Почти всяка диета препоръчва намаляване на приема на мазнини, напротив, разрешено е количеството въглехидрати под формата на зърнени закуски, пълнозърнест хляб (истински пълнозърнест хляб трудно може да се намери в редовните ни магазини), плодове, зеленчуци и обезмаслено месо. Но не само мазнините съхраняват запасите от мазнини в критични области и увеличават сърдечно-съдовия риск, виновникът изглежда е на пръв поглед невинната захар.
Фруктоза е захар, която се препоръчва за консумация от диабетици от години, тъй като има нисък гликемичен индекс (панкреасът може да не отделя инсулин за преработка). Поради това се считаше за безопасен заместител на глюкозата. Освен това е по-евтин от глюкозата и има много добра сладост (около 1,3 пъти), така че се използва в повечето сладки напитки и сладкиши. Той се намира в захар от цвекло (около 50% фруктоза, която е свързана с глюкоза 1: 1) или в много по-вредни и по-евтини глюкоза - фруктозен сироп (40-60% от свободната фруктоза, която не се нуждае от разграждане и бързо се усвоява), която е част от почти всички бисквити, кисели млека, подсладени напитки, бонбони, дресинги, сладкиши и др.
Фруктозата се намира в природата в по-малки количества в плодовете и зеленчуците (те съдържат както фруктоза, така и глюкоза в определено съотношение според вида). В малки дози това е необходимо за организма, тъй като е установено, че неговият умерен прием подобрява обработката на глюкозата, но в големи дози тялото не може да я обработи. Следователно проблемът не е плодовете, а добавянето на фруктоза, независимо дали е под формата на глюкозо-фруктозен сироп или захар, към много напитки и храни. В допълнение към сладкиши и малини, той се добавя и към зърнени закуски, солени деликатеси, кетчупи, дресинги, продукти с ниско съдържание на мазнини (за да се получи поне малко вкус) и сладкиши.
Тъй като фруктозата не може да се използва като енергия за мускулите и мозъка като глюкоза, тя се превръща в мазнина, която се съхранява в черния дроб, около сърцето и корема. Тази мазнина в коремната област, т.нар. коремна мазнина се държи като отделно тяло. Той произвежда вещества като лептин, TNF, IL-6, намалява производството на адипонектин, което причинява хронично възпаление, повишава кръвното налягане, повишава нивата на LDL холестерол, причинява инсулинова резистентност, по-късно диабет и атеросклероза. Освен това фруктозата повишава нивото на пикочна киселина, което също е показател за прекомерна консумация на тази захар (досега някои лекари настояват, че тя се причинява само от прекомерна консумация на месо) и причинява стеатоза (угояване) на печенето, което е концепция за цироза (така наречената безалкохолна стеатоза). Прочетете повече за диабета.
Друг проблем при консумацията на фруктоза е, че ако ядем храна, подсладена с фруктоза, нивото на глюкозата ни няма да се повиши, така че мозъкът няма да получи сигнал, че сме яли нещо. Резултатът е постоянен глад и "апетит за нещо добро".
Повишената консумация е особено опасна за диабетици или хора, които имат фамилна анамнеза за диабет. Екзотични култури като напр. узрели манго, смокини, фурми, грозде и круши, но тези култури съдържат много други хранителни вещества, така че не бива да ги избягваме, но можем да ги консумираме в ограничени количества. Въпреки това, диабетиците и хората с високи нива на триглицериди трябва да ги елиминират напълно от диетата си. Други плодове и зеленчуци са безопасни за нормална консумация, трябва обаче да бъдем най-внимателни с храни с добавена захар или глюкозо-фруктозен сироп (Препоръчвам да разглеждате от време на време състава на любимите си продукти).
"Здравословният" прием на фруктоза е до 25 g на ден, при диабетици и пациенти с метаболитен синдром до 15 g на ден. Таблицата показва приблизителните количества фруктоза в различните плодове.