам. Бебето ми седи отчаяно на пързалка. Иска да пусне, но по-голямото момче спря по средата, извива глава и се смее глупаво на факта, че детето ми не може да пусне. Друг чаланиско е зад нея и той не иска да я пусне нагоре по стълбата.

Превръщането на спокойна майка в защитник на потомството изглежда подобно на превръщането в върколак. Очите ми изскачат от дупките от възбудата и вероятно малко пяна.

Правя стръмна стъпка към кредарите, които като ме погледнат, веднага разбират колко бият. Единият избягва, другият не успява.

„Какво правиш?“, Изсъскам аз на непознатия. "Неправилно ли правиш детето ми?"

Гледам го безумно и момчето избледнява.

- Слезте веднага долу и я пуснете, за да може и тя да се плъзга.

Човекът се спуска треперещо и не откъсва поглед от мен, сякаш ме чака след минута да се сменям за мен.

„Съжалявам, просто си играехме“, прошепва той и започва да мете пясъка от пързалката.

„За да не замърсиш спортните си панталони“, обяснява той, след което кима на дъщеря си, „хайде, малкия“.

Кризата свърши. Изправям се, усмихвам се малко криво и с крайчеца на окото си гледам как чаланиско тича да се скрие зад баща ми, колега, ангажиран във вестник.

Мамо не това. И това е добре.

Вечер лягам на пода между разпръснати кубчета и плюшени играчки от сладкото (сутрешната торта) и мисля. Никога няма да бъда добра майка с френски кок и линии, които се смеят на ексцентричността на децата и ги оставят да вървят живота си свободно и без страх.

Винаги ще им преча да сравняват, да гледат чужди деца, които ги нараняват, да крещят, когато разливат мляко и да почистват петна по тениските си със сода за хляб, за да избегнат химически почистващи препарати.

Аз съм просто майка, която не е готина (а понякога и не е добре). Пазя малкото си семейство, косата ми посивява и бръчките растат.

Но ако благодарение на това едното дете може да се качи на пързалка без страх, а другото научи, че чистата пелена сутрин е нещо разбираемо, струва си.

И че ще ме изнервят? Гребени! Спокойният татко го компенсира всяка вечер.