ДИЗОРТОГРАФИЯ

Дизортографията е правописно разстройство, което се проявява в неспособността на детето да прилага усвоени граматични правила. Разстройството не се отнася до цялата граматика, а до специални дизортографски явления като обмен на къси дълги гласни, пропускане, добавяне и заместване на думи, срички или гласни. Често се среща при дислексия и дисграфия. Опитът и методът на умствена обработка на информация от деца вероятно играят важна роля за тази дисфункция.

Дизортографите често имат нарушено слухово възприятие или дискриминация. Това означава, че детето не чува правилно диктуваното, въпреки че слухът му все още е напълно добре. Често на такова дете му липсва определено „чувство“ за езика. Той има проблем на практика да прилага научени правила и уроци. Темпото му на работа е по-бавно, така че често се случва, подобно на дисграфично дете, да не успява да пише диктувани изречения и освен това да има нарушения на вниманието, паметта, мисленето, да е импулсивен, хиперактивен и така нататък.

Дете с това увреждане на обучението не може да си припомни цялата дума в определено състояние без помощ, запомнете я и я имайте предвид, докато пишете. Ако трябва да напише дума, първо трябва да си припомни буквите, от които е съставена думата, да ги сортира по ред и да ги запомни, докато ги напише. Той трябва да преодолее всички трудности, които среща при четенето. Освен това му е трудно да липсва краткосрочна памет, което е важно при ученето. Въпреки че детето може да пише правилно думи, то има проблеми с прехвърлянето на думата на хартия или допуска грешки в нея. Трудностите могат да бъдат причинени от нарушена координация или нарушена краткосрочна памет, внимание. Трябва да запази думата в паметта за по-дълго време, отколкото при изписване.

Трудности, които трябва да преодолее дете с дизортография:

  • размяна на къси и дълги гласни, - пропускане, добавяне и объркване на букви, думи, срички (dy-di, ty-ti, ny-ni) и гласни,
  • разграничаване на съскане (s, c, z, š, č, ž), - присъединяване или разкъсване на думи,
  • несъответствие с диакритици (точки, запетаи, надлъжни),
  • неправилно разположение на акцентите,
  • неспособност за овладяване на границите на писане (обединяване на думи - предлози с думи, неразграничаване на началото и края на изречението).

Съпътстващи явления в дизортографията:

  • липса на краткосрочна памет,
  • проблеми с ориентацията,
  • неправилно произношение,
  • дефицит на вниманието, разстройство на паметта.

Дизортограф в училище

Дете с дизортография често отлично владее граматичните правила (инструкции, избрани думи и т.н.), но когато пише диктовки или други текстове, не ги знае и не може незабавно да ги приложи незабавно. Диктатът на такова дете е пълен с грешки, например неправилно определени y-i, ý-í в думата и други подобни. Пренаписването или описанието на текст им създава големи проблеми. Въпреки че детето се опитва да напише текста възможно най-добре, усилията му често са в противоречие с резултатите, които постига.

Прекомерното писане на диктовки и други граматически упражнения има само много слаб ефект. Те само излишно и непропорционално натоварват детето. Писането на диктовки по класическия начин е неподходящо избрана форма за установяване на дизортографско дете на дете. Такова дете трябва да преодолее редица бариери, свързани със специфични затруднения в ученето (дефицит на внимание, памет и т.н.) и затова е по-добре да избере други форми на изпит, като устен, добавки, тестове, различни работни листове, използването на фолиа или специални компютърни програми.

По принцип тук важи същото като за дете с дислексия и дисграфия, ако учителят все още пише диктовка с такова дете, то трябва да съдържа само това, което детето вече е обучило или само ще допълни (например попълване на изречения, допълване на думи в изречения и др.). Той обаче може да го напише и като домашно и т.н. Не става въпрос за даване на предимство на ученика пред другите. Детето трябва да преодолее редица трудности и въпреки усилията и усилията, които полага, ще направи редица грешки в диктата. Следователно оценката трябва да бъде устна или чрез записване на броя на грешките, а не информация, за да може детето да знае къде се подобрява и къде все още има недостатъци. Маркирането не е подходящо, възможно е само ако детето напише диктовката правилно. В такъв случай може да го насърчи. Положителната мотивация на детето е много важна, така че оценката трябва да бъде в подобен дух. То трябва да покаже на детето какви са недостатъците му, но също така да прецени, че детето ще се подобри и ще постига все по-добри и по-добри резултати в бъдеще. Успехът е нещо, за което такова дете копнее.

