Има 46 хромозоми, подредени по двойки в здрава клетка. Понякога обаче възниква случайна грешка в разделянето и присъства триединство вместо двойка хромозоми. Тогава говорим за тризомия.

тест

Историята на ДНК

Наследствената информация за човека е написана на химическия език дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). ДНК се съхранява в структурите на клетъчното ядро, в хромозомите. Ядрото на здрава човешка клетка съдържа 46 хромозоми, подредени по двойки (23 идва от баща и 23 от майка). За да се улесни идентификацията, отделните хромозомни двойки се означават с числа от 1 до 22. Последната двойка хромозоми са полови хромозоми. Те са посочени като X и Y. Ако присъства двойка XX, това е жена, в случай на мъж намираме двойката XY.

По време на сексуалното размножаване тялото създава изключителна клетка - зародишна клетка (яйцеклетка или сперма), която съдържа точно половината от 46, т.е. 23 хромозоми. Когато се присъединят яйцеклетка и сперма, взаимна комбинация от 23 майчини и 23 бащини хромозоми създава ембрион, който отново има 46 хромозоми. Дъщерните клетки, които са резултат от по-нататъшното му деление, ще съдържат същия брой хромозоми.

Тризомия - грешка при случайно разделяне

Няма тризомии генетични нарушения със семейно възникване, наследено от предци. Това почти винаги е нова грешка, получена чрез неправилно оформено яйце. Рискът от тризомия се увеличава с възрастта на майката. Най-известната тризомия е тризомия 21, т.нар Синдром на Даун. Тризомия 18 (синдром на Едуардс) и тризомия 13 (синдром на Патау) са много по-редки.

Чести са и нарушенията в броя на половите хромозоми X и Y. Техният риск се изследва чрез тест TRISOMY XY.

Много бързото развитие и интензивното клетъчно делене в първите етапи след оплождането на яйцето често водят до случайни грешки в деленето и по този начин възникват нарушения на броя на хромозомите. В някои случаи се прави излишно копие на една от хромозомите и вместо двойка присъства тройка от същата хромозома. Тогава говорим за тризомия, която има изключително сериозен ефект върху по-нататъшното развитие на плода.

Примерен възрастов риск на майката за раждането на дете със синдром на Даун:
Възраст при раждане 30 години 40 години 50 години
Риск1: 10001: 1001:10

Последици от хромозомни нарушения

Хромозомните нарушения могат да причинят голям брой заболявания с тежка клинична картина и лоша прогноза. Разследваме някои от тях TRISOMY тест, TRISOMY тест XY или TRISOMY тест +.

Синдром на Даун - тризомия 21

Причината за синдрома на Даун е тризомия 21 - причинено заболяване излишна хромозома 21.

Само две трети от идентифицираните бременности със синдром на Даун завършват с нормален труд. Приблизително 30% от бременностите завършват със спонтанен аборт.

Болестта има сериозен ефект върху цялостния растеж и благосъстояние, както и върху формирането на телесни форми. Свързва се с характерен израз на лицето и нарушение на психичните и психичните функции от различна степен. Чести усложнения са нарушения на имунната система, кръвоносната система или храносмилателния тракт. Децата с тризомия 21 се нуждаят от специални медицински грижи в зависимост от степента на увреждането. Въпреки това, в някои случаи на синдрома на Даун симптомите могат да бъдат по-леки и да позволят дълъг живот.

Синдром на Едуардс - тризомия 18

В резултат на това възниква синдром на Едуардс излишна хромозома 18. Последиците от това хромозомно разстройство са сериозни - бебето се ражда с ниско тегло при раждане, има необичайно оформена глава, малка челюст, малка уста, често цепнати устни и климат. Той затруднява дишането, храненето и може да има сърдечни проблеми. Прогнозата е много неблагоприятна.

Бременностите, свързани със синдрома на Едуардс, са придружени от високи аборти и повечето живородени деца не оцеляват по-дълго от 1 година.

Синдром на Патау - тризомия 13

Ако се случи до хромозомна тризомия 13, говорим за синдром на Патау. Тризомия 13 е сериозно генетично заболяване, което може да засегне всички органи в тялото, включително мозъка, сърцето и бъбреците. Бебетата могат да се раждат с цепнатина на небцето, с деформирани крайници. Хората с този вроден дефект имат много малък шанс за оцеляване.

Бременностите със синдром на Патау се характеризират с висок риск от спонтанен аборт или мъртво раждане.

