Образованието на децата на чужденци все още остава маргинална тема в Словакия, въпреки факта, че общият брой на чужденците в Словакия нараства значително през последния период. Докато през 2010 г. приблизително 62 000 чужденци1 получиха определен вид пребиваване в Словакия1, през юни 2020 г. това беше вече над 145 000.2

само

Тъй като много чужденци идват в Словакия със семействата си и постепенно намират децата си тук, броят на тези деца в словашките училища също нараства. В сравнение с 2010 г. броят на децата на чужденци в началните училища се е утроил до сегашните почти 3 500 деца 3 в държавни, частни и църковни училища. Предвид демографската прогноза, постепенното застаряване на населението и подобряването на социално-икономическата ситуация, е много вероятно броят на чужденците в Словакия да продължи да расте и броят на децата в различните видове училища също ще се увеличи. Особено в района на Братислава училищата вече имат относително голям брой чужденци на практика във всички училища, тъй като в този регион почти половината (42%) от всички деца с чуждестранно гражданство, живеещи в Словакия, посещават начални училища.

Въпреки факта, че още през 2011 г. Центърът за изследване на етноса и културата заедно с фондация „Милан Шимечка“ посочиха в своите изследвания 4 много пречки и бариери, с които се сблъскват чуждестранните деца в образователния процес, за десет години тази тема едва ли се е преместила по-далеч и училища, те все още са недостатъчно подготвени за обучението на чуждестранни деца.

Децата на чужденците останаха "настрани" по време на коронарната криза

Това се отразява и по времето на коронарната криза, която поставя на изпитание цялата образователна система, когато учениците се обучават дистанционно в продължение на няколко месеца. Оказа се, че точно много групи в неравностойно положение са изправени пред най-големите проблеми в образованието. Според анализа на Института за образователна политика, над 32 000 ученици в началните училища може да са без интернет връзка. Това има отрицателно въздействие, особено върху деца от бедни и ромски семейства - всяко второ бедно семейство няма интернет връзка, а в случая на ромски домакинства само всяко трето ученик има средна връзка. 5

По същия начин други деца са изправени пред проблема с образованието, като тези с различни специфични образователни потребности или деца с увреждания. Кризата с короната показа колко значително образователната система е неподготвена за обучението на деца, които по различни причини не могат и не могат да помогнат за дистанционно обучение от собствените си родители или роднини.

По този начин беше възможно да се предположи, че децата на чужденците имат подобна, ако не дори по-трудна ситуация в образованието. Въпреки това нито една държавна институция, Министерството на образованието или други директно управлявани организации изобщо не са се занимавали с тази тема по време на пандемията, нито аналитично, нито чрез предоставяне на методическа или друга подкрепа за учителите или самите родители на чуждестранни деца. Поради езиковата бариера недостатъчните контакти с училището и лошата ориентация в училищната система останаха практически безполезни. Няма обаче официални данни за това как децата на чужденците са се обучавали по време на пандемията, колко са останали без никакво образование и какви бариери са се сблъсквали през този период.

Поради това Центърът за изследване на етноса и културата, заедно с фондация „Милан Шимечка“, проведе през април 2020 г. малко проучване сред учители, които имат чужди деца в своите класове.

Тази сонда показа, че децата на чужденците всъщност са изправени пред много бариери по време на дистанционно обучение, на които учителите не могат да реагират достатъчно добре. Оказа се, че въпреки че много деца на чужденци са имали достъп до интернет и са получавали задания от учители, изтегляли са ги от интернет, те са отговаряли само на някои от тях, особено тези, които са били по-прости, по-лесни за разбиране и тези, с които са могли да помогнат тях. най-близкия. Имаше обаче и ситуации, при които децата на чужденци бяха напълно мълчаливи и не реагираха по никакъв начин на онлайн комуникацията от училището. Причините за това може да са няколко - от недостатъчно познаване на работата с интернет до непознаване на словашкия език, поради което те дори не разбираха имейлите, които им идваха от учители. Някои деца, особено тези, които живеят в Словакия дълго време, познават добре словашки и учителите са установили редовен контакт с родителите си, те са успели да завършат дистанционно обучение, подобно на други (словашки) деца. Това обаче вероятно не се отнася за всички деца на чужденци, които посещават словашки училища.

Тази сонда няма характер на подробно проучване или задълбочен анализ на ситуацията. Въпреки това тя посочи дългосрочните системни проблеми, пред които е изправена Словакия при обучението на тези деца. Двете организации подготвиха кратък наръчник, чиято цел беше да помогне на учителите, обучаващи децата на чужденци, за да могат да поддържат контакт с тези деца по време на пандемията и да им осигури образование, поне в основна форма. Други неправителствени организации, като Mareena, предоставят уроци за чуждестранни деца, търсят контакт с училища и им помагат да разработват различни училищни задачи. Без помощта на гражданския сектор много деца вероятно биха останали без никаква подкрепа.

