Паращитовидната жлеза, четири малки черти, отложени на гърба на щитовидната жлеза, естествено светят ярко, когато са близо до инфрачервена светлина. Това позволява на специално устройство да го показва надеждно, което намалява риска от увреждане по време на операция на щитовидната жлеза.

жлеза

Това обяви в Journal of Biomedical Optics Анита Махадеван-Янсен от университета Вандербилт в Нешвил, Тенеси и колеги. Структурите, които изграждат паращитовидната жлеза, са приблизително с големината на оризовите зърна. Тяхното увреждане, което понякога се случва неволно по време на операция на щитовидната жлеза, може да има неблагоприятен ефект за цял живот върху здравето на пациента. Те произвеждат хормон, който влияе върху съдържанието на калций в костите, червата и бъбреците. Повечето усложнения възникват, защото тези паращитовидни тела са трудни за разпознаване с просто око. Местоположението им също се променя значително от един пациент на друг. Изисква се микроскоп, за да се разграничи надеждно тяхната тъкан от щитовидната тъкан и околната лимфна тъкан.

В резултат на това почти една пета от операциите на щитовидната жлеза в САЩ имат увреждане или пълно отстраняване на паращитовидните жлези. "Установихме, че паращитовидната жлеза е два до десет пъти по-ярка при близка инфрачервена радиация от другите тъкани в цервикалната област. Направихме измервания на повече от 50 пациенти и забелязахме явлението във всички случаи, дори в болната паращитовидна тъкан. Това е невероятно. "При биологичните изследвания почти никога няма да получите 100% резултати", каза Махадеван-Янсен. Луминесценцията на паращитовидната жлеза е толкова силна, че за откриването й е достатъчен прост и следователно евтин детектор. Състои се от инфрачервен лазер с ниска мощност с оптична сонда, една от които кара тъканта да флуоресцира, а останалите да я улавят. "Наистина бях впечатлен от очевидната точност на този метод. Способността да се открие местоположението на паращитовидните жлези е голяма помощ, защото основният проблем при хирургията на щитовидната жлеза е намирането им и избягването им, когато трябва да се премахнат лимфните възли", каза екипът член Джон Фай, хирург от Университета на Охайо, който се занимава с операции на ендокринната система.

Изследването е инициирано през 2007 г. от млада лекарка Лиза Уайт от университета Вандербилт. По време на операция на щитовидната жлеза тя беше изненадана от трудностите при намирането на паращитовидните жлези. След преглед на литературата тя се обърна към Анита Махадеван-Янсен, която от дълго време разработва оптични методи с колеги, за да различи болните от здравите тъкани. Няколко опита стигнаха до нищо, но в крайна сметка попаднаха на правилния подход, използвайки т.нар Раманова спектроскопия - откриване на различни вещества според фините разлики в цвета на отразената светлина. В този контекст те са предимно много слаби явления, но тъканта на паращитовидните жлези ги изненада с изключително силна флуоресценция в близката инфрачервена област на спектъра. Биологичните молекули обикновено флуоресцират в ултравиолетовите и видимите области.

В резултат на това те в крайна сметка заобиколиха Рамановия спектроскоп и се справиха с евтин източник на светлина в близката инфрачервена област, както и евтин светлинен детектор от този регион. Причината за луминесценция на паращитовидната тъкан остава неизвестна. Това обаче не пречи на използването му за повишаване на безопасността на хирургията на щитовидната жлеза или на самата паращитовидна жлеза.

Източник: Университетско комюнике на Vanderbilt от 20.6.2011