бариери

Статията информира за процеса на сертифициране и оценка на съответствието на възлите срещу падащи скали. В същото време той описва някои преживявания на Техническия и изпитателен институт за строителство (TSÚS) от изпитвания на удар на възли, извършени в рамките на сертифицирането под надзора на представител на TSÚS.

  • хармонизирани европейски стандарти за продукти (член 7 от ДЗП);
  • Европейски технически одобрения (членове 9.1 и 11, CPD). Европейските технически одобрения се разработват в рамките на Европейската организация за техническо одобрение (EOTA) въз основа на Европейските насоки за техническо одобрение (ETAG). Следователно ETAG е документ, който съдържа специфични изисквания за продукти във връзка със съществените изисквания, методи за изпитване на продукта, методи за проверка на характеристиките и свойствата на продуктите и методи за оценка на съответствието. ETAG се изготвя от EOTA въз основа на мандат, получен от Комисията;
  • Европейски технически одобрения без директива (член 9.2, CPD).

Европейските технически одобрения могат да се изготвят от сертифициращи органи, които са членове на EOTA и се считат за хармонизирана техническа спецификация, тъй като те трябва да бъдат одобрени от всички членове на EOTA. ETA се хармонизира чрез изпращане на проект на ETA за коментари до всички членове на EOTA и може да бъде издаден само със съгласието на всички членове.

След издаването на ETA следва процес на оценка на съответствието. Технически и изпитателен институт, n. o., като нотифициран орган за ETAG 027 [2], има компетентността, свързана с оценката на съответствието, т.е. да извърши първоначалната производствена проверка, да издаде европейски сертификат за съответствие на продукта и след това да извършва непрекъснати (обикновено годишни) проверки в производство на производителя, на което е издаден такъв сертификат.

Класове комплекти срещу падащи скали

Елементи на възли срещу падащи скали
Бариера (падаща бариера) се счита за сбор срещу падащи скали, който се състои от поне три функционални полета (фиг. 1 и 2), т.е. j. от четири стълба и три полета от мрежа между стълбовете. Мрежата е свързана с надлъжни поддържащи въжета, минаващи през горната и долната част на колоните. В зависимост от разположението на колоните, бариерите могат да имат съчленени колони към основната плоча или колоните да са закотвени. Преградите с шарнирни колони се допълват с въжета срещу посоката на наклона и могат да бъдат допълнени с въжета в посока на наклона. Крайните стълбове са стабилизирани от странични въжета.


Фиг. 1 Страничен изглед на обща бариера


Фиг. 2 Изглед отдолу на обща бариера

Енергийните дисипатори се използват за поглъщане на част от енергията - спирачки, които се поставят в въжета на различни места според дизайна на производителя. За да се предотвратят големи отвори, някои прегради са проектирани с вертикални въжета в крайните стълбове. Мрежата може да бъде свързана или към тези вертикални въжета, или директно към стълбовете.
За колони обикновено се използват горещовалцувани HEB или HEA пръти съгласно EN 10034, изработени от стомана съгласно EN 10025-2 с горещо поцинковане съгласно EN ISO 1461.

Мрежата може да бъде направена от жици или въжета. Най-често срещаната телена мрежа е шестоъгълна двойно усукана мрежа или диамантена мрежа от високоякостна тел. Преминавайки между телени и въжени мрежи, мрежите се плетат от няколко взаимно усукани и образуващи нишки. Типични примери за верижни мрежи са диамантени, омега и кръгли мрежи. Мрежата от въжета се създава чрез свързване на въжетата в точката на пресичане със специален свързващ елемент. Надлъжните въжета могат да се прокарат през мрежата, за да се увеличи трайността.

Спирачките могат да работят на различни принципи. Спирачката на ФИГ. 3 е плоска стоманена намотка, която се разширява при удар. При друг тип спирачка въжето е резбовано в кръгла алуминиева тръба, която се деформира при активиране. Друг тип спирачка работи по подобен начин, т.е. използва деформация на относително меки алуминиеви тръби. В този случай счупеното въже е свързано чрез спирачка. Когато в въжетата се създаде сила на опън, алуминиевата тръба се компресира. Фрикцията се използва в спирачката съгласно фиг. 4а. Когато се активира, въжето се плъзга през отворите в плочата (фиг. 4б). В спирачката се прилагат триене и деформация (фиг. 5а и б). Лентата (или решетките) или лентата от неръждаема стомана е огъната около стоманен дорник. Когато се активират, прътите или ремъка се движат и по този начин се деформират (фиг. 5в).

Фиг. 3 Спирачка тип 1 преди активиране
Фиг. 4 Тип спирачка 4
а) преди активиране, б) след активиране
Фиг. 5 Тип спирачка 5
а), б) преди активиране, в) след активиране

Всички компоненти на енергийните дисипатори са защитени срещу корозия съгласно EN ISO 1461, EN 10264-2 или са изработени от неръждаема стомана. Стоманените въжета, използвани в бариерите, са съгласно EN 12385-4 + A1, изработени от жици, покрити с цинк или цинкова сплав клас A или B съгласно EN 10244-2. Притискащите кабелни втулки отговарят на EN 13411-3 + A1, кабелните скоби с U-образните болтове на EN 13411-5 + A1 и стремената на EN 13889 + A1. Ако се използват други, иновативни компоненти или елементи, които не са споменати в стандарта, те трябва да бъдат ясно описани и техните характеристики да бъдат проверени.


Фиг. 6 Определение за максимално удължаване


Фиг. 7 Определение за остатъчна височина hR

Тестът SEL1 е успешен, когато:

  • блокът е спрян от преграда,
  • не се получава скъсване на въжета, проводници или дисипатори и стълбове и компонентите остават прикрепени към основата; отворите в мрежата след изпитването не трябва да надвишават два пъти първоначалния размер,
  • е достигната остатъчна височина ≥ 70% от номиналната височина,
  • блокът не докосва земята преди бариерата да достигне максималното си удължение.

Тестът SEL2 е успешен, когато:

  • флангът е спрян от преграда,
  • блокът не докосва земята преди бариерата да достигне максималното си удължение.

Не е разрешен ремонт на бариери между тестовете SEL1 и SEL2.

Остатъчната височина от 70% след изпитването SEL1 се определя като подходяща височина на мрежата, която ще позволи да бъде уловена следващата, следваща падаща скала. Също така се приема, че при такава остатъчна височина на засегнатото поле, съседните полета на мрежата няма да се деформират.

Тестът MEL е успешен, когато:

  • блокът е спрян от преграда,
  • блокът не докосва земята преди бариерата да достигне максималното си удължение.

Според размера на остатъчната височина след извършване на MEL теста, бариерата се класифицира в категорията: