Той пише поезия от гимназията и стиховете му стават част от антологията на младата словашка поезия през 1963 г. Надявам се, че не преча, Ева.
Братислава, 27 ноември (TASR) - Поетът Войтех Кондрот, като дългогодишен учител по математика и физика в гимназията, също определи поезията като начин на мислене точно за разлика от приблизителното ежедневно мислене. От рождението на Войтех Кондрот, поет, преводач, автор на детски книги и неуморен популяризатор на словашката поезия, в петък, 27 ноември, ще навършат 80 години.
По време на живота си той беше неразделна фигура в събитията, при които младите поети се срещаха. За него също се говори като за покровител на младите поети. След Войтех Михалик той пое ръководството на ъгъла на поезията в Нови слов млад, където млади начинаещи автори публикуваха своите стихове.
Една от основните теми на първите колекции на Kondrót, като Празници на шестнадесетте (1965), Дървета с тримата от нас (1969), Пейзаж (1975) или Трапезна равнина (1979), бяха спомени от детството, прекарано в страната на Дунавската равнина. В книги като „Колекцията от нерешени проблеми“ (1990), „Зимопис“ (1992) и „Аз имам босо сърце“ (1999) той не избягва темата за междуличностните отношения или човешките чувства в бързо променящото се време.
Войтех Кондрот е роден на 27 ноември 1940 г. в Братислава. Животът му, но и работата му обаче са свързани с Бернолак и заобикалящата го природа. Прекарва детството си в Бернолаков, пораства и учи в началното училище. През 1957 г. завършва гимназия в близкия Сенец и след това учи математика и физика в Факултета по природни науки на Университета Коменски (Великобритания) в Братислава.
След като завършва университет, през 1962-1980 г. преподава математика и физика в средните училища в Твърдошовце, Шурани и Иванка при Дунаи. През 1980-1986 г. е редактор на оригиналната поезия в издателството Словашки писател в Братислава. От 1986 до 1990 г. работи като главен редактор на издателството за деца и младежи Младе лета в Братислава.
След като завършва кариерата си през Младите години, той се връща към педагогическата работа. До 1998 г. той преподава словашки език и математика в Консерваторията по танци в Братислава.
През 1998–1999 г. работи и като специалист в Националния литературен център, а от 2000 г. работи в Националния просветен център. Участвал е и в образованието на млади писатели, бил е член на много журита за оценяване на работата на начинаещите поети и писатели.
Той пише поезия от гимназията и стиховете му стават част от антологията на младата словашка поезия през 1963 г. Надявам се, че не преча, Ева.
Първата самостоятелно издадена книга на книгата е „Празникът на шестнадесетте“ (1965). В него той изповядваше трайна емоционална връзка с региона на детството и младостта си - Дунавската равнина, с нейната природа, обитатели и техния начин на живот, белязан от ежедневните взаимоотношения със земята. Той използва словесно съкращение, ясни образи и експериментална рима, а поезията му често има гномичен характер.
Той развива своя литературен стил, както и теми от първата книга в сборниците Дървета с нас три (1969), Пейзаж (1975), Сходство на страните (1977), Плоскост на масата (1979), Завръщане по същия начин (1983) и Новини от дома (1987).
След 1989 г. в произведенията на Kondrót като Колекция от нерешени проблеми (1990), Zimopis (1992), Хроника (1995), Определения (1997), Имам босо сърце (1998) и Частна молитва (2001), теми за справяне с бързи промени с времето, в което той подчертава любовта, семейния произход или изпитаното приятелство като доказани ценности. Той посвети на децата папката What Bird Do You Like (1978) и книгата Bobrík Ondrík (1993).
Не по-малко важни аспекти от творческия живот на Войтехс Кондрот бяха преводите на унгарските поети Лайош Касак, Гюла Илес, Шандор Веорес и Михали Бабиц. Той също така е сътрудничил при публикуването и разпространението на литературата на словашки автори в Унгария.
Поетът Войтех Кондрот, когото колегите му наричаха още „Поетичен работник“, почина на 19 януари 2003 г. в Братислава.