Хепатит С е опасен и за асимптоматичния си ход, който може да продължи години. Поради това често може да се диагностицира в по-напреднал стадий, когато могат да възникнат сериозни и трайни увреждания на черния дроб и съществува риск от
6 март 2013 г. от 00:00 ч. Мириам Войтекова, Мириам Войтекова
метален черен дроб.
За съжаление превенцията под формата на ваксинация срещу това заболяване все още не съществува, тъй като вирусът на хепатит С има значителни мутационни способности. Следователно, колкото по-скоро се диагностицира заболяването, толкова по-голям е шансът за успешно лечение. Понастоящем пациентите разполагат с ефективни лекарства, благодарение на които могат да бъдат напълно излекувани от това заболяване с ранна диагностика. Например, възрастта на пациента играе съществена роля - колкото по-късно се диагностицира заболяването, толкова повече намалява шансът за успешно лечение и по-голям риск от чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином.
Много зависи от имунитета
При лечението на хепатит С (и други инфекциозни заболявания, разбира се) много зависи от това как реагира имунната система. Експертите говорят за неспецифични или специфични имунни отговори, които играят важна роля при остър хепатит С.
Ако взаимодействието на имунните механизми се провали, инфекцията се развива в хроничен стадий. Затова е много важно заболяването да бъде диагностицирано възможно най-скоро и да може да се започне подходящо и ефективно лечение.
Неспецифичен имунитет - Това са вродени имунни механизми, като бариерните функции на организма, които са първата линия на защита срещу проникването на инфекцията в тялото. Основната роля се играе от т.нар фагоцити - клетки, които са способни да разпознават вреден микроорганизъм и в процес, наречен фагоцитоза, го абсорбират, убиват и разграждат.
Кожата и лигавиците също играят важна роля в неспецифичния имунитет - бариери, които механично предотвратяват навлизането на инфекция и също произвеждат редица антимикробни агенти.
Специфичен имунитет - влиза в действие, когато инфекцията вече е проникнала в тялото. Този тип имунитет дава възможност за силно специфични имунни реакции към специфични патогени, които човек среща през живота си. Много е важно тези реакции да могат да се активират бързо, ако има повторна инфекция със същия патоген.
Основните клетки, отговорни за специфичния имунитет, са Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите. Това са „специализирани“ клетки (вид бели кръвни клетки), които за разлика от неспецифичните имунни клетки атакуват специфични патогени, запомнят ги и ако тези патогени някога се повтарят -влизат в тялото, така че те бързо ги неутрализират.
Предотвратяване на хепатит С под формата на ваксинация все още не е възможна поради високата вариабилност на вирусния геном. Този вирус е описан за пръв път от учените през 1989 г. и има шест основни генотипа.В Европа най-често се срещат генотипове 1 и 3. По-малко генотип 2. Инкубационният период за HCV инфекция е от 50 до 150 дни. При инфектиран индивид инфекцията засяга практически всички органи (т.нар. Екстрахепатална проява на инфекцията), но клинично и лабораторно най-често протича под картината на хроничен хепатит (инфекцията продължава повече от 6 месеца).
Остра инфекция рядко се улавя, защото е предимно асимптоматичен, без симптоми на жълтеница, с повишени температури и храносмилателен дискомфорт. Чрез промяна на структурата на генома на HCV и недостатъчната активност на специфичните за HCV цитотоксични Т клетки се създават условия за дългосрочно оцеляване на инфекцията при заразения индивид. Това са основните причини, поради които до 80% от заразените пациенти с HCV инфекция преминават в хроничен хепатит. Една трета от пациентите след 15 - 20 години инфекция са изложени на риск от чернодробна цироза и 5% от пациентите с рак на черния дроб след 20 - 25 години.
Хроничният хепатит често протича без значителни субективни затруднения. Най-честите симптоми са прекомерна умора и изтощение. След откриването на структурата на HCV, диагностиката и успешното антивирусно и имуномодулиращо лечение се развиват бързо.
Променливост на генома на вируса Хепатит С все още е най-голямата пречка за разработването на ефективна ваксина, която може да се използва за предотвратяване на разпространението на инфекция в рискови популации. Ако го нямаме, разчитаме на активното търсене, диагностика и ранно лечение на заразени лица в рискови групи, както и на спорадични случаи на HCV инфекция, които често се изплъзват от диагнозата. Ранното лечение предотвратява очакваното нарастване на необратимо увреждане на черния дроб - цироза и рак на черния дроб.
Източник: Тенденции в хепатологията 1/2010
Новост при лечението на хепатит С
Каква е целта на лечението на хепатит С? Постигнете, че пациентът има неизмерима виремия половин година след спиране на лечението. Но какво означава това?
По време на лечението лекарят наблюдава стойността на виремия - количеството на вируса в кръвта на пациента, което се измерва чрез PCR. Има обаче ограничения, тъй като ако виремията падне под определена стойност (50 IU/ml), вече не е възможно да се разграничи дали виремията е нула или само много ниска.
Експертите съобщават, че ако количеството на вируса в кръвта е неизмеримо половин година след спиране на лечението, практически няма риск инфекцията да се разпали отново по-късно. Тогава говорим за постоянен вирусологичен отговор. Положителен сигнал за успех на лечението е неизмерима виремия, постигната през първите 12 седмици от лечението.
Пациентите с хепатит С вече разполагат с ново лечение. Това е нова тройна комбинирана терапия с добавяне на трето активно вещество към настоящата стандартна двойна комбинирана терапия. Новата тройна комбинация ще бъде една от първите стратегии на избор при лечението на хепатит С в близко бъдеще.
