по-добре

Колима е район от архипелага ГУЛАГ на Солженицин. Това е територия, голяма колкото една трета от Европа, около осем и половина по-голяма от Полша, която се пресича от магистрала Колима или просто от пътя, свързващ Магадан с град Якутск в Република Якутия.

Колима е и централната тема на литературното творчество на Варлам Шалом, оцелял в съветските гулаги в Колима в продължение на 17 години. Неговите разкази в Kolymské са вдъхновение за полския журналист, репортер и режисьор на документални филми Яцек Юго - Бадер, който решава да последва стъпките на писателя, като пътува на стоп по 2 000 километра пътешествие.

Те произхождат от неговото поклонение Колимски дневници, докато четях, като мен като читател веднага ме нападнаха две други литературни асоциации. И в двете, той също присъства като "пътека" като архетипен символ на скитането. Първо, самата мотивация на пътника е незначително заложена в библията на битника - романът „На път“ (Джак Керуак).

Яцек Юго - Бадер преживява подобно пътуване, като избира за своето приключение държава, която в много отношения прилича на нещо след апокалиптичност, което се съдържа в друг феноменален американски роман „Пътят“ на Кормак Маккарти.

Постапокалптицизмът предизвиква няколко противоречиви атрибута. Обширността, на места пустота, недосегаемост, но също и разкъсването на ландшафта след инвазивното добиване на благородни метали и други минерали. След Втората световна война в тази област се добива до една трета от добива на злато в света.

Днес трудните механизми го правят, но в миналото тази тежка лопата е била изпълнявана от стотици хиляди затворници, умиращи от глад, робски труд и измръзване. Тяхните мъртви тела все още се изриват от замръзнала почва в продължение на няколко десетилетия от златосъбиращи комбайни, които са разпръснати върху златоносните парцели.

Колима е била територията на болшевишкия апокалипсис, за която е имало значителни концентрационни лагери още преди те да бъдат въведени в промишлено убийство от нацистите. В този район имаше до 160 от тях, докато до двеста хиляди „врагове“ на съветския народ можеха да оцелеят наведнъж в тях.

„Враговете на народа“ съставляваха половината от населението на всички лагери, като останалите бяха престъпници, въпреки че по време на болшевишкия терор майка, която събираше уши в колхозно поле непосредствено след прибирането на реколтата, също може да стане престъпници. Въпреки това затворниците включват и истински престъпници, девианти и рецидивисти, които получават много по-ниски присъди от политическите затворници.

Именно в казармата край Охотско море е сталинският съюз между т.нар кал (каста от професионални престъпници) и държавния правоприлагащ апарат. През 1940-41 г. повече от десетки хиляди полски граждани бяха депортирани в Колима, което всъщност допълнително мотивира мотивацията на полския репортер.

Опитът на Бадер е донякъде подобен на сегашната нотация на туристически блогове, които обаче са безпроблемно преплетени с геополитически описания във всяка глава. Това създава идеална плетеница от връзки, която създава перфектна картина на съветската империя, а също и обективираща гледна точка на постсъветска Русия, чиито патологични симптоми са още по-остри в този момент, защото се умножават по хроничността на периферията.

На ръба на руския свят трагичността, абсурдността и гротескността се редуват не само в реалностите на ежедневието, но и в историческите отражения на жителите на този труден регион.

Бадер често се сблъсква с различни причудливи нюанси на руската историческа памет и за всяко учудване му се упреква, че вижда Русия от малко разцъфнало европейско столче и че ако руснаците осъдят миналото си, няма да останат с нищо.

Книгата може да се чете по два начина. Или като дневник, или като исторически пътепис. И в двете версии обаче читателят заключава, че руснаците не са имали повече от две десетилетия да се разклатят след падането на съветската империя.

Jacek Hugo-Bader: Kolymské denníky, Издател: Absynt, 2017, Превод: Patrik Oriešek, Издание: Преклиати репортери