"Иска ми се жените да се изправят, да се облекат и да излязат на улицата, след като прочетат книгата ми. Човек щеше да има лаптоп под мишниците си и да е на път за най-близкото кафене. Другият на краката на маратонката, опитвайки се да пробяга първия си километър, а другият най-накрая би се осмелил да кара сам. В крайна сметка това не е нищо друго освен едно решение. Кликнете и това е всичко, превключвайки от сънуване към дейност. “ Това е желанието на Адела Ясенкова, майка на две момичета, блогър и автор на свежа, заразително забавна и мотивационна книга „Дневникът на активна майка“.
Това е пример, че жена, майка, получава второ дишане и нов изблик веднага щом приключи отпуска си, наречен майчинство. Дори по време на него обаче тя не се поколеба и освен, че се грижи за дъщерите си, запечата мисли и забавни моменти или преживявания в своя блог. Пет месеца след края на този изключителен етап от живота си той издава първата си книга със същото име и започва да практикува йога. В допълнение, той тича, пише за няколко клиенти и все още е пълен с безкраен оптимизъм, бодрост и здраво напорист, всички с наднормено тегло 5 килограма черва.
Поемате ролята на активна майка, неуморен боец и безкомпромисен оптимист. Какво ви тласка към подобна активност и оптимизъм и в коя област включвате своя боец?
Имам много енергиен свръхналягане. Чувствам, че мога да правя милион неща, когато им се наслаждавам, което вероятно е свързано с по-щастливото ми отношение към живота. Защото когато правиш това, което ти харесва, всичко върви с лекота. И ако нещо се обърка, свиквам да хвърлям пушка в ръжта и след няколко дни послушно ще се върна към нея със сведени уши и ще започна хубаво отново. Тогава воинът се появява в мен.
Открито признавате, че сте с наднормено тегло 5 килограма черва, от които не възнамерявате да отслабнете, напротив. Имало е моменти в живота ви, когато сте го имали по различен начин и ако е така, какво ви е накарало да се промените?
Пет килограма черва е абсолютна словесна аналогия с реална основа. Преди да забременея, често тренирах в две фази. Всеки ден поне един час зумба, плюс 5 пъти седмично йога и тук-там бягане, пилатес. Редовни разходки с куче - два часа на ден. След първото раждане всъщност имах 5 излишни килограма, които не можех да загубя една година и когато забременях отново малко след това, не ми пукаше. И така ги превърнах в черва. Разбира се, имаше и по-трудни моменти, които всяко дете за първи път знае, от кърмене, липса на сън, несигурност, произтичаща от нова роля, до неоснователен страх за дете. С течение на времето се оказа от само себе си, някак си отстъпих и бях в пълен мир с втората си дъщеря.
Какво виждате като разлика от първото родилно отделение, което ви помогна да стигнете до вашето благосъстояние?
Крем от кашу. Изядох му половин килограм. Освен това се занимавах по-малко с глупости и повече се радвах на бебето.
Жената не узрява, докато не стане майка. Поне така пишете в блога си. Съгласен съм, че майчинството дава на жената съвсем ново измерение и знания. Какво трябваше да измислите, какво ви носи майчинството, какво е необходимо?
Свободата, която майката придобива, има точно две нива. Изразено на икономически език: доход спрямо разход. Децата приемат свободата по определен, макар и напълно невинен начин, но от другата страна на монетата я дават. За 5 години с тях вкъщи разбрах какво искам да правя. Полза от детската стая - много време за размисъл. Предимството на майчинството е, че то естествено учи майките на отговорности. Тя не трябва да прави много, почти всичко е напоено за нея от природата, нито приемам, че трябваше да се подложа на нещо допълнително към юношеството. Според мен жените са програмирани да се справят със сложните ситуации, които майчинството носи.
Пишете много, не само за себе си и клиентите си, в наши дни излиза и първата ви книга Дневник на активна майка . Какво ви вдъхнови да не оставяте почерка си в чекмедже, а да се впуснете в света на книгите с него?
Пиша от деветгодишна, почти 30-годишна. Имам у дома в чекмеджета х дневници, бележки, стихотворения, истории, други парчета вече няма да се поберат там. Статиите ме хранят, наслаждавам се на литературна работа. Творческото писане отваря вратата към фантазията, но това не се случва по същия начин. Тренирам като всеки друг, където съм работил усилено. Първоначалният импулс беше Саша Окалова, която като главен редактор на месечния „Здраве на семейството“ ми даде възможност да публикувам разкази. Това стана основа за книгата „Дневникът на активна майка“, където Габи Ревика участва в литературни работилници, които тя организира заедно със Соня Адамчик Борушовичова, и заровете бяха хвърлени.
Какво бихте искали вашата книга да донесе на читателите и кои книги в живота ви са били тези, които са ви помогнали да се ориентирате по пътя си през живота?
Иска ми се, след като прочетоха книгата, жените да се изправят, да се облекат и да излязат на улицата. Човек щеше да има лаптоп под мишниците си и да беше на път за най-близкото кафене. Другият на краката на маратонката, опитвайки се да пробяга първия си километър, а другият най-накрая би се осмелил да кара сам. В крайна сметка това не е нищо друго освен едно решение. Кликнете и това е всичко, превключвайки от сънуване към дейност.
