Всичко започна с това, че брат ми ме покани в планината. Бял. Бях първокурсник в гимназията. Казвам пиле, това би свършило работа. Имаше обаче две малки загърли. Едното беше, че отидох в Англия с моя партньор по катерене. Второто беше, че по това време спрях да ям месо и не възнамерявах да започна отново. Знам, все още няма смисъл.

Първата клечка
След три седмици в Англия, катерене и бягане, трябваше да изкача планина, която изискваше височиномери. Излишно е да казвам, че няма такова нещо като височиномери на английски език. Радвах се, че намерих стръмна улица там. Да, тичах по час през нощ, дори по стръмна улица. Не ми помогна:).

Втората клечка
Тъй като спрях да ям месо, поради убеждение и любов към живите същества, нямах достатъчно добре заместител. В Англия ядох тестени изделия, зеленчуци, млечни продукти и др. Липсваха обаче ядки, бобови растения и други, което означава, че вече изграждах, лош хранителен навик като спортуващ човек. Ще трябва да ме изпревари за регенерация, но все още нямам представа, че може би в най-неподходящия момент в живота ми.

Бием няколко спортни пътувания в Англия и аз се върнах. Два дни след пристигането си от Англия заминаваме за Швейцария.

Групата се формира
С брат ми скачаме във фургон, пълен с глигани, където се срещаме с нашия приятел „Балтазарек“. Все още никой не знае това

неизговорени

така че той ще се обади:). Идваме в Швейцария, за да съберем необходимите височиномери и най-вече да се адаптираме към височината за mt. Бял. Планът е да се осигурят няколко нощи на височина от около 3000m .n .m и поне две 4 хиляди, за да се излезе след няколко дни. След по-дълго пътуване до Швейцария, където митничарите ни проверяват на границата и в същото време коментират като „acht stucke“, нямат представа, че говоря немски. Тъй като прекарах цялата гимназия, гледайки анимационни немски сериали. В Швейцария не отнема много време и стигаме до паркинга, откъдето правим напълно натоварен борд.

Започваме да пляскаме
Оставяме микробуса (колата) на паркинга, преопаковаме нещата и започваме да се качваме .

Ние търкаляме пътя към склона

Под лифта отново се отпускаме малко и се търкаляме, стигаме до първата планинска хижа, даваме бирена мая, разбира се тя ме преобръща на място и се изкачваме по-нагоре.

Заедно ще ни отнеме около 4-5 часа, преди да стигнем желаното място, да разпънем палатка и вече виждаме нашите 4000, които трябва да преодолеем през следващите дни. Там е красиво, тихо и студено. Но най-важното е, че се срещаме с поляци 🙂