Пациенти с рак на ръба на бедността. Експертите призовават за промяна

Множественият миелом е вторият най-често срещан вид рак на кръвта. Честотата при словашки пациенти нараства всяка година. "У нас всяка година се диагностицират около 170 до 270 случая, главно при възрастни хора. Понякога се проявява с болки в гърба или фрактура или бъбречна недостатъчност", каза Шубош Дргоня, онколог от Националния онкологичен институт в Братислава.

пациенти

Поради липсата на данни това не беше лесно, но експертите измериха за първи път финансовите разходи за лечение на пациент с множествена миелома.

Разходи за лечение за първите дванадесет месеца терапия:

Диагностика - 2385,90 евро
Специални процедури (трансплантация на костен мозък) - 17 855,72 евро
Хоспитализация 7 649 евро
Тотална терапия - 41 742,69 евро

Косвени разходи за лечение:

Разходи поради неработоспособност - 2813,28 евро
Разходи за инвалидност - 0 (правото възниква след 12 месеца)
Загуби от данъци и налози - 2,542,32
Разходи, свързани със загуба на производителност на труда, преждевременна смърт - 128 179 евро
Общи непреки разходи 133 534,60 евро

Докато пациентът не бъде диагностициран и не започне терапия, PN-ku се изчерпва максимално. Той има право на пенсия за инвалидност само след 12 месеца и може да кандидатства за надбавка за мобилност или диета само след 12 месеца. Много пациенти се оказват на ръба на бедността поради болестта. "Даваме пари само за компенсиране на последиците, които са постоянни. Те трябва да продължат поне дванадесет месеца. Но имате краткосрочни проблеми по време на лечението." каза Катарина Федорова, член на Хематологичния пациент на Гражданската асоциация.

„Законът за компенсацията също определя този аспект и казва, че функционалното разстройство е липса на физически способности, сензорни способности и умствени способности на физическо лице, то ще продължи повече от 12 месеца“ заяви Жана Лукачова, говорител на Центъра по труда, социалните въпроси и семейството.

Пациентските организации, както и медицинската професионална общност предлагат няколко препоръки за това как да се свърже здравеопазването със социалната система. Логично, ако пациентът има специална диета по време на химиотерапия и няма пари за него, той ще отслабне.

Лекарят ще му предпише хранителни напитки, но в крайна сметка държавата ще плаща за влошаването на здравето му повече, отколкото би допринасял по няколко евро на месец за диетата си. Същото е и с приноса към мобилността. "Всяко подобно решение изисква задълбочени анализи първо. Имаше дискусия за това дали общото участие няма да бъде по-изгодно за държавата." добави онкологът Любош Дргоня.