Прочетох стотици книги. Имаше ги над 40 само през тази календарна година. Влязъл съм в библиотеката, но все пак купувам книги. Не мога да устоя. Парадоксално, но от септември, когато децата ходят на детска градина, чета малко по-малко, колкото повече пиша. Като дете може да съм чел „Бурните височини“ десет пъти и няма да си тръгна без дъщеря. В пубертета се наслаждавах на Сартър, Селинджър и битниците. Ходил съм много и във френската поезия. От задължителната литература бях чел всичко във фитнеса и трябваше да опиша дневника на читателя
Как успявате да съчетаете семейния и служебния живот и какво бихте могли да направите напр. на майка, която освен детето иска да се реализира и в своя бизнес?
Сигурно ще ви разочаровам, нямам инструкции. Опитът не може да се прехвърля. Също така знам какво ме кара да се успокоявам, но това, което може да ми причини баланс, може да бъде абсолютен дисбаланс за друг. Най-трудното е може би да разкриеш таланта си и след това да не се страхуваш да го използваш в своя полза. Там майка, семейство и бизнес ще се свържат. В резултат наборите проникват и настъпва хармония.
Какво ви носи баланс и хармония?
Творческа дейност, но не и ръчна работа, аз съм там в съседство. Също така кафе с приятелка, разходка с куче сред природата, йога, бягане, книги, филми, музика и разбира се семейството ми.
Често четем и чуваме за успехите на другите, но малко се говори за другата страна. Бих искал да засегна неуспехите, защото ние се учим най-много от тях и те могат да ни придвижат значително напред. Как възприемате провала на този, който ви е научил най-много в трудна ситуация в бизнеса или в живота и какво сте отнели от него?
Като наскоро завършил Икономическия университет, напуснах корпорацията и след това потърсих къде да заседна. Разбрах какво искам да направя. Исках нещо свое. С партньора ми имахме спестявания и ги комбинирахме със спорт в собственото ни малко годно студио. И двамата сме инструктори и ентусиазмът ни завладя. Бяха вълнуващи две години, с малък недостатък на красотата. Нямах готов план С. Разчитах на щастлив бизнес план и сценарий за възстановяване на разходите. Поддадох се на огромен ентусиазъм, сега определено щях да съм по-подготвен и да не го приемам. Fit business е истинска котка, но парадоксално е, че отново се връщам към него като инструктор по йога и съм много доволен от това пътуване.
Бизнесът често е тясно свързан с различни страхове и тревоги и често знае как да ни обезсърчи от различни възможности или предизвикателства. Какво правите, за да не им се поддадете?
Вече не съм в пълен риск. Вероятно защото съм майка, дозата отговорност, която придобих, и опитът ми в правенето на бизнес вече няма да ми позволят да го направя. Вече мога да преценя кой е най-добрият начин за мен и къде определено не трябва да се обръщам. Аз съм свободен и харесвам този живот. Ако има някакво безпокойство, ще спя върху него. В момента не се занимавам с това. Обикновено сутрин с бистра глава или се разтваря, или се оказва оправдано и аз се настройвам съответно.
Какъв/кой е вашият задвижващ двигател, респ. което може да ви започне, когато имате по-предизвикателен период?
Съпругът ми е най-големият мотиватор. Когато не искам да правя нещо и да го отлагам, независимо дали е обучение или работа, всичко, което трябва да направя, е да го погледна. Той върви с пълна газ, не само на работа, но и на тренировки, той е страстен моторист. Той прави всичко на 120%. Мислите ли, че времето, нощното време или счупеното коляно ще го спрат? Грешка. Забива се и минава над труповете и аз не го разбирам, но аз му се възхищавам брутално.
На кой въпрос не сте получили отговор през живота си и къде го търсите?
Всеки ден възникват нови и нови въпроси. Понякога отговорите идват доста късно, но все пак идват. Ако не, може изобщо да не са важни. Може би някои неща трябва да останат без отговор, отворени. Не сме на изпитание, за да получим най-много точки на всяка цена. В момента не работя по нищо. Чувствам, че всичко върви както трябва и вътрешният ми глас не ме пита нищо след дълго време, което вероятно е добър знак.
Има нещо в живота ви, което все още не сте имали смелостта да направите, но копнеете за това?
Да живея някъде сам, за което нямам нито декаграма вътрешности, нито смелост, нито амбиция и все пак бих искал да опитам този експеримент. Природата ми не ми позволява да се идентифицирам с пълна самота, но някъде в ъгъла душата ми след този вой. Четох някъде от какво човек се страхува най-много, е най-голямото предизвикателство за него и в крайна сметка го прави щастлив. Това може да е и моят случай. Когато затворя очи, си представям къща сама край водата, пиша книга, пия кафе и хвърлям пръчка на кучето.
Благодаря на Тамара Осанянова за вдъхновяващото интервю .