- Главна страница
- Каталог на части
- За проекта
- Често задавани въпроси
- Наръчник за дигитайзер
- присъедини се към нас
- Блог на проекта
- Дискусия по проекта
Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките
RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)
Питър Компиш:
От живота на петролджия
| Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува | 41 | читатели |
От живота на петролджия
Аз
Игнатий Георгиевич, с дървена касичка с цвят на кафе на огънат гръб, бавно се приближи до село Коломлаке, разположено близо до град Павловско в провинция Воронеж. Когато стигнал до селото, той се разпнал благочестиво преди Страстта. Купчина весели деца играеха на поляната край селото.
- Елате тук, момчета! - обърна се той към входящите. - Искате бонбони?
- Ние искаме да! Ние искаме да! - чу се от десет гърла, а Игнац Георгиевич вече беше покрит от палавниците.
- Е, ето ви! - подаде пристигащите бонбонени момчета за малко драскотина. - Кой живее в онази първа къща отдясно?
- Тук има волактисти?
- О, те са много по-големи. Павел е войник, а Петър се учи да бъде ковач.
- И жена му е все още жива?
- Не много. През зимата. - отговориха охотно момчетата, веднъж единият, веднъж другият.
- Не знам, че е имала воден човек.
- А Иван Семенов има власт над конете?
- Една двойка. И една двойка волове.
- И който живее в другата къща отдясно?
Игнац Георгиевич, турчия нефт, продължаваше да задава въпроси. Едно от децата отговори веднъж, другото друго.
- Ето ви бонбони, деца. - Игнац Георгиевич поднесе на децата няколко видни бонбони.
II
- Слава на Исус Христос!
- Дори Света Богородица! - отговори 45-годишен мъж на идващия мъж. - Какво те доведе тук, добър човек?
- Бог ме изпрати при вас, Иван Семенов, за да ви угадя и да ви помогна в мизерията ви. Не се притеснявайте, знам какво пропускате. Жена ти умря. И тя беше добър помощник. Работлива, набожна, тя те обичаше. Жалко съществото! Боже, бъди милостив към нея!
- Две прасета са мъртви за вас това лято, сега кравата ви отново е болна. О, Господ, Иван Семенов, те тества!
Добрият човек изглеждаше изумен от новодошлия. Виждате ли, вътрешният човек. Как можеше да знае всичко за него толкова много, как можеше да познава обстоятелствата му толкова добре?! Неизвестно, но всичко с Бог. Той идва в името на Бог, добре, може би просто не носи нищо лошо.
- Господ Бог те изпрати при мен, добри човече! Седни, седни! - приветства Иван Семенов. - Като вашето име?
- Вярвам отдалеч. От четвъртата страна, от седемте свещени места, ако сте чували за тях: Свети Мартин, Света Елена, Свети Петър, Свети Андрей, Свети Юр, Свети Михаил и Света Мария.
- О, как просто да те приема, Божи човече, защото аз съм беден, груб човек - уважението на руснаците към нашите турци нарасна.
- Не се притеснявай, Иван Семенов! Игнац Георгиевич не е глупак. Направете чай, добавете парче хляб и парче бекон към хляба, ако имате такъв. Утре отсече от това, което Господ Бог е благословил. Не трябва да се притеснявам много за мен.
Пропусна първия ден, пропусна втория, пропусна третия. Иван Семенов отглеждал „божия човек“ като паяк. Игнац Георгиевич беше доволен от страданието, но не помогна. На четвъртия ден той започна:
- Иван Семенов! Трябва да помагаме в името на Бог!
Игнац Георгиевич отиде до кутията с масло, която остави в килера. Той отвори касичката и започна да се навива в нея. Самите отделения, във всяко отделение различна бутилка, във всяко различно масло.
- Това е за вдовец! - петролът взе бутилка бистра течност, прекръсти се, движенията на устата му показваха, че рисува някаква молитва. Игнац Георгиевич отново прекоси и започна да ръси къщата. Той поръси стаята, едната, другата, поръси кухнята, стаята, тавана, навеса, поръси плевнята, плевнята и плевнята. Игнац Георгиевич вървеше навсякъде отпред, следван от него със свещено благоговение, почти с пръсти тихият, мълчалив Иван Семенов.