Дете с дизортография обикновено чете по-добре, отколкото пише и е по-лесно да се отстранят недостатъците, свързани с четенето, отколкото с писането. Дете, като често забравя да пише дължини и запетаи, се счита за невнимателно. Причината обаче може да е в недоразвито слухово възприятие или трудности при възприемане и възпроизвеждане на ритъма. Често това може да бъде липса на концентрация или бързане на детето. Подходящо е детето да напише знаците веднага щом напише определена дума, дори ако т.нар принцип на свободното писане. В същото време, докато детето пише, трябва да диктува на глас какво пише и да се научи да проверява написания текст.

Теми, които се преподават на учителя на детето за обработка при определена задача, трябва да са близки до детето, в което то да развива въображението си. Това трябва да са теми, за които детето с удоволствие ще говори с интерес.

Както при дисграфията, корекцията е постепенна и продължителна не само под ръководството на опитен експерт, но и с изключително търпение на родителите и учителите.

ДИСЛЕКСИЯ

Дислексията в развитието е специфично разстройство, проявяващо се с неспособност да се научи да чете, въпреки че детето получава редовни образователни насоки, има адекватна интелигентност и социално-културни възможности. Това е обусловено от нарушения на основните когнитивни способности и тези нарушения често са с конституционен произход "- официалната дефиниция, приета от Световната неврологична федерация през 1968 г.

Какво е дете като дислексия?

Дете с дислексия, въпреки че е достатъчно умствено зряло и няма значителни проблеми по други предмети, не успява да чете, въпреки подкрепата и помощта на родителите и учителите. Въпреки това, дислексията често може да се комбинира с висока интелигентност, творческо мислене и артистичен талант над средното ниво. Ето защо е важно да обърнем внимание на тези деца като хора със специални нужди - да имат възможност и възможност да развият своите умения, способности и интелигентност и талант.

Самото четене е цялостен процес, който преди всичко изисква мотивация. Детето трябва да може да се съсредоточи върху текста, да се съсредоточи върху него, да не се разсейва от случващото се около него или други мисли. Когато чете, той трябва ясно да вижда формата на буквите, да ги предава отляво надясно и в същото време да ги композира в думи и думите в изречения. Той трябва постепенно да прехвърли системата от букви, които вижда, в мозъка и точното им положение трябва да остане на място. Това означава, че ако определена дума е обърната с главата надолу, настрани и т.н., това все още е същата дума. Но например буквата p се променя на d при завъртане. Мозъкът трябва да може да разпознае това, заедно с различните шрифтове и техните размери. И именно с такова различие детето с дислексия има проблеми.

Най-често срещаната трудност е фонологичната обработка, т.нар сегментация на фонемите. Това е процесът, при който мозъкът разгражда непозната дума на звукови компоненти. Такова дете има проблем с дешифрирането на кода в мозъка, чрез което преобразува буквите в съответните им гласове. Тези трудности се усложняват от проблема със словесната памет, при който детето не е в състояние да повтори току-що прочетените думи, а също и проблема със зрителното възприятие, т.е. начина, по който мозъкът възприема формите на букви, които не може да разпознае или погрешно интерпретира. Това може да обясни защо децата с обучителни затруднения често бъркат букви като b и d.

Често усложнение е и краткосрочното увреждане на паметта, което се проявява в трудности при запомнянето на информацията, възприемана от звука. Краткосрочната памет изисква по-дългосрочна концентрация на внимание, което дете с дефицит на вниманието не може да поддържа. Такова дете много бързо забравя научената материя.

Децата с дислексия често изпитват затруднения с концентрация, импулсивност или внимание, поради което създават много основни учебни затруднения. Поради невнимание и неспособност да се концентрира, детето не вижда правилно буквите в думите. Той неправилно чете или изобщо не забелязва буквите в началото и края на думата, общия ред на буквите в думата или пропуска буквите. Същото важи и за цялото изречение, където детето може да пропусне парче от изречението, да замени непрочетените думи с други думи, които сам си измисля. Освен това изпитва затруднения да разбива думите на срички и да поставя срички в думи.

ДИСПРАКСИЯ

Диспраксията е специфично учебно затруднение и се споменава като нарушение в развитието на двигателната функция. Това е нарушение, чиято основна характеристика е нарушена двигателна координация. Не може обаче да се обясни с пълно забавяне на интелекта или със специфичен вроден дефект или придобито нервно разстройство. Свързва се с известна несръчност при визуални пространствени задачи. Проблемът с координацията трябва да бъде видим още от ранното детство, много скоро след раждането на дете. Това не трябва да е придобито разстройство и не трябва да бъде причинено от зрителни или слухови дефекти. Специфична двигателна дисфункция е известна още като синдром на неудобно дете, нарушение на координацията на развитието или диспраксия на развитието.

