азбука

В рамките на здравословното хранене и начин на живот имаме редица термини, само някои от които са известни, затова решихме да ви представим в следната - по азбучен ред - форма, която се отнася до мазнините.

И като ALA или α-линоленова киселина Това е една от незаменимите мастни киселини, които тялото не може да произведе, затова трябва да се приема от диетата. Основният му източник са ядки, както и, наред с други неща, рапично масло. ALA, подобно на другите киселини от тази група, играе важна роля в превенцията на ишемична болест на сърцето, има ефект и на поддържане на нормални нива на холестерола в кръвта (използвайки 2 g на ден). Ежедневната доза от около две супени лъжици рапично масло покрива човешката физиологична нужда от омега-3 линоленова киселина. [1]

B като брасикастерол е стерол от растителен произход, характерен само за рапично масло. Той не присъства изобщо или в много малки количества в други растителни масла. Различни видове стерини често се използват за идентифициране на определено масло или откриване на фалшификация. Растителните стероли (най-малко 0,8 g на ден) помагат да се поддържат правилните нива на холестерола в кръвта.

С като холестерол не присъства в растенията и следователно не в растителните масла. Неговият източник в диетата са продукти от животински произход. Съдържа две подгрупи, т.нар. LDL (холестерол с ниска плътност) и HDL (холестерол с висока плътност).[2] Високото му съдържание в храната е рисков фактор за честотата на сърдечно-съдови заболявания. Трябва обаче да се отбележи, че това също е от съществено значение за правилното развитие на децата.

D като DHA или докозахексаенова киселина е мастна киселина, която принадлежи към групата на омега-3. Основният му източник в диетата на човека е мазната морска риба. Той е отговорен за правилното развитие на мозъка, помага и за поддържане на добро зрение и развитие при деца под 12-месечна възраст (консумиране на 250 mg DHA на ден), но също така помага за поддържане на нормално кръвно налягане (с дневен прием от 3 g DHA на ден).

Е като витамин Е се среща в растителните масла. Според експерти рапичното масло е от 27 до 29 mg на 100 g. [3] Витамин Е има антиоксидантна активност и по този начин помага да се защити тялото от свободните радикали.

F като функционалност. Студено пресованото растително масло може да се използва само „сурово“, например в салати. Рафинираните масла са пречистени и по-стабилни от тези, които не са били подложени на този процес, така че могат да се използват и за пържене. Трябва обаче да се отбележи, че някои от тях, като рапичното масло, са подходящи за това. Този продукт има висока точка на дим и при нормална употреба не се образуват нежелани транс-мастни киселини. Функционалността на рапичното масло се проявява и в оптималното съотношение на омега-6 мастни киселини към омега-3 (приблизително 2: 1 [4]) или с ниско съдържание на наситени мастни киселини и голямо количество олеинова киселина.


G като глюкозинолати. Всяко маслодайна рапица има малко количество глюкозинолати в състава си. Без рафиниране маслото от това растение би имало значително по-тъмен цвят и характерна миризма поради наличието на серни съединения. Те не са вредни за организма, освен това в Словакия два пъти отглеждани сортове "00" се отглеждат изключително от началото на 90-те години. Тези варианти се характеризират с много ниско съдържание на ерукова киселина и също така имат значително намален дял на глюкозинолати в сравнение с видовете, отглеждани в миналото. [5]

Н като HDL-холестерол, толкова добър холестерол. Той е отговорен за премахването на холестерола по стените на кръвоносните съдове. След отстраняване се транспортира до черния дроб, където се разгражда и екскретира от тялото под формата на жлъчка. Благодарение на това свойство намалява риска от атеросклероза.

Също като изомери. Ненаситените мастни киселини от една или повече двойни връзки (ненаситени) съществуват като цис или транс изомери. Докато цис-ненаситените мастни киселини са широко разпространени в природата в мазнини от растителен или животински произход, транс-изомерите се намират в по-малки количества почти изключително в млякото и месото от преживни животни. Те се произвеждат като страничен продукт и представляват заплаха. Цис-ненаситените мастни киселини имат благоприятен ефект върху човешкото тяло. [6]

J като хранителни мазнини. Съставът на рапичното масло отговаря на изискванията за хранителни мазнини, изложени в хранителните науки [7]. Поради своя състав мазнините от растителен произход са много по-полезни от тези от животински произход. Препоръчва се приемът на мазнини да се ограничи до 30-35% от общата енергия на храненето. [8]

Като витамин К, което засяга правилното съсирване на кръвта, а също и поддържането на здрави кости.


[1] Квалифицирани здравни претенции: Изпълнително писмо - ненаситени мастни киселини от масло от рапица и намален риск от коронарна болест на сърцето (Документ № 2006Q-0091), Администрация по храните и лекарствата, 6 октомври 2006 г.

[2] Davidson, Passmore 1971, Szostak 1995, Komender et al. 1996, Krzymański et al. 2009, Szostak, Cichocka 2009

[3] Kunachowicz H. i wsp. Таблици с хранителна стойност на хранителните продукти, Wydawnictwo Lekarskie PZWL, 2005

[4] Davidson, Passmore 1971, Ziemlański, Budzyńska-Topolowska 1991, Macrae et al. 1993, Mayes 1995, GISSI - Превенционен процес 1999, Simpolous 1999, Connor 2000, Albert i in. 2002, Kłosiewicz-Latoszek 2002, Kolanowski et al. 2004, Харис 2005, Ходжсън, Мори 2005, Симполус 2005, Аусман 2006, Козловска-Войцеховска 2006, Затонски и др. 2008, www.eufic.org

[5] Krygier K. "Световни и регионални позиции на олиото за готвене като маслена суровина". Przem.Spoż. 51, 35, 1997

[6] Szponar L., Mojska H., Ołtarzewski M.: Tłuszcze. Стандарти за човешка храна по изд. Ярош М., Wydawnictwo Lekarskie PZWL - модернизация, 2012

[7] Квалифицирани здравни претенции: Изпълнително писмо - ненаситени мастни киселини от масло от рапица и намален риск от коронарна болест на сърцето (Документ № 2006Q-0091), Администрация по храните и лекарствата, 6 октомври 2006 г.