операция

Съветската армия отвлече 30 000 от Афганистан
Източник: Profimedia.sk
Съветската армия отвлече 30 000 от Афганистан
Източник: Profimedia.sk

Комунистическото приключение, подкрепено от съветска окупация, отне живота на два милиона мюсюлмани в Афганистан.

Ако руснаците не бяха преместени в Афганистан през 1979 г., до ден днешен можеше да има мир, често чувайки анализите на бирените политолози, но и на хората, гледащи световната политика. Но между руснаци и афганистанци има политически връзки, откакто Съветският съюз се появи на световната карта. Крал Аманула отвори вратата към страната за новия си съсед. Когато установява първите си дипломатически отношения с болшевишкото правителство през 1919 г., Кремъл побързва и отваря пет консулства в страната в рамките на няколко месеца. Не може да има съмнение, че техните задачи включват разпространение на идеи за световната социалистическа революция.

Кой знае дали съветското правителство и неговите дипломати в консулствата в Афганистан осъзнават, че общата връзка на афганистанците, живеещи в малки общности, е не само ислямът, но и вековната традиция на съпротива срещу завоевателите. Монголите и русите са се убедили в това сами. Те разбираха, че завладяването, покоряването и завладяването на афганистанска монархия, основана на племенна система, е извън обсега на дори най-добре въоръжената армия. От средата на 19 век до 1919 г. Афганистан е бил под властта на англичаните и те също са знаели, че в тази планинска страна те никога няма да бъдат суверенни господари.

Две години след първите дипломатически отношения между СССР и Афганистан, кралят подписва първия мирен договор и споразумение за сътрудничество с Кремъл. За да избегне проблеми с комуникацията и обмена на информация между правителствата на двете страни, Съветският съюз бързо се погрижи за телеграфната връзка между Кабул и Москва. Кремъл, в съперничество с англичаните за влияние в Централна Азия и Близкия изток, обеща крал Аманула с щедра награда. Всяка година съветското правителство го награждава с половин милион долара. Много от критиците му по-късно го обвиняват, че е поставил страната под влиянието на съветските комунисти зад гроша на Юда, които не са криели желанието си за червено господство в тази част на света. Както заявява френският историк Силвен Булук, дори представители на Комунистическия интернационал заменят популярния термин класова борба през 1920 г. с термина джихад - свещена война. Разбира се, те искаха да злоупотребяват със Свещената война като инструмент за борба с класовите си врагове. Те не разчитаха свещената война да се обърне срещу тях след половин век.

Комунисти в армията

За да може Кремъл едва доловимо да овладее Афганистан, той искаше преди всичко да засили влиянието си в армията си. Той предложи на царя да обучи по-голям брой армейски офицери в Съветския съюз. Когато през 1929 г. Негово Величество предприема земеделска реформа, в страната избухва голямо селско въстание, ръководено от ожесточена антирелигиозна кампания. Съветските комунисти бързо избягаха на помощ на царя. Червената армия влезе в Афганистан, преоблечена в униформите на афганистанската армия и безмилостно изби над 5000 селяни. Царят избягал от страната и помощта на Москва за мюсюлманската държава приключила.

Годините след Втората световна война донесоха нова форма на сътрудничество между двете страни. След подписването на нов договор за приятелство и сътрудничество през 1955 г., Кремъл отново се съсредоточи върху засилването на своето влияние във войската.

Той изпрати голям брой военни съветници в страната, за да помогне на афганистанците да модернизират армията. Разбира се, за да отговаря на далечните намерения на Москва. Не е чудно, че когато Съветите държаха цялата армия под палец, влиянието им в страната беше доминиращо. По времето на принц Мохамед Дауд, който беше министър-председател на афганистанското правителство от 1953 до 1963 г., Кремъл заемаше хората на всички ключови позиции, оказвайки влияние върху политиката и икономическия курс на страната. Ситуацията стигна дотам, че цялата външна търговия на мюсюлманската държава беше ориентирана към Съветския съюз. Това, което не беше съветско, нямаше шанс да се качи на гишетата на магазините в Кабул, Кандахар, Херат, Кундуз.

Недоволството от голямата ориентация на икономиката към СССР беше не само сред хората, но и в двореца на крал Захир Шах. Затова той свали принц Дауд и сам застана начело на правителството. Въпреки че кралският режим беше арогантен и доста корумпиран, казаха политолози, след изборите през 1969 г. Афганистан започна да се откъсва от Съветския съюз и да си сътрудничи повече с развитите страни от Западния свят. Новата посока на страната не харесва афганистанските комунисти, които крещят на света, че страната изпада в бездната на варварството. Никой не е знаел, че варварските времена наистина ще дойдат.

Спор с Брежнев

1969 г. извежда Бабрак Кармал и приятелката му Анахита Ратебзад на политическата сцена. На изборите те станаха членове на нелегалната комунистическа партия, която действаше под името Демократическа партия на афганистанския народ. Според някои свидетелства по-късният комунистически лидер на Афганистан дълги години е бил агент на съветската тайна полиция КГБ.

Основен повратен момент в съвременната история на Афганистан е държавният преврат през 1973 г. Той е планиран от принц Дауд срещу крал Захир с помощта на комунистически офицери, обучени в СССР. Ето защо до седем комунисти получиха министерско място в новото княжеско правителство. Ерата на червения терор взе своето. Конституционните права бяха премахнати и комунистите започнаха вълна от жестоко преследване. Изтезанията, изтезанията и терорът са станали част от ежедневието на мюсюлманите. Приятелството на принц Дауд с другари в Кремъл обаче продължи само две години. По време на посещението си в Москва принцът влезе в спор с Брежнев, който не миришеше на новите търговски отношения на Афганистан с Иран и Индия. Комунистическият преврат беше извън вратата. Той е стартиран от Хафизула Амин от домашен арест. Танкове и самолети атакуват президентския дворец на 27 април 1978 г.