ТИНЕРСКИ СИНДРОМ 45, X

Синдромът на Търнър съответства на лабораторна картина на кариотип 45, X, което означава, че липсва една полова хромозома в хромозомния набор и гонозомният комплемент съдържа само една Х хромозома. Клетъчната линия с липсващата Х хромозома също може да бъде във вид на мозайка и с по-лека клинична картина. Честотата на синдрома на Търнър е 1: 2500 родени момичета. Значителни признаци на развита клинична картина на нелекувани случаи са нисък ръст (от раждането или ранна възраст), непълно развитие на вторични полови белези, включително аменорея, и безплодие. Разстройството на растежа и развитието на сексуалните характеристики е частично лечимо чрез хормонална субституция и става все по-успешно през последните години. Лечението на безплодие е възможно с помощта на по-усъвършенствани техники за асистирана репродукция, но успехите по-скоро са изключение.

Няколко други симптоми изчезват с времето или по време на лечението (напр. Лимфедем) или облекчават (напр. Птеригий и щитовидна жлеза). Картината на синдрома на Търнър обаче включва също вродени бъбречни дефекти и сърдечни дефекти в развитието (VCC) и особено тежките VCC могат да повлияят неблагоприятно на лечението.

СИНДРОМ НА KLINEFELTER XXY

Синдромът на Klinefelter съответства на лабораторната картина на кариотип 47, XXY, което означава, че в хромозомен комплект с иначе мъжки гонозомен комплемент XY има (поне) една допълнителна Х хромозома. Клетъчна линия с прекомерна Х хромозома може също да бъде в мозаечна форма и с по-лека клинична картина, или обратно, с по-голям брой излишни Х хромозоми, клиничната картина може да бъде по-развита. Честотата на синдрома на Klinefelter е 1: 500 родени момчета. Решаващи симптоми на развитата клинична картина на нелекувани случаи са по-висок растеж, свързан с непълно изразени женски вторични полови белези (гинекомастия, гиноидно затлъстяване), непълен пубертет и безплодие. Те са по-тихи и по-чувствителни, имат речеви и обучителни затруднения. В областта на гениталиите са типични малки и/или неспаднали тестиси и по-малък пенис, по-често хипоспадия. В сравнение с други мъже, те имат повишен риск от заболявания, засегнати от гонозомния комплемент XX, като напр. рак на гърдата. Дефицитът на тестостерон, непълният пубертет и развитието на сексуални характеристики са частично лечими чрез хормонално заместване. Лечението на безплодие е възможно с помощта на по-усъвършенствани техники за асистирана репродукция, но успехите по-скоро са изключение.

Повечето от съответните насоки не препоръчват да се информира бременната жена за подозрението на Turners, респ. Синдром на Klinefelter и не препоръчва индикация за проверка по инвазивен начин (напр. Амниоцентеза). В съответствие с тези препоръки информираме вероятния пол в резултата от теста TRISOMY и не съобщаваме за странични ефекти от променения брой гонозоми. Преди да извърши тест TRISOMY +, бременната жена трябва да реши, ако спазва общите критерии за индикация, дали иска да знае физиологичния хромозомен пол на плода и ако да, дали иска да бъде информирана за възможното откриване на синдроми 45, X, респ. 47, XXY, отговарящ за Turners, съответно. Синдром на Klinefelter. В сравнение с автозомните аберации (особено тризомии на хромозоми 21, 18 и 13), броят на исканията за прекъсване на бременност намалява, когато се открият гонозомни аберации (45, X и 47, XXY) при пренатална генетична диагностика. Следователно, ние спазваме препоръките, които предлагат информиране за подозрение и/или завършване на диференциална диагноза само след раждането, и ние предлагаме такава услуга според желанията на бременната жена и според мнението на посочващия лекар.

Синдроми XYY и XXX

XYY синдром се среща при мъже с кариотип 47, XYY. Клетъчна линия с допълнителна Y хромозома също може да бъде под формата на мозайка. Синдромът се проявява с честота 1: 1000 родени момчета. Клиничната картина е незабележима. Мъжете XYY имат над средния ръст и физиологично сексуално развитие. В детството синдромът XYY се дължи на леки разстройства (нарушения на развитието на речта, ученето, двигателните умения, емоции, както и симптоми от така наречения аутистичен спектър).

XXX синдром се среща при жени с кариотип 47, XXX. Клетъчна линия с допълнителна Х хромозома също може да бъде под формата на мозайка, често с част от Х-монозомната линия. Синдромът се проявява с честота 1: 1000 родени момичета. Клиничната картина е незабележима. XXX жени обикновено имат над средния растеж и физиологично сексуално развитие. В детството синдромът на XXX се дължи на леки нарушения (нарушения на развитието на речта, обучението, двигателните умения, емоции), по-често вродени бъбречни нарушения.

