Да бъдеш родител, който отглежда дете сам, е трудно. Няма значение дали става въпрос за родител, който е останал сам с детето и не е бил женен за другия родител, или това е родител, който се грижи сам за детето след развода. Също така няма значение дали това е майка или баща, които сами отглеждат дете. Във всеки случай е трудно и за родителя, и за детето.
Също така има разлика между родител, който остава сам с дете, когато детето е все още малко, или самотен родител, който остава по-възрастен. Основната разлика е във възприятието на детето, а именно, че детето под около 1-2 години не възприема особено много ситуацията, но по-голямото дете. Също така има разлика в това дали детето е знаело да живее заедно с двамата родители или не.
Ако родителите се разведат преди детето да се роди или докато детето е мъничко, тогава детето не е преживяло семейния живот и с двамата родители и следователно възприема ситуацията по различен начин - тъй като не знае какво липсва, тъй като никога не е преживяло пълно семейство с двамата родители. Но понякога го затруднява да види как някои деца имат пълно семейство и той не знае за какво става въпрос.
Ако родителите се разведат в момент, когато детето е по-голямо, те го възприемат по-чувствително, главно защото са свикнали с нещо и изведнъж го губят, така че вече могат да преценят какво им липсва.
Във всеки случай най-важното е родителят, който остава с детето, да е достатъчно силен и да вярва. Това е основата, която ще помогне на детето да управлява всичко. Когато родителят не вярва, че може да се справи сам, детето усеща своята несигурност и също изпада в несигурност, въпреки че често не знае защо.
След това е важно родителят да намери система, която той ще определи точно с детето и най-вече трябва да се научи да бъде „строг, т.е. лош“, но и „приятелски, т.е. добър“ родител. В същото време такъв родител често трябва да бъде едновременно майка и баща. Образно казано, това е родител като двама в едно.
Всичко зависи и от това дали другият родител ще се свърже с детето и ще го срещне или не. Ако другият родител не прекрати контакт с детето, това също е добре за родителя. В такъв случай, поне когато дойде другият родител, този, на когото е поверено детето, не трябва да представлява ролята на другия родител, но той сам изпълнява ролята си. Въпросът е дали го правите правилно или не. Независимо дали помага с действията и поведението си или усложнява ситуацията само повече.
Във всеки случай е много полезно както за родителите, така и за децата, ако родителите са „настроени на една и съща дължина на вълната“ за възпитание. Следователно те трябва да направят същото и да подкрепят решенията на другия родител. Ако не са съгласни с нещо, те трябва да решат фундаментално проблемите, възникнали извън близостта на детето. Родителите също могат да предотвратят конфликти, като общуват помежду си и по този начин се консултират с всичко за детето - те заедно ще се споразумеят за разрешаване на възникналите ситуации.
Ако едно дете живее с единия родител и се среща само с другия, много е важно родителите да могат да се споразумеят по въпроси, свързани с възпитанието на детето. На практика е доста сложно, но много важно за правилното възпитание на дете. Способността за съгласие и ръководене на възпитанието в една и съща посока често оказва влияние върху отношенията на детето с родителите, но също така и върху бъдещето му и върху възможността да взема правилните решения по-късно.
Има обаче и случаи, при които родителите не могат да се съгласят. В този случай е много трудно за родителя, с когото детето живее. В тази ситуация такъв родител просто трябва да стиска палци, за да може да се справи с всичко и най-вече да има здрави нерви - че може да се справи с нещата или поне повечето от тях със студена глава. Сложно е, но не и невъзможно. И като всичко, той иска и този път. Всеки случай има своите подводни камъни, своите плюсове и минуси.
Ситуацията се усложнява дори в случай на самотен родител, когато другият родител не се интересува от контакт с детето си. Това е случай, когато цялата отговорност остава на един родител, а именно този, който има дете. Той трябва да замести и двамата родители, както по отношение на родителството, така и при вземането на решения по съществени въпроси.
Понякога е добре, защото другият родител не нарушава възпитанието и така в главата на детето няма хаос. В същото време обаче на този родител му е още по-трудно, защото е сам във всичко. Такъв родител трябва не само да бъде баща и майка за детето едновременно, но той трябва да взема собствени решения по всички въпроси, касаещи детето. Независимо дали става въпрос за неща, свързани с възпитанието, образованието и други подобни.
Предимството да има дете да живее с единия родител, независимо дали се среща с другия, е фактът, че то се чувства като у дома си. Той има стабилно място, което е неговият дом, неговото убежище, на което може да се върне по всяко време. Това е факт, който трябва да се има предвид, независимо дали при развод или при развод, и който е доста важен фактор, влияещ върху бъдещето и поведението на детето.
Детето се нуждае от стабилност при всякакви условия, неговия произход, неговото място, което ще бъде неговото убежище при всякакви обстоятелства. Да не забравяме, че всеки се нуждае от сигурност, така че нека не ги носим на децата си.