След поръсване петролът ще прозвучи:
- Какво имаш, Иван Семенов, не обичам да губя време?! Върви след работата си. Ще се моля, ще помоля Бог да ми разкрие защо се проваляш, защо всичко ти отнема руината.
Мъжът се подчини. Веднъж на полето, нашият скъп помощник започна да търси мастило в къщата. Той имаше хартията и плика със себе си. В къщата нямаше мастило. Игнац Георгиевич извади молив от джоба си и написа писмо до дома на жената в Турч в село Лежахов. В писмото се казва, наред с други неща: „Все още съм воден от Бог. Светът е вулгарен и суеверен. Просто трябва да се внимава да не се мине през едно и също село няколко пъти. Разбира се, вече имам повече от 700 рубли и т.н.
III
Звъннаха за обяд, когато Иван Семенов се върна от полето.
- Иван Семенов, може да се помогне! - Нефтеникът започна много сериозно. - Но във вашия дом има зъл дух. Първо трябва да го прогоним. Докато е тук, няма да направим нищо. Но не мога да го направя за вас безплатно. Ходенето трудно, масла скъпи. Прекарах много пари, докато не научих това, което знаех.
- И наистина ли бихте го харесали, Игнац Георгиевич?
- Не много, петдесет рубли.
- Джуджудж! Това е ужасно! Бихте ме помолили!
- Благодаря ти! - петролът започна да взема касичката си по гръб, подготвяйки се да си тръгне.
- Не ходи, добър човек. Помили ме. Само да имах. Но аз съм самотник за теб, истински губещ. Той би взел пари назаем, но аз няма.
- Колко ще дадеш? - отсечено пита Игнац Георгиевич.
- Заповядано на Бог, ще изгоря десет рубли.
- Тогава няма да бъдем нищо. Злият дух ще остане във вашия дом. Това ще ви притесни. Кравата ще умре. Ако само един, но вие губите и трите.
- Боже, Боже! - представляваше Иван Семенов.
- Но знаете ли какво?! - продължи нефтарят. - Харесваше ми да бъда справедлив, благочестив човек. Ще прогоня злия дух от дома ви за 25 рубли.
- О, смили се, Игнат Георгиевич, тогава ще плащам данъците?!
- И когато фермата ви настигне, фермата отива на вятъра, вие им плащате по-рано?!
IV
Иван Семенов трябваше да плати 25 рубли предварително. Едва тогава Игнатий Георгиевич улови злия дух. Той изпрати Газда да работи, за да не му пречи. Започна да копае под прага на входната врата. След това си тръгна и след миг се върна с жаба - жаба. Заровил жабата в земята. Когато вечерта мъжът се прибра от полето, той завари Игнац Георгиевич да се моли над прага.
- Чувствам се като зъл дух е тук! - каза петролът със сигурност. Той взе тамяна и започна да лющи прага. - Вземете вила или мотика. Когато открием зъл дух, ние го убиваме.
Мъжът се подчини, с нетърпение очакваше какво ще стане по-нататък.
Игнац Георгиевич копаеше, копаеше, погребваше всичко с мотика, кръстосваше се и ровеше нататък.
- Има зъл дух! - извика той внезапно, държейки жаба в ръце. - Точно след нея!
Иван Семенов не се остави да му кажат два пъти и жестоко уби бедно животно с вили.
- На колене! - проповядваше петролът на мъжа, също коленичил. Благодарим на Господ, че ни помогна да се отървем от злия дух.
След молитвата Игнатий Георгиевич освободи къщата и всички имения.
На сутринта той продължи напред с гърди на гърба.
Половин година по-късно съпругата на Игнац Георгиевич от Русия получи писмо от съпруга си. Наред с другото се казваше: „Вари дяволът ми прошепна да се върна през онзи Коломлак. Няколко животни бяха нарязани върху мен там и ме обвиниха. Счупиха ми едното ребро и ме презаредиха, така че лежах една седмица в Елинов с приятел. Днес за щастие съм здрав. И се казва, че в Коломлаке, когато си тръгнах оттам, фермата свърши, една жена на Михал Павлович умря и още не знам каква пара. Е, отмъстиха ми, гадове! ”