Тази история е за учител в детска градина. Учителят помага на детето да носи малки каубойски ботуши. И детето я попита:
-"Учителю, помогнете!"
И двамата бутаха, дърпаха, все още не можеха да влязат в тези обувки. И когато най-накрая се получи, двамата потни седнаха, момчето поглежда обувките си и казва:
-- Учителю, поставихме обувките с главата надолу.
Така че учителят изглеждаше и наистина. Тя обаче запази спокойствие, остави обувките си с по-малко усилия и този път те ги избутаха обратно на десните крака. Тогава момчето поглежда обувките си и казва:
-- Но това не са моите обувки.
Учителката я захапа за език, за да не изкрещи:
-- Не знаехте ли това преди? и тя отново остави обувките му и момчето казва:
-„Това не са моите обувки, това са обувките на брат ми и майка ми ми позволява да ги нося!“
Учителката вече не знаеше дали да се смее или да плаче и тя отново помогна на момчето да се обуе. И когато тя му помогна да си сложи палтото след това упорито усилие, тя попита:
-- А къде са ти ръкавиците?
И момчето казва:
-„Напълних ги в обувките ми!“
Приятелски разговор в тоалетната
Седя съвсем сам в тоалетната и правя какво да правя там. Изведнъж чувам от:
-"Здравей как си?"
Определено не съм човек, който да започва разговори в мъжката тоалетна и дори не знам как мислех да отговоря, затова отговорих:
-- Справям се доста добре.
Този до мен попита:
-"И какво правиш?"
Какъв луд въпрос! Разбира се, малко е странно, но аз му отговарям:
-- Е, мисля, че е същото като теб.
Затова ще се опитам да побързам, когато изведнъж чуя друг въпрос:
-- Мога ли да дойда при вас?
Е, този въпрос беше наистина странен. Помислих си, но само за това как той завърши разговора приятелски. Ето защо аз просто отговорих:
-"Не, в момента съм наистина зает."
И тогава чувам как този до него казва:
-"Ти. Слушай ме, ще ти се обадя отново по-късно. До мен седи идиот, който все още отговаря на въпросите ми."