Хепатитът е възпалително заболяване на черния дроб, което може да бъде причинено и от вируси. В момента експертите разграничават няколко вида хепатит - A, B, C, D и E, в зависимост от това какъв тип вирус ги причинява. Ако не се лекува, хепатитът може да бъде фатален.

30. януари 2013 г. в 0:00 Мириам Войтекова, Мириам Войтекова

Хепатит С е открит сравнително наскоро от експерти и представлява заболяване, което може да доведе до цироза на черния дроб или дори до неговия рак - т.нар. хепатоцелуларен карцином.

също
Говорихме за вирусен хепатит С (HCV) с док. MUDr. Д-р Павел Кристиян. от Медицинския факултет на Университета "Павел Йозеф Шафарик" и Катедрата по инфекциозни болести и пътна медицина на Университетската болница "Л. Пастьор" в Кошице.

Вирусният хепатит С е първата вирусна инфекция в историята, която използва методи на молекулярна биология за откриване на причинителя. Защо този вирус не е бил открит преди?

Откриването на нов вирус никога не е лесно, това е практически най-малкият жив организъм в природата. За разлика от бактериите, те не могат да се култивират върху хранителни среди и не се виждат под светлинен микроскоп. Трябва също така да се има предвид, че пациентите, от които трябва да бъдат изолирани, често нямат симптоми и не са лесни за намиране в общата популация на „здрави“ хора.

Откриването на вируса на хепатит С е резултат от търпеливо и целенасочено търсене на предположението, че освен хепатит А и В трябва да има и вирус, който е отговорен за много необясними досега случаи на хепатит. Дори и в случая на вируса на хепатит В, в началото в кръвта се откриват само неговите повърхностни частици, а едва по-късно е идентифициран целият вирус. Използвайки молекулярна биология, през 90-те години се появяват други вируси, които се считат за възможни причини за хепатит с неизвестен досега произход, но в крайна сметка тяхната причинно-следствена връзка с болестта не е потвърдена.

За това колко хора в Словакия страдат от вирусен хепатит С.?

Въз основа на проучвания, проведени върху голям брой произволно избрани лица през 1997, 2002 и последно през 2010, можем да изчислим броя на заразените хора на около 0,7% от населението, което може да представлява приблизително 35 000 души в цялата страна. Малко от тях също са диагностицирани и лекувани, смята се, че около 90% от заразените дори не знаят за тяхната диагноза.

Защо инфекцията не може да бъде открита дълго време? Съобщава се, че симптомите са неспецифични. Въз основа на какви прояви може дори да се случи на неспециалист, че симптомите, които той може например да обърка със симптомите на често срещано заболяване и следователно да ги подцени, могат да сигнализират за HCV?

Острата, както и хроничната (дългосрочна) инфекция често няма симптоми, или само леки и предимно неспецифични, които не са типични за хепатит С, но също така няма и друго заболяване. Например, повишена умора или по-лош апетит могат да се появят при редица други, често леки, заболявания, дори при здрави хора, които просто са преуморени. Това обяснява относително дългия период от време, който обикновено преминава от инфекция до диагностика.

Нашият опит показва, че средно са необходими повече от 6 години, за да се направи пълна диагноза и да се започне лечение. Следователно, опитвайки се да открием инфекция, трябва не само да разчитаме на симптомите, но и на наличието на някои рискови фактори в миналото (напр. Кръвопреливане преди 1992 г., употреба на наркотици, татуировки и др.) Или на резултатите от лабораторни изследвания ( увеличени т. нар. чернодробни тестове) многократно. първоначално направени за друга цел.

Кой е най-големият проблем в диагностиката, просто направете рутинни чернодробни тестове или специални тестове?

Повишените чернодробни тестове показват увреждане на черния дроб, но те не казват нищо повече за причината. За да определим точната диагноза, използваме изследване на антитела срещу вируса на хепатит С (т.нар. Анти-HCV), което в случай на положителна находка трябва да бъде допълнено с преки доказателства за вируса, т.нар. Изследване на HCV РНК. По този начин можем да различим заразените от тези, които са преборили инфекцията, но са се възстановили. Изследването на чернодробни тестове и антитела има право да посочи всеки лекар, HCV РНК се прави в специализирани инфекциозни и хепатологични клиники.

Болестта може да бъде открита дори по време на рутинни профилактични прегледи, без предварително подозрение за болестта?

Ако в профилактичните прегледи са включени чернодробни тестове, разбира се могат да бъдат открити асимптоматични случаи на заболяването. Лекарят, който прави профилактиката обаче, трябва да помисли за тази възможност и да не бъде доволен, напр. отбелязвайки, че тестовете са само леко увеличени. Друг недостатък е, че при много профилактични прегледи наскоро чернодробните тестове изпаднаха от обхвата на прегледите и чернодробните заболявания избягват вниманието.