Повечето от съответните насоки не препоръчват да се информира бременната жена за откриването на XYY, респ. XXX и не препоръчва да се посочва проверка от проба, получена чрез инвазивен метод (например амниоцентеза). В съответствие с тези препоръки информираме вероятния пол в резултата от теста TRISOMY и не съобщаваме за странични ефекти от променения брой гонозоми. Преди да извърши тест TRISOMY +, бременната жена трябва да реши, ако спазва общите критерии за индикация, дали иска да знае физиологичния хромозомен пол на плода, ако е така, дали иска да бъде информирана за възможното откриване на синдроми XYY и XXX, или само за констатации 45, X, респ. 47, XXY, отговарящ за Turners, съответно. Синдром на Klinefelter (с изброените по-горе ограничения).

МИКРОДЕЛЕКТИВНИ СИНДРОМИ

Поради биологични и технически ограничения е така точност на изследването към синдроми на микроделеция в сравнение с тризоми 21, 18, 13 нисък. За ниска честота на микроделеции Няма налични надеждни проучвания за валидиране на популацията провери точността на теста към тези синдроми.

Име на синдрома Местоположение Случайност Обхват на изтриване
Синдром на DiGeorge 22q11 1: 4000 3 - 5 Mb
Делеционен синдром 1p36 1p36 1: 5000 - 10 000 1 - 10 Mb
Синдром на Prader-Willi и Angelman 15q11 1: 10 000 - 30 000 2 - 9 Mb
Cri-du-chat синдром 5р15 1: 20 000 - 50 000 5 - 35 Mb
Синдром на Wolf-Hirschhorn 4р16 1: 50 000 2,5 - 30 Mb

ДИДЖОРЖОВ СИНДРОМ 22q11

Това е най-честият синдром на микроделеция. Той причинява тежко, само в някои случаи частично симптоматично лечимо заболяване, което може да се прояви във всяка система и във всяка част на тялото. Основните характеристики са вродени сърдечни дефекти (VCC), имунни нарушения, дефекти на бъбреците и цепнатините на небцето (климат) и често тежка умствена изостаналост. Проявите на заболяването са много променливи и в някои случаи (с по-слабо изразени симптоми) може да се очаква фамилно предаване и вътрешнофамилна променливост.

VCC може да е и единственият знак за изтриване на 22q11. Следователно, определянето на 22q11 делеция често се посочва като част от пренатален генетичен тест с риск от VCC или ако подозрението за VCC в плода се извършва чрез ултразвук.

СИНДРОМ ЗА ИЗТРИВАНЕ 1p36

Това е и един от най-често срещаните синдроми на микроделеция. Изтриването на 1p36 води до много тежко и нелечимо заболяване със значително хетерогенна симптоматика. Основните характеристики са умствена изостаналост с поведенчески разстройства, забавяне на растежа и хипотония.

УИЛИ СИНДРОМ НА ПРАЙДЪР И СИНДРОМ НА АНГЕЛМАН 15q11

И двата синдрома с различна клинична картина се причиняват на ниво хромозома от загуба или дисфункция на гени в същия регион на критичния регион на хромозома 15. Повечето случаи са причинени от делеция на критичен регион на хромозома 15, но други случаи могат да бъдат причинени чрез спорадична мутация, нарушения на метилирането или еднородни, а не само чрез тяхното заличаване. Следователно не може да се очаква изследването за микроделеция да обхване всички истински случаи на тези два синдрома.

Синдромът на Prader-Willi се характеризира с хипотония, слаб всмукателен рефлекс и неуспех да процъфтява от раждането, след втората година от живота хиперфагия и затлъстяване. Умствената изостаналост е по-лека, но освен спешността има и множество други поведенчески разстройства.

Синдромът на Angelman има по-леки симптоми, клиничната картина обикновено не е очевидна при раждането и се развива около първата година от възрастта. Проявява се като изоставане в психомоторното развитие и развитието на речта. Умерената умствена изостаналост постепенно се придружава от значителни поведенчески разстройства.

CRI-DU-CHAT СИНДРОМ 5p15

Синдромът на Cri-du-chat е по-стар цитогенетично дефиниран синдром (синдром на Lejeun, 5p-синдром), тъй като по-обширни делеции вече са били разпознати в оптичния микроскоп в ерата на класическата цитогенетика.

Името Cri-du-chat (котешки плач) се отнася до водещия клиничен симптом на този синдром в неонатална възраст, който заедно с характерния лицев дисморфизъм го отличава от други заболявания, свързани със забавяне на растежа, забавяне на психомоторното развитие, микроцефалия и хипотония. Степента на заличаване корелира с тежестта на увреждането.

