Ще говорим за психологически нужди и когато те не са удовлетворени.
- Ако децата не са задоволили умствените си нужди само за кратко, основно нищо няма да се случи (те ще ни казват по различни начини)
- Проблемът възниква, когато децата нямат удовлетворени и удовлетворени психически нужди по дългосрочен или адекватен начин (например при новородено за дълго време вече са няколко часа), децата постепенно спират да обявяват своите нужди по очаквания начин, дори да спрете да ги възприемате с времето.
Цитат на осиновителката на Мартина, Янко дойде при тях на 10-месечна възраст:
„Когато го прибрахме у дома, той не поиска ръцете му, не плачеше, когато падаше или когато го обличах. Той просто не плачеше, когато трябваше да плаче. Той само гледаше и мълчеше. Най-трудното беше, че той ме отблъсна, докато се опитвах да се доближа до него. Беше трудно да се разбере. Но знаех, че той се страхува повече от мен. "
От живота на самотни деца:
Децата, които не са преживели детството в стабилно любящо семейство или са живели първия период от живота в различни видове институции и в различни образователни условия (болница, детски дом, кризисен център), нямат основа за живот: стабилна любяща майка/родител, който им го е дал, помага да се задоволят психологическите им нужди чувствително и чувствително.
След това тези деца страдат от липса на задоволяване на психологическите нужди (т.нар. психологическа депривация) и може също да има ефект върху тези ситуации проблеми за „закопчаване“ - за установяване на сигурна връзка (за тях е трудно да повярват отново във връзка, страхувайки се от разочарование и често страдащи от последиците от трудни събития, които са преживели в миналото си) за нов възрастен. От предишния опит те са изградили модели на поведение (тези модели не винаги са градивни), които са им помогнали да оцелеят при опасност, несигурност, глад, самота, невнимание, физически или психически атаки. За тях е трудно да повярват отново в любовта между възрастен и дете.
Събитията, които са преживели, вероятно са ги оставяли в душите на тези деца често трудна памет, с които не могат да се справят и често дори не могат да го назоват, просто го носят в себе си. Като деца те са преживели неща и ситуации, за които психиката им изобщо не е била подготвена и затова има толкова голямо влияние върху тяхното развитие (често под формата на травма). Липсата на пълен родителски подход в ранна детска възраст също може да означава забавяне и изоставане в развитието или дисбаланси в различни области на развитие. Те могат да се проявят при деца чрез комбинация от гореспоменатите фактори различни трудности в поведението (в по-лесна, но и много сложна форма), както видими, така и скрити. Това е разбираемо и те не носят никаква част от вината.