Искаше да обясни на дъщеря си какво се случва по света и беше създадена книга с приказки. Унгарската писателка Krisztina Tóth казва, че децата също се интересуват от пандемията и че приказката е подходяща форма да се даде всичко.
Krisztina Tóth е известна унгарска писателка, автор на няколко детски книги. Освен това пише по чувствителни теми, като осиновяването на деца или болестите в семейството. По време на първата вълна от епидемията от коронавирус тя написа „Приказка за пандемията“, която сега е публикувана в Словакия едновременно на словашки и унгарски. Говорихме с автора като част от проекта за подкаст Pozsonyi.
Как си помислихте да напишете история за пандемия на коронавирус?
Затвориха училището на дъщеря ми през март и тъй като не сметнахме Будапеща за безопасна, се преместихме в малка къща на езерото Тиса. Преживяхме карантинния период там. По това време дъщеря ми беше първокурсник и беше доста трудно да й обясня какво се случва по света, защо трябваше да се учи от вкъщи, да ходи с воал и да си мие ръцете. Мислех, че ще бъде най-лесно, ако й напиша приказка. Бих могъл да го повторя - не пипайте нищо в магазина и се дръжте на разстояние - но имам опит, че ако искаме да дадем нещо ясно на децата, тогава най-подходящата форма е приказка. Като цяло опасността от вирус е доста трудна за разглеждане, но ако го персонифицираме и разкажем историята му, ще бъде по-лесно да се тълкува.
Как дъщеря ви реагира на приказката?
Тя беше много златна, защото за първи път съжаляваше за вируса. Историята започва с факта, че коронавирусът е много неприятен човек, който е мразен от съучениците си, а освен това е бивол. Всичко върви по-добре за него в училище от другите, така че никой не иска да играе с него. Дъщеря ми има много добра душа и веднага застана на страната на вируса. Тя каза, че ще е необходимо да се сприятели с него и да го спре. По-късно обаче научаваме от книгата, че това е коварен, разрушителен вирус. Опитах се да събудя дъщеря си в бойно настроение, за да се противопоставя на вируса.
Епидемията носи много тъжни епизоди, хората са болни и тъжни и това също се появява в книгата. Не е твърде страшно за децата?
Не мисля, че в приказката има някакви страшни елементи. Става въпрос за случващото се по света. Опитва се да обясни защо не можем да се гушкаме и целуваме, защо трябва да се държим по различен начин. Той обаче казва също, че изследователите работят върху решение и ще имаме ваксина. Според мен децата не разбират за какво още говорят възрастните, когато говорят за ваксини. Трябва да им обясним. Много неща са ни ясни, но децата не ги разбират.
Обществото напълно ли е забравило за децата във връзка с пандемията? Всяка секунда се излива огромно количество информация, но не съм забелязал, че много хора обръщат внимание на децата в тази област.