Понякога диспраксията се характеризира като увреждане или незрялост на организацията на движенията, което води до затруднения в езика, речта, възприятието и мисленето. При дете с диспраксия често има ясна разлика между двигателните умения и възрастта. Той има проблеми с придобиването на сложни двигателни умения, развитието на груба моторика се забавя, докато последващото придобиване на фина моторика е много трудно за дете. Той също има проблеми с имитирането на видяни движения. Тъй като детето е толкова непохватно, по-малко се интересува от ръчен труд. Това е област, в която той се проваля, така че не е склонен да го направи. Такова дете има още по-често различни наранявания, именно поради своята „несръчност“.

Дете с нарушение на координацията често се смята за мързеливо, небрежно и закъсняло. Почти всяко десето дете страда от нарушения на фината моторика. Такова дете има проблеми с овладяването на основните дейности на самообслужване, непохватно е, не може да участва в детски игри. Често е социално изолиран. Не може да научи основните навици да се храни сам с лъжица, има общи проблеми с храненето. Той има намалена способност да изпълнява нормални физически упражнения, лоша сръчност, повишено физическо напрежение, невъзможност да повтаря жестове, лоша памет за движение. Той е независим и осигурява по-ниска работа. Също така му е трудно да остане на единия крак със затворени очи. Той може да има проблем и с нередовно и некоординирано ходене.

Специален вид това разстройство е диспраксията на говорното развитие (така наречената несръчност), причината за която е мозъчно разстройство в частите, които планират и програмират правилните движения на мускулите на артикулационните органи (устни, език, зъби и други). Това означава, че детето има забавено развитие на говора, говори неразбираемо и има лошо произношение, особено в началото на думата. За детето е по-трудно да разбере информацията, предавана от сетивата, което също се усложнява от намалена концентрация, нарушения на вниманието, по-слабо зрително възприятие, дефицит в пространствената ориентация. Те водят до трудности при формулирането на идеи, планирането на действия, намирането на решение на проблем и т.н. Повече от 50% от децата с диагноза диспраксия имат речеви нарушения.

Прояви на диспраксия

На около шестгодишна възраст детето започва да осъзнава, че е различно от връстниците си. Вижда, че не може да се справи с тях, трудно е да общува с тях, децата започват да го отблъскват и не го смятат за равноправен партньор, не го вземат помежду си. Детето може да има проблеми с правописа, но и в областта на спорта, особено в колективните спортове. Ако едно дете иска да спортува, плуването е подходящо за него например. Той също може да има затруднения да се научи да скача, като същевременно поддържа баланс. Той не може да се научи да кара триколка, скутер или велосипед, може да има проблеми с игрите с топка. Той може да има затруднения дори когато рисува, рисува, реже, не може да сглобява пъзели. Нефокусирано е, неудобно е да се яде, самообслужване като включване на комбита, връзване на връзки, обличане, миене на зъби, хранене. Такова дете често не харесва определени дейности като подстригване на ноктите, пениране или има резерви по отношение на определени храни или видове храни.

В по-напреднала училищна възраст тези трудности се влошават само ако не бъдат разгледани. Детето не е в състояние да установи нормална връзка със своите връстници и затова клони към по-малки деца. По-добре е да играете сами на терена. Той се прегърбва над пейката и започва да бъде агресивен и да има изблици на гняв, които обикновено се появяват у дома. Като цяло детето може да изглежда много неспокойно и недоволно, да се гърчи или все още да си играе с нещата около себе си. Започва да има проблеми при организирането на времето, при планирането на дейности. Той има трудности с извличането на информация, особено ако тя се изисква бързо. Той има проблеми с представянето, когато е под напрежение във времето. Емоционалният му израз често отговаря на по-млада възраст.

Дете с диспраксия по време на гимназията може да има проблеми с по-нататъшната професионална заетост. Изборът на професионална ориентация е затруднен от факта, че детето често дори не знае за себе си в коя област е добро, тъй като му липсва чувство за успех в определени дейности. Възможно е да има проблеми с ученето да шофира кола. Освен това може да има много сериозни проблеми при създаването на приятелства и връзки, поради намалена самооценка. Той не може да различи същественото от незначителното. Той все още може да има проблеми със самообслужването като бръснене, рязане на нокти, използване на кухненски прибори (отварачка, миксер и др.).