В обществото съществува схващането, че „чувалът с имигранти се разкъсва все повече и повече“, заплашвайки да наводни Европа. Получаваме информация от различни източници за безпрецедентния брой бежанци, плаващи през Средиземно море до Италия и по-нататък към Европа. Подобна реторика върви ръка за ръка с идеята, че миграцията е заплаха за страните от Съюза.

възприемане

Според последните данни на ВКБООН от средата на 2014 г., повече от 46 милиона души са били принудени да напуснат домовете си в резултат на преследване, конфликти, насилие, бедност и нарушения на човешките права. В сравнение с края на 2013 г. броят им се е увеличил с приблизително 3,4 милиона. Между януари и средата на 2014 г. само 13 милиона бежанци са регистрирани по мандата на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците, в сравнение с едва 11,1 милиона в средата на 2013 г. Докладът също така посочва, че броят на бежанците през 2014 г. е най-високият от 1996 г. насам. ВКБООН предлага и общ преглед на страните, приемащи най-много бежанци. Не е толкова изненадващо, че предимно тези съседни държави са в конфликт между тези страни. Ливан (1,1 милиона), Турция (789 000), Йордания (645 600), Ирак (220 400) и Египет (138 100) водят класацията. Въпреки това през последните години длъжностните лица на Европейския съюз приемат нови контролни и регулаторни мерки, нареждащи укрепване на външните граници на Съюза и засилване на дискурса, в който тези хора представляват особена заплаха за страните от Съюза.

Един от общите митове, възпроизведени от медиите и политическите лидери, е безпрецедентното нарастване на миграцията на населението, причинено от глобализацията. В своята встъпителна лекция професор Хайн дьо Хаас обяснява: „Въпреки че броят на международните мигранти почти се е удвоил между 1960 и 2000 г., населението на света нараства със същия темп. По този начин относителният брой на миграциите остава стабилен и по този начин международните мигранти са по-малко от три процента от световното население. Естеството и посоката на миграция обаче са се променили. През последните векове предимно европейци емигрираха и колонизираха територии в чужбина. Европа се превърна в една от най-атрактивните дестинации след Втората световна война. Въпреки това, особено след края на Студената война, политиците все по-често изобразяват миграцията като обща заплаха за сигурността и просперитета, създавайки паника относно миграцията. Това е, което допринася за фалшивата идея за увеличаване на миграцията. “Подобни представи за имиграция и чужденци се появяват много повече в публичния дискурс.

Имиграцията в публичния дискурс

През 60-те години имиграцията е била предимно икономическа. Държавите не регулират миграционните движения, тъй като имигрантите се възприемат като евтина и гъвкава работна ръка в повечето европейски страни. В края на 60-те и през 70-те години обаче имиграцията постепенно започва да прониква в обществения дебат, променяйки политиката от хлабава, неинвазивна към по-рестриктивна, която определя необходимостта от контрол на имигрантските потоци в страните.

С настъпването на 80-те години възгледът за миграцията отново се трансформира. Мигрантите вече не се възприемаха в контекста на социални и икономически ползи или формиране на интегриран пазар на труда. Имиграцията се премести от категорията на политически неинтересни теми в категорията на политизирани и впоследствие секюритизирани явления.

Миграцията в Европа през 90-те години също е свързана с тероризма, въпреки че ислямските фундаменталистки движения са били активни в Западна Европа много по-рано. Те обаче не бяха възприети от обществеността и държавните служители като заплаха. Това не се променя чак в края на 70-те години след успеха на ислямската революция в Иран, която накара много арабски държави със светска ориентация да се чувстват застрашени от тези движения. Не само промените в арабския свят, но и събитията в Европа изостриха и радикализираха по-специално възприемането на мюсюлманските чужденци. Ключовите моменти са 1988 и 1989 г., когато избухват няколко мюсюлмански демонстрации. Първата такава мобилизация беше отговор на текст на британския индийски писател Салман Рушди, за чиито сатанински стихове иранският аятола Хомейни му наложи фетва и поиска смъртта му. Атаките от 11 септември 2001 г., а по-късно и в Мадрид и Лондон, оказаха голямо влияние върху трансформацията на дългогодишното напрежение. Въпросът за имиграцията и интеграцията на чужденци в западноевропейските страни се превърна в проблем за сигурността.