Положителни сигнали от Министерството на образованието в бъдеще

Положителна промяна в сравнение с миналото е откритата комуникация с новото ръководство на Министерството на образованието, което отговори на предложението на неправителствени организации и публикува наръчника „Образование на децата на чужденците по време на корона 6“ на своя уебсайт www.ucimenadialku. sk. Други стъпки от новото министерство също предполагат, че на този въпрос ще се обръща системно внимание. Секцията по национално и приобщаващо образование беше допълнително укрепена в министерството, чиято задача в бъдеще, наред с други теми, може и трябва да бъде да осигури достатъчна подкрепа за обучението на деца на чужденци.

Държавният педагогически институт също така планира да обърне повече внимание на темата за обучението на деца с майчин език, различен от езика на обучение в училищата. В момента тя изпълнява няколко проекта по тази тема, като Еразъм +, озаглавен „Обучение на учители за приобщаване на деца на чужденци“, „Словашки за чужденци“ или „Подкрепа за многоезични класове“. 7 През септември 2020 г. Държавният педагогически институт стартира дейности за създаване на експертна комисия за обучение на деца с друг майчин език, която обещава, че на тази тема ще бъде обърнато адекватно внимание на държавно ниво за първи път.

В бъдеще е необходимо тази тема да се разгледа по-изчерпателно и да се вземат предвид различните бариери, пред които са изправени децата, и да се определят по-всеобхватни политики, както за подпомагане на самите учители в обучението на тези деца, така и за подкрепа на самите ученици и техните родители.

Какво трябва да се промени в образователната система, така че децата на чужденците да успеят в нея?

Пандемията разкри само върха на айсберга и посочи доколко образованието на чуждестранни деца е на границата на интереса, въпреки значително увеличение на техния брой в училищата. Все още има редица бариери, които трябва да бъдат взети предвид и които трябва да бъдат премахнати постепенно, ако искаме тези деца да бъдат интегрирани в образователната система. На първо място, политическата воля, осъзнаването на съществуващите недостатъци и усилията за създаване на ефективни и всеобхватни решения за бъдещето са от съществено значение. Изследвания от 2011 г. показват, че когато броят на чуждестранните деца в училищата е много нисък, учителите могат да се справят с интеграцията си индивидуално и сами. С нарастващия брой, какъвто наблюдаваме в училищата в Братислава, учителите вече няма да могат да се справят сами и неизбежно ще се нуждаят от инструменти за системна подкрепа.

И така, какво в момента липсва и какви са бариерите пред образованието на чуждестранни деца в словашките училища?

  • Недостатъчно законодателство

Съгласно действащия Закон за образованието, децата на чужденци в училищата се осигуряват на образование при същите условия като гражданите на Словашката република. Тази формулировка е много важна, тъй като включва всички деца на чужденци в задължително училище. Този еднозначен и недискриминационен подход е силна основа за гарантиране, че децата в училищата са и са изпълнени правото си на образование. Принципът на „при същите условия“ обаче може да бъде проблематичен при прилагането му. Децата от други културни среди не говорят добре езика на преподаване и често пристигат в средата на учебната година или в по-напреднала възраст, когато вече са завършили част от образованието си в друга държава, не могат да получат образование при същите условия. Те се нуждаят от специфичен подход, подобен на този на деца от социално слаби среди или деца с увреждания.

Децата на чужденците обаче често не са в социално или медицинско неравностойно положение, нито имат някакви обучителни затруднения, благодарение на които биха могли да бъдат включени сред ученици със специални образователни потребности. Следователно те нямат право на асистенти или други инструменти, които биха могли да бъдат използвани за компенсиране на техния езиков или културен недостатък.

  • Езикова бариера

  • Неясни методически насоки и липса на методическа подкрепа

Понастоящем училищата са изправени пред факта, че нямат достатъчни и разбираеми методически насоки, нито за настаняване на децата в класове, нито за оценка на учениците. Настоящата методическа инструкция за настаняване на деца позволява на директора на училището да постави ученик след една година според нивото на предходните знания и според владеенето на държавния език за максимум една година. Това обаче е проблематично за училищата, както и за самите ученици. Проблемът за учениците е, че те често попадат в значително по-ниски класове с по-малки деца. В същото време обаче самото постъпване в по-нисък клас без адекватна методическа подкрепа няма да гарантира, че детето достига такова ниво на познание и разбиране на езика в рамките на една година, че да може да бъде поставено в адекватна оценка. Липсата на методическа подкрепа и адекватно езиково обучение не може да бъде заменена само от тази много опростена мярка.

