Ако непълнолетното дете е поверено на лични грижи на един от родителите и по отношение на останалите родители съдът е регулирал контакта с детето, в случай че този контакт бъде осуетен от другия родител, е възможно да се иска обезщетение за вреда причинени от повреда на контакта.
Отговорност за щети
Съгласно § 420 ал. 1 от Гражданския кодекс всеки носи отговорност за вредите, които е причинил при нарушаване на законово задължение. Ако детето е поверено на лични грижи на родителя и е негово задължение да толерира правото на другия родител да има контакт с детето, като в същото време то е длъжно да подготви правилно детето за такъв контакт. Родителят носи отговорност пред другия родител за вредите, причинени му от невъзможността да осъществи контакт. Това ще бъдат по-специално разходите, направени във връзка с пътуването до местоживеенето на детето и обратно.
Предпоставката за възможността да предяви иск за вреди е, че другият родител е претърпял реални и доказуеми вреди, по вина на родителя, който е поверил детето на лични грижи, и в същото време причинно-следствената връзка между нарушението на родителския дълг и настъпването на щети.
Обективни причини за липса на контакт
Родителят, на когото детето му е поверено, носи отговорност не само за вредите, причинени от умишленото разстройство от контакта на детето с другия родител, но и за възможна пасивност. Съгласно § 415 от Гражданския кодекс всеки е длъжен да действа по такъв начин, че да няма увреждане на здравето, имуществото, природата и околната среда.
В ситуация, при която полов акт не може да бъде осъществен по обективни причини, като болестта на детето, родителят е длъжен да информира навреме другия родител за невъзможността за сношение и по този начин да предотврати увреждане.
Възможност за развитие
Съгласно § 420 ал. 3 от Гражданския кодекс лицето, което докаже, че не е причинило вредата, се освобождава от отговорност за вредата. Ще се установи дали родителят умишлено не е пречил на контакта на другия родител с детето. В същото време, ако се докажат обективните причини за невъзможността за осъществяване на контакт, ще се установи дали има причини, поради които родителят не може да информира навреме другия.
По принцип, ако например детето вече е тежко болно два дни преди предписания полов акт и е поръчано за лечение и по този начин вече е ясно, че полов акт няма да бъде възможен, е необходимо да се информира другото родител по подходящ начин. Ако информацията не беше предоставена и другият родител е узнал за заболяването на детето само по време на контакта, би било възможно да претендира за обезщетение.
Ако обаче детето е било хоспитализирано с нараняване малко преди полов акт, родителят трябва да може да развие, че не е било възможно да информира навреме другия родител.
Размер на обезщетението
При оценка на размера на вредата, за която родителят носи отговорност пред другия, ще се вземе предвид ефективността на транспортните разходи, алтернативните транспортни възможности, разстоянието на пребиваване и други подобни.
Предложение за извънсъдебно уреждане на спор под формата на медиация
В случай, че спорът заплашва или вече съществува, в повечето случаи той може да бъде уреден по споразумение. Ако другата страна не комуникира или откаже да разреши самия спор, възможно е да се предложи медиация като начин за извънсъдебно уреждане на спорове с участието на трето, независимо и безпристрастно лице - медиатор.
Ако контрагентът не отговори на предложението за медиация или не е възможно директно да му се предаде такова предложение, възможно е да се свържете с медиатора с искане да изпратите покана за медиация до контрагента. В такъв случай медиаторът се обръща директно към контрагента и в случай на взаимно съгласие за медиация договаря условията на Споразумението за започване на медиацията. Ако той не е съгласен с медиацията или не отговори на искането на медиатора, медиаторът издава доклад за опита за извънсъдебно споразумение.