Колко дълго човек може да има HCV, без той да бъде разбран? Например тези, които са претърпели кръвопреливане до 1992 г., са изложени на риск. Може да се случи такива пациенти да развият болестта едва сега?

От практиката знаем случаи, когато хепатит С е бил открит повече от 25 години след инфекцията и е вероятно те да продължат да се появяват. Това включва, наред с други, пациенти, получили трансфузия за 1992 г., т.е. преди година, когато донорите на кръв за първи път са били тествани за наличие на инфекция.

Какво трябва да направи човек, ако подозира това вирусно заболяване? Той може сам да кандидатства за тестовете, те се възстановяват от застрахователната компания и при кой лекар трябва да отиде?

Ако се подозира инфекция, попитайте Вашия общопрактикуващ лекар за необходимите изследвания. В случай на известни рискови фактори не е достатъчно да се извършват чернодробни тестове (те в някои случаи могат да бъдат нормални), но и да се изследват антитела. Застрахователните компании следва да възстановят разходите за прегледи в такива посочени случаи. При необходимост или положителна находка, общопрактикуващият лекар ще изпрати пациента при специалист.

Какви са възможните последици от забавената диагноза?

В продължение на месеци до години възпалителният процес постепенно разрушава чернодробната тъкан, образувайки лигамент (белези), което в крайна сметка може да доведе до цироза на черния дроб с други усложнения, включително неуспех на черния дроб като орган или рак на черния дроб. Значителна последица е и намаляващият шанс за излекуване, колкото по-дълго трае инфекцията, толкова по-нисък е успехът на лечението.

Какви са клиничните признаци на HCV, клинични признаци на HCV в стадия на цироза и клинични признаци на рак на черния дроб - хепатоцелуларен карцином?

Както вече споменахме, много пъти ходът на инфекцията е асимптоматичен или придружен само от неспецифични затруднения. Дори цироза или хепатоцелуларен карцином може да нямат очевидни симптоми. Понякога в напреднали стадии се появяват симптоми, свързани с чернодробна недостатъчност, като пожълтяване, натрупване на вода в корема и подуване на краката, повишена склонност към кървене, психични промени до нарушения на съзнанието и други. За много пациенти чернодробната трансплантация често остава единственият шанс.

Може ли остър хепатит С да завърши спонтанно поради специфичен или неспецифичен имунен отговор или има преход към хронифициране? В никакъв случай организмът не може да се справи сам с тази инфекция?

Известно е, че около 75-80% от острите инфекции преминават в хроничен хепатит, останалите по-малко от една четвърт от пациентите се отърват от вируса спонтанно дори без лечение. Това обикновено са случаи, когато само малко количество вирус е попаднало в тялото (например поради случайно иглиране със замърсена игла), за разлика от висока инфекциозна доза като напр. по време на преливане. Ако хроничният хепатит вече се е развил, спонтанното възстановяване на практика не е възможно.

Освен приемането на лекарства, какво е част от лечението на HCV? Например, необходима е специална диета, някои видове физическа активност трябва да бъдат намалени или изключени и т.н.?

Причината за заболяването, вирусът на хепатит С, може да бъде премахната от тялото само с помощта на специфично антивирусно лечение. Това се основава на стандартна комбинация от 2 лекарства, които наскоро бяха допълнени от най-новите високоефективни антивирусни средства, значително увеличаващи шансовете за излекуване.

Разбира се, режимните мерки и поддържащото лечение също помагат за успешното управление на лечението. Пълното въздържание и, в случай на наркомани, прекратяването на употребата на психотропни вещества са важни. Няма изрично необходима специална диета, но се препоръчва рационална диета с намалени мазнини, а в случай на пациенти с наднормено тегло - намаляване на теглото. Необходимо е също правилно и адекватно лечение на свързани заболявания, особено диабет, заболявания на щитовидната жлеза или психични разстройства като депресия.

Какво бихте препоръчали на обикновения човек да направи за профилактика на това заболяване или какво може да направи, за да го диагностицира възможно най-скоро?

Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С. Следователно превенцията има за цел да премахне риска от инфекция в здравните заведения, като контрол на кръводарителите, използване на медицински изделия за еднократна употреба, цялостна дезинфекция и други подобни.

От индивидуална гледна точка трябва да се избягва контакт с неизвестна кръв или замърсени остри предмети (нестерилни татуировки, пиърсинг, употреба на наркотици). В случай на случайна пункция е препоръчително да се изцеди кръвта от раната, която след това трябва да бъде правилно дезинфекцирана.

От гледна точка на индивида за ранна диагностика е необходима разумна оценка на собствените рискове на индивида от възможна инфекция и интерес към изследването. От гледна точка на лекарите на първо място трябва да се отбележат патологичните стойности на чернодробните тестове (дори с минимално увеличение) и наличието на хепатит С трябва да се изследва при всички такива пациенти, особено ако няма друга причина за такива състояние е известно.