СИНДРОМ НА ВЪЛК-ХИРШОРН 4p16

Wolf-Hirschhorn (синдром 4р-) също принадлежи към групата на класическите цитогенетични синдроми и тежестта на клиничните симптоми корелира със степента на делеция. Този синдром също има характерен външен вид на лицето с микроцефалия, хипертелоризъм, изпъкнали очи и къс филтър. Растежът и психомоторното забавяне са тежки и са придружени от други сериозни симптоми, като хипотония, епилептични припадъци и вродени малформации на вътрешните органи (сърце, бъбреци).

Диагностика на хромозомни нарушения

По време на бременността бъдещата майка се подлага на редица профилактични прегледи, които са насочени към нейното здраве и здравето на плода. Няколко скринингови тестове са насочени към вродени малформации.

1. Биохимичен пренатален скрининг

Биохимичният пренатален скрининг определя риска от фетален синдром на Даун (тризомия 21), синдром на Едуардс (тризомия 18) и отворена цепнатина на нервната тръба или предната коремна стена.
Рискът от увреждане на плода се определя въз основа на възрастта на майката и стойностите на отделните биохимични или ултразвукови параметри.

Тези параметри са зададени както в I., така и в II. триместър.

IN I. trimestri плазменият протеин А (PAPP-A) и свободната бета субединица на хориогонадотропния хормон се определят от биохимичните параметри. От ултразвуковите параметри най-важната стойност е NT (нухална полупрозрачност). Измерването му принадлежи на ръцете на опитен сонограф със сертификат и изисква адекватна апаратура.

IN II. триместър определят се алфа-фетопротеин (AFP), хориогонадотропен хормон (HCG) и неконюгиран естриол (uE3).

В съответствие с използваните параметри на скрининг, тогава разграничаваме:

  • комбиниран тест (само биохимични параметри I. триместър + NT),
  • троен тест (само биохимични параметри от 2-ри триместър),
  • серумен интегриран тест (биохимични параметри за 1 и 2 триместър, съвместна оценка след вземане на проби през 2 триместър),
  • интегриран тест (биохимични параметри на 1 и 2 триместър + NT, съвместна оценка след вземане на проби през 2 триместър).

В зависимост от използвания тест може да се очаква да бъдат заловени 70-90% от фетусите със синдром на Даун. Обикновено обаче 3 - 7% от здравите плодове се маркират положително чрез скрининг, т.е. с повишен риск от хромозомно разстройство (фалшива позитивност).

Бременните жени, които са положителни за скрининг, трябва да се подложат на по-взискателни специфични изследвания, като амниоцентеза, вземане на проби от хорионни вили, ехокардиография и други подобни. Тези изследвания трябва да потвърдят или да изключат предполагаемото участие на плода.

Положителният скрининг не означава, че плодът е засегнат. Това означава само, че рискът е по-висок и следователно това увреждане трябва да бъде изключено или потвърдено чрез по-нататъшно разследване.

2. Ултразвук

Ултразвукът е важен преглед по време на бременност. В периода от края на първия до началото на втория триместър, така нареченият ултразвук се открива от плода. Nuchal Translucency (NT) - измерва се ширината на натрупаната течност в областта на шията. Разпространението на NT може да бъде симптом на вродени малформации на плода и също е един от симптомите на синдрома на Даун. През този период се изследва и морфологията на плода, което може да изключи сериозни грешки в развитието. Тази диагностика е в ръцете на опитни професионалисти и също така изисква адекватна апаратура.

3. Амниоцентеза

Амниоцентезата представлява вземане на проби от околоплодната течност директно от матката. Алтернатива в началото на бременността е вземането на проби от феталната част на плацентата (хорионни ворсинки). И в двата случая събирането се извършва хирургично, инвазивно, чрез въвеждане на игла през корема в матката.

Взетата проба се изследва чрез генетични лабораторни методи. Феталните клетки се култивират в лабораторни условия и след това броят на хромозомите и другите им параметри се оценяват под микроскоп. Резултатът се нарича кариотип, който изразява оценката на всички 23 двойки хромозоми.

Вече е възможно да се изключи наличието на тризомия на фетални хромозоми 21, 18 и 13 по неинвазивен, безопасен и безболезнен начин, като се използва тест TRISOMY от кръвта на майката от 11-та седмица на бременността. Тестът TRISOMY е показан от лекар, специализиран в гинекологията и акушерството или медицински генетик.

Опитът на хората и мненията на лекарите

Бях изключително доволен. Резултатите от теста в рамките на 5 работни дни и човек знае какво прави. Като бонус той открива пола на бебето. Определено препоръчвам.