Тази година успяхме да отгледаме няколко красиви и големи бели тикви. Вече ядохме най-много, така че е време да ги използваме за нещо по-незабележимо, но по-плътно.
Веднъж споменах веднъж тиквения бульон, но като част от „безкраен напредък“, преработих рецептата днес.
Сурови материали
- 3 по-големи моркова
- 3 магданоз
- ½ целина
- праз
- лук
- ½ бяла тиква
- 2-3 скилидки чесън
- карамфил
- остър пипер
- Vňať (магданоз, кориандър, копър)
Имах обелената и нарязана тиква и ядките, приготвени в подсолена вода, заедно с малко олио. Масла, а не масло, ще обясня повече по-късно. Нарязах кореноплодните на по-големи части и ги запържих за кратко в олио. Всичко, което виждате в саксия, моркови, целина, магданоз, праз, лук, пълнен със скилидки и няколко скилидки чесън.
Зеленчуците вече са печени и тиквата кипи бавно. Имам време да почистя, да забъркам хляб или друг съботен и есенен робот.
След около час-два, в зависимост от това кога отново си спомняте супата, трябва да излеете тиквения бульон към зеленчуците и да го оставите бавно да дръпне най-слабия пламък. На този етап съм склонен да добавя няколко супени лъжици зехтин и люта чушка. Просто го изразете добре, дори и да не обичате острите. Зеленчуковият бульон е плътен, но го разглобявайте един по един. Кореновите зеленчуци карамелизират захарите си чрез печене, а тиквата също има основно сладък вкус. Лукът се превръща в сладка топка, когато се приготви. Ако добавите масло към това, само ще умножите цялата тази сладост. Следователно, корекцията с остра добавка. Ще оставя спокойствието на вас, просто не искам да имате напълно сладка супа.
Сервирането е най-лесно. Наведени на воля, преди време настъргвах индийско орехче, днес предпочитам да дам шепа елен или поне копър.