Нежеланата последица от такива мерки може да се види в обвързването на въпроса за имиграцията и убежището с въпросите на тероризма, транснационалната престъпност и граничния контрол. Често се случва информацията във вестниците за преминаването на източната граница в Словакия да е предимно съобщения за нелегална имиграция или контрабанда. Всички видове имигранти се хвърлят в „една торба“, като често свързват гореспоменатите теми.

От една страна, европейската интеграция доведе до разхлабване на вътрешните граници, но от друга страна, отговорът беше да укрепи външните си граници. В момента една от горещите теми е увеличеният брой бежанци, идващи в Европа през Средиземно море, особено през Италия, Малта и Гърция.

Словакия и имиграцията

Омагьосаният кръг на секюритизация на миграцията

Секюритизацията се определя като процес, чрез който всяка тема се превръща в тема, възприемана като екзистенциална заплаха. Важно е да се каже, че създаването на такъв образ върху различни теми или групи хора е резултат от социалното изграждане на заплахата. С други думи, такава заплаха не е реално съществуваща заплаха, явление, създадено от различни образи, известна реторика и дискурс, воден от политически лидери и медии. Чужденците често стават такава тема. Политическите лидери и медиите обаче имат избор как да информират обществеността за чужденците. Ограничителните миграционни политики, затварянето на граници и представянето на мигрантите като заплахи имат много негативни последици. По този начин недостатъчната информация и такъв настроен дискурс създават страх от неизвестното и от несигурността. Строгото определяне на законното влизане в страната обаче засяга пряко и самите имигранти. На първо място, ако няма достатъчно легални начини за влизане в страната, хората са принудени да използват алтернативни начини за влизане. Това често води до използване на услуги на контрабандисти, но това може да бъде изключително опасно и скъпо. Това може да доведе и до организирани морски пътувания, както е в момента в Средиземно море.

Секюритизацията на миграцията обаче има и негативно измерение за цялото общество. В очите на обществеността и политическите лидери миграцията често се разглежда като един от факторите, отслабващи националната традиция и социална хомогенност или застрашаващи националната сигурност. Ето защо се създава отрицателен образ на чужденците в обществото. Строгите или недостатъчни мерки обаче могат да създадат проблеми и за чужденците, които вече са в страната (например, ако не могат да общуват с полицията за чужденци, те не получават достатъчно информация за необходимите документи и процедури, ако не могат да бъдат наети поради различни административни пречки, ако не са налични езикови курсове). или ако трябва да останат в лагерите за задържане и други подобни дни). По този начин хората се затварят в себе си и нямат контакт с мнозинството от населението. Това обаче подкопава взаимното доверие между тези групи, социалното сближаване и солидарността. Загубата на способността на сплотеното общество води отново до образа на заплахата и по този начин до по-нататъшна секюритизация, като по този начин задълбочава порочния кръг от негативни последици от възприемането на извънземните като заплаха.

Заключение

В случая с Италия ситуацията е по-сложна поради по-големия брой бежанци, идващи от около Средиземно море. Има много молби за убежище. Благодарение на Дъблинската конвенция Италия става не само държава на влизане, но и държава, отговорна за разглеждането и обработването на молбата за убежище на всички, които са преминали италианската граница първо. Един от начините е един вид споделена отговорност за тези бежанци, за тяхното получаване и обработване на молби за убежище. Страни като Германия и Франция вече са приели такива бежанци, което също е помогнало да се предотврати връщането на тези хора в техните страни на произход. Въпреки това, повече държави в Съюза трябва да се присъединят към съвместната отговорност и приемането на бежанци.

Трябва да се има предвид, че колкото повече има негативно обсъждане на негативното възприятие на чужденците в политическия или обществения дебат, толкова по-малко ще бъдат усилията за приемане на мерки за интеграция и създаване на приобщаващо общество. И обратно, колкото по-малко са интегрираните имигранти в страната, толкова по-голямо сближаване ще бъде подкопано в обществото. Секюритизацията може да бъде неволна последица от неизпълнената интеграция на извънземни. Следователно остава въпросът дали постоянното укрепване на границите е решение на съвременните миграционни тенденции и правилният отговор на нарастващия брой хора, които бягат от родните си страни. Решението обаче не е много щастливо и със сигурност не е системно.