Принц Дауд и седемнадесет членове на семейството му бяха екзекутирани от комунистите на следващия ден след завоеванието му. Първият комунистически преврат отне 10 000 живота, други 20 000 мюсюлмани се озоваха зад решетките.

Друго комунистическо правителство, водено от президента Тараки и неговия заместник Бабрак Кармал, обяви борба за религия. Комунистите изгориха Корана по площадите, арестуваха служители на църквата и ги екзекутираха без съд. Червеният терор се противопостави на съпротивително движение, свързано с идеалите на исляма. Страната за една нощ се озова в гражданска война. По-късно Бабрак Кармал призна, че поне 15 000 противници на режима са загубили живота си в чистките. Но чуждестранните историци казват, че до половин милион жертви.

Комунистите в правителството се страхуваха, че няма да издържат твърде дълго. Съветският съюз поиска помощ няколко пъти. През март 1979 г. съветските генерали изпращат ескадрили в Афганистан, за да бомбардират щаба на антикомунистическата съпротива, град Херат. В следващата фаза Кремъл изпрати 53 милиона рубли военна техника на помощ на комунистическото правителство в Кабул. Но дори тази помощ не гарантира, че комунистическото правителство ще остане на власт по време на масовото въстание. Брежнев реши да се намеси по-решително.

Съветската намеса в Афганистан получи кодовото име Буря 333. Войските на СССР навлязоха в афганистанската земя на 27 декември 1979 г. Москва защити нашествието си в чужда държава като изпълнение на договор за приятелство и сътрудничество. На първия етап тя премина границата на стотици хиляди войници; до заминаването им през февруари 1989 г. 200 000 съветски войници в пълна броня и в постоянна готовност оставаха в Афганистан непрекъснато.

Силвен Булук заявява, че по време на войната Съветите и афганистанските комунисти не са контролирали повече от двадесет процента от територията. Те се задоволиха с това, че държаха в ръцете си основните артерии, по-големите градове, районите, богати на зърно, газ и нефт, които бяха предназначени за Съветския съюз. Съветите с помощта на афганистанската армия започнаха тотална война в страната. Афганистанската армия, която имаше над 80 000 войници през 1978 г., претърпя огромни загуби поради нарастващото дезертирство. След две години в него останаха само по-малко от 30 000 мъже. Кремъл изпрати на война в труден планински терен, в който бяха убити над 30 000 съветски войници, главно украинци, латвийци, литовци и естонци. Афганистанското движение за съпротива се противопостави на съветската агресия. Според историците броят на бунтовниците достига до 200 000 мъже, които изповядват радикален или умерен ислям. Въстаниците са подкрепени от Конгреса на САЩ, който им доставя конвенционални оръжия и ракети земя-въздух.

По време на съветската окупация почти всички интелектуалци напускат страната и до напускането на съветската армия през 1989 г. 5 милиона души са избягали от Афганистан. Две трети са намерили нов дом в Пакистан, останалите в Иран.

Основната задача на окупационната армия беше да разпространява терор, да сплашва цивилното население и да го обезкуражава да помага на въстаниците. За смъртта на съветски войник те избиха и изгориха цялото село. Трагичната история на чешката Лидице имаше много повторения в Афганистан. Съветските военновъздушни сили използвали напалм и фосфор за бомбардиране на села, жените често хвърляли хеликоптери гол и използвали отровни газове срещу беззащитни селяни.

През 1986 г. Бабрак Кармал е лишен от всички функции, заменен от любимия на Горбачов Наджибула. Доктор, дипломат, удължена ръка на Кремъл. Дори по време на неговото управление терорът не спря. Дори децата на въстаниците станаха жертва на съветската агресия. Те отвели в СССР над 30 000 деца на възраст от шест до четиринадесет години. Там те бяха обучени като детски шпиони, които трябваше да проникнат в бунтовниците след завръщането си в родината си.

Малко се знае за факта, че преди съветската инвазия Бабрак Кармал е чакал своя шанс да поеме властта в Чехословакия. Няколко месеца той живееше в държавна вила в Банска Бистрица и дори най-близките му съседи нямаха представа каква важна личност агентите на КГБ пазят тук. Инженер Ричард Кафка отново припомни отдиха на Бабрак Кармал в Нощния санаториум в Склене Теплице, който принадлежеше на завода за SNP в Жиар над Хроном, преди да поеме позицията на президент на републиката, министър-председател и генерален секретар на комунистическата партия Парчам. Той живеел на третия етаж в компанията на неизвестен мъж, жена и три деца на възраст 15-19 години. Семейството остави мюсюлмански килим за молитва на персонала на санаториума. След отстраняването от длъжност през 1986 г. комунистическият диктатор живее в Москва, където умира десет години по-късно.

Питър Франкъл, който е работил като чуждестранен кореспондент на Чехословашката пресслужба в Кабул по времето на Бабрак Кармал, ми каза по това време за внезапния край на кариерата на Кармал, че той вече носи повече проблеми, отколкото ползи за Москва. Затова той трябваше да падне, но му беше позволено да живее в Москва.

Въпреки че комунистическият преврат и съветската окупация са история, последиците от тези трагични събития засягат живота на афганистанците и до днес. Икономиката на страната е унищожена от военната икономика и все още функциониращата търговия с черни оръжия и наркотици. Според квалифицирани оценки комунистическото приключение е коствало живота на до два милиона мюсюлмани.