Обсесивно-компулсивното разстройство е психично заболяване, характеризира се с чести, повтарящи се мисли и ритуали, които пациентът извършва наоколо. Той не може да се отърве от тези мисли и не може сам да ги потисне.

разберете

В тази статия ще опишем накратко симптомите и лечение на обсесивно-компулсивно разстройство. Също така ще разберете дали OCD се среща и при деца и как трябва да го разпознаете.

Обсесивно-компулсивно разстройство - невроза на подсъзнанието

Други имена на това заболяване са: обсесивно-компулсивно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, обсесивна невроза, на английски OCD.

Болестта се състои на два психични феномена:

  • Обсебване - периодично повтарящи се мисли, които са неприятни за пациента, предизвикват неприятни чувства като безпокойство, страх, напрежение. Впоследствие болният се опитва да прогони тези мисли с други мисли или дейности.
  • Компулсии - реакции на мании, компулсивно поведение, пациентът чувства, че трябва да изпълнява тези дейности (пример: мании, свързани с бактерии, компулсивно често и прекомерно измиване на ръцете).

Знаете ли, че…

Обсесивно-компулсивното разстройство притеснява до около 2% от населението, следователно го класифицираме като обща психиатрична диагноза. OCD е по-често при жените, отколкото при мъжете. Ясните причини за заболяването са неизвестни. В около половината от случаите има обсесивно-компулсивно разстройство развива се след стресово събитие.

Симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство

Болест проявява се в натрапчиви мисли, което може да включва:

  • страх от бактерии
  • компулсивни мисли за секс
  • мисли за която и да е част от тялото
  • страх от нараняване
  • почистване на нещата по определен начин
  • постоянен мониторинг на жизнените функции
  • страх от изневяра
  • и много други

Обсесивно-компулсивно разстройство при деца

Обсесивно-компулсивното разстройство при децата е около малко по-трудно за откриване, отколкото при възрастни. Децата често крият своите ритуали, защото се срамуват или се страхуват от реакциите на околната среда. Често обсебващите мисли при деца с ОКР включват страха да не кажат нещо грубо, някой да се разболее или да умре. Страхът от бацили или асиметрия също е често срещан при децата.

Ако подозирате, че детето ви може да има обсесивно-компулсивно разстройство, говори с него в любезна и разбираща равнина. Можете да кажете, че забелязвате, че се страхува от мръсотия и затова често си мие дръжките. Подчертайте, че обичате и приемате детето такова, каквото е. Необходимо е обаче посещение на детски психолог или психиатър, така че болестта да не прогресира.

Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство

Болестта е в повечето случаи хронична. Сегашното лечение обаче може облекчават добре симптомите на заболяването и подобряване на качеството на живот на пациента. Фармакотерапията се комбинира при лечението на обсесивно-компулсивно разстройство (медикаменти) и поведенческа психотерапия.

Лекарства

Доказано е, че от лекарствата за обсесивно-компулсивно разстройство най-ефективните SSRI инхибитори, които също се използват при лечението на депресия и трицикличния антидепресант кломипрамин. При обсесивно-компулсивно разстройство е така появата на антидепресанти е по-бавна, отколкото при лечението на депресия. Използват се и по-високи дози от тези лекарства.

Поведенческа психотерапия

При някои пациенти с по-леки симптоми на ОКР фармакотерапията не е необходима и е достатъчна когнитивна поведенческа терапия. По време на него пациентът се научава да предотвратява натрапчивите мисли и получава по-голям контрол над своите ритуали.

ТЕСТ за обсесивно-компулсивно разстройство

(този тест е само ориентировъчен)

Заключение

Според психоанализата той има обсесивно-компулсивно разстройство произхода му в подсъзнанието, когато се потискат някои негативни емоции, например гняв, завист, тъга. Болестта протича в различна степен. При по-леките форми на заболяването пациентът е наясно, че натрапчивите му мисли не са реалистични. В по-сериозни форми той е убеден в тяхната истинност. С активното сътрудничество на пациента и неговата готовност да сподели своя вътрешен свят, това е така прогнозата е относително добра, но лечението е дългосрочно.