Подобно е и при оценяването на учениците. Това се определя по същия начин, както за всички останали деца с майчин език, който е различен от езика на обучение. Ако ученик се прехвърли от друго училище, през първите два периода на оценяване той получава същата оценка като в предишното училище. Това често е проблематично в случай на деца на чужденци, тъй като тази информация може да не е известна на училищата, или маркирането в страната на произход може да е несъвместимо със словашката образователна система. След два периода на оценяване се взема предвид знанието на езика на обучение и детето се оценява по по-меки критерии на езика на обучение, а за останалите предмети трябва да се оценява нивото на знания, а не езикови умения.

Много е трудно обаче да се придобият адекватни знания, ако детето не владее достатъчно езика. В същото време оценката сама по себе си не е най-важният аспект при подхода към децата. Много по-важно е методическото адаптиране и подпомагане на учителите да осигурят качествено и ефективно (езиково и друго) образование. Изравняването на критериите за оценка на децата не означава, че ще им осигурим ефективно образование.

  • Меки форми на подкрепа - адаптация на децата

За децата на чужденци, идващи в нова държава, ново училище и по този начин изцяло нова среда е много проблематично. Мнозина преминават през т.нар „Културен шок“ и се нуждаят от подкрепа при адаптирането към новата среда. Самата нова ситуация е много стресираща за тях и е още по-трудно да се присъединят към учебния процес. Учителите нямат достатъчно обучение, за да помогнат за адаптацията на децата и липсват познания за междукултурна комуникация. В същото време е необходимо да се работи с целия детски екип, да се общува с родителите и по този начин да се подготвят децата за обучение в среда, която е напълно непозната за тях. Тази форма на подкрепа все още липсва в Словакия и ние я считаме за ключова за успешното образование на децата.

Имаме нужда от съвсем нов подход

След идентифицирането на основните бариери, пред които са изправени децата на чужденците в образованието, е ясно, че извънредни ситуации, като например дистанционно обучение в отговор на пандемия, неизбежно трябва да са имали влияние върху образованието на чуждестранните деца. В бъдеще обаче трябва да създадем много по-ефективна система за подкрепа, дори при „хубаво време“. Броят на чуждестранните деца в училищата вероятно ще се увеличи и колкото по-голям е техният дял в училищата, толкова по-голямо е въздействието върху учителите. Днес те вече имат относително трудна ситуация, защото обучават много разнообразни деца с много специфични нужди. Промяната в цялостния подход към образованието и добрата готовност за разнообразието на тези деца е необходима предпоставка за подобряване на образованието за всички деца в Словакия.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

1. Гранична и чуждестранна полицейска служба (2011 г.), Статистическо проучване на законната и незаконната миграция в Словашката република, достъпно на: https://www.minv.sk/swift_data/source/policia/uhcp/rocenky/rok_2010/2010- rocenka- UHCP-SK.pdf

2. Гранична и чуждестранна полицейска служба (2020 г.), Статистически преглед на законната и незаконната миграция в Словашката република, достъпен на: https://www.minv.sk/swift_data/source/policia/hranicna_a_cudzinecka_policia/rocenky/rok_2020/2020- I. половин година-UHCP-SK.pdf

4. CVEK, NMŠ (2011), Образование на чуждестранни деца в Словакия, нужди и решения, Братислава, Център за изследване на етноса и културата и Фондация Милан Шимечка.

5. Институт за образователна политика (2020), Как да осигурим образование за всички деца по време на криза, коментар 1/2020, достъпен на: https://www.minedu.sk/komentar-012020-ako-v-case- krizy-zabezpecit -access-to-education-for-all-children /

8. CVEK, NMŠ (2011), Образование на чуждестранни деца в Словакия, нужди и решения, Братислава, Център за изследване на етноса и културата и Фондация Милан Шимечка.

Елена Гало Криглер, директор и съосновател на CVEK. Учила е социология в Братислава. Участва в няколко новаторски изследвания за положението на ромите и чужденците в Словакия. Той се занимава с темите за интеграцията на чужденците, приобщаващото образование, социалното сближаване и доверието. Тя написа този текст за списанието „Политика за малцинствата в Словакия“, което се издава от Центъра за изследване на етническата принадлежност и култура.

Издаването на политиката за малцинствата в Словакия се извършва с финансовата подкрепа на Министерството на правосъдието на Словашката република в рамките на програмата за субсидиране за насърчаване, подкрепа и защита на правата и свободите на човека и предотвратяването на всички форми на дискриминация, расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и други прояви на нетърпимост.