За механизма на действие на лечението и новата тройна комбинация разговаряхме с експерт по чернодробни заболявания - гастроентеролог - хепатолог MUDr. Мариан Олтман, д-р.
Той може да „отложи“ вируса, скрит в клетката, така че да не може да бъде открит дори чрез откриване на антитела срещу HCV?
Анти-HCV са антитела, които се появяват, когато организмът срещне вирус, т.е. винаги в острата фаза. Защото имаме т.нар имунологична памет, тези антитела след това се образуват през целия живот, независимо дали вирусът е в тялото или не. Това означава, че на някакъв етап от инфекцията вирусът може да се „скрие” другаде, освен в чернодробните клетки и след това да се върне в черния дроб.
Типичен пример е чернодробната трансплантация. Ако пациентът е трансплантиран от черния дроб, тъй като не е успял поради хроничен хепатит С, вирусът на практика ще се върне универсално. Всъщност не е възможно вирусът да попадне в организма и по този начин „дузина“ в него, така че тези антитела да не присъстват.
При някои хора имунологичната памет може да е къса и да не се образуват антитела, но при хепатит С антитела могат да бъдат произведени срещу няколко различни структури на вируса. В повечето случаи някои от тях присъстват и следователно тези антитела почти винаги могат да бъдат открити, което ние разкриваме като смес от антитела срещу HCV.
От това, което зависи в случай на така нареченото лечение. вирусологичен отговор?
Това зависи от характеристиките на вируса, както и от характеристиките на пациента гостоприемник. Присъстват фактори, които могат да бъдат премахнати, и фактори, които не могат да бъдат премахнати. Във втората група например е възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-голям е шансът инфекцията да бъде по-опасна. Полът също играе роля - хепатит С се среща по-често при мъжете, те се заразяват по-често и болестта преминава по-лесно в хронична фаза.
Сред факторите, които не могат да бъдат елиминирани, е расата - при не-мъжете ходът на заболяването е по-лош. Наднорменото тегло и затлъстяването са много сериозни и отрицателни рискови фактори за отговор на лечението. Освен това консумацията на алкохол, но също така диабетът и инсулиновата резистентност са много негативни фактори.
Чернодробната стеатоза като част от метаболитния синдром (високо кръвно налягане, коремно затлъстяване, висок холестерол, висока кръвна захар) изглежда е отрицателен предиктор.
Тогава има фактори, които можем да променим - намаляване на теглото, правилен начин на живот, не пиене на алкохол, възможно най-добрият контрол на заболявания като диабет или високо кръвно налягане. И тогава има факторите от страната на вируса. Важен е генотипът - има шест при хепатит С.
Доказано е, че генотипове 1А и 1В са по-лоши от други, по-трудни за лечение, по-бързи до цироза на черния дроб, до чернодробна недостатъчност. За съжаление, в нашите условия се среща по-специално генотип 1. Това се отразява и в схемите на лечение. Генотипове 1 и 4 се третират за една година, докато генотипове 2 и 3 се третират за половин година.
Какъв е механизмът на лечение на хепатит С?
Имаме три възможности. Виростатични лекарства - лекарства, които спират размножаването на вируса, след това лекарства, които по някакъв начин въздействат и стимулират имунната система да се бори с вируса по-ефективно, а след това са лекарства - лекарства, които също имат вирусостатичен ефект (и също се борят ефективно), и стимулират имунната система. Това е двойната комбинация от лекарства, използвани досега.
В тази двойна комбинация се използва вирусостатик (рибавирин), последван от лекарство, което стимулира имунната система и също има вирусостатичен или антивирусен ефект - интерферон алфа. По този начин интерферон алфа стимулира имунната система да бъде по-ефективна в борбата и спира размножаването на вируса. А размножаването на вируса също спира рибавирин.
Сега към двойната комбинация е добавено трето вещество, това са директни антивирусни средства - DAA (Direct Antivirus Agents), които имат предимството, че действат директно в репродуктивния цикъл на вируса. Те действат директно върху една част от репродуктивния механизъм, така че вирусът не може да завърши своя вирион по време на репродукция - репликация (вирусна частица, способна да нахлуе и да се възпроизведе в здрава клетка).
Новият антивирусен продукт ще удари на един етап от „производството“, така че вирусът да не може да се размножава. Така че, разбира се, новата терапия е много по-ефективна. Освен това дава шанс за лечение на тези, които в миналото не са реагирали на двойно комбинирано лечение - т.нар неотговорили, или болестта се е върнала при тях след края на лечението - т.нар рецидиви.
Всеки пациент с HCV може да бъде лекуван с новата тройна комбинация?
Новото лечение има одобрено в световен мащаб показание за пациенти, които са за първи път - ние го наричаме терапия на наивни пациенти или пациенти, които все още не са засегнати от някакво лечение, т.е. дори лечение с двойна комбинация.
След това това лечение се одобрява и за тези, при които лечението с двойна комбинация не е било успешно, т.е. болестта се връща при тях след края на лечението. Това са споменатите рецидиви. Но поради факта, че това е изключително скъпо лечение, има точни правила за неговото посочване и не във всички страни от Европейския съюз този нов вид лечение е одобрен от тройната комбинация.
У нас този нов вид лечение вече е одобрен, при пациенти с рецидив или чиято болест се е върнала. При наивни пациенти и т.нар неотговорили, лечението все още не е одобрено у нас. Лечението с тройна комбинация продължава една година и се използва за генотип 1, тъй като е доказано, че двойната комбинация е достатъчно ефективна за генотип 2 и 3.