Най-голямото нарушение е да причиниш на някого „мейваку“, тоест неудобството - да бъде в тежест за някого. Ето как Мариана Хасегава, която от 15 години живее в страната на изгряващото слънце, обяснява японския подход към проблемите. Преди седмица и тя се радваше на разходка с тригодишния си син в парка и обичаше предците на пролетта - пъпките на сакура. Сега все още е в някакъв режим на готовност и. най-вече й липсва сън.
Също нормално земетресение
В Япония земетресенията са почти от дневния ред. "Усещате го главно, когато лежите. В превозното средство или когато стоите, дори не го забелязвате", казва крехка блондинка от Словакия за ежедневието в метрополиса с повече от тридесет и пет милиона . Тя идва в Токио като студентка по японски и корейски, по-късно превежда и превежда от няколко езика и в крайна сметка се жени за японец. Първоначално тя прие това голямо земетресение като „обикновено малко“, но когато книгите и DVD-тата започнаха да падат от рафтовете, тя осъзна, че това е нещо по-голямо. Изплашена, тя взе по-малкия си син и хукна към безопасно място, където нищо няма да падне върху нея.
Съседите й направиха същото. "Удряше много, много силно. Трябваше да се държа за парапета, иначе щеше да ме събори на земята. Това беше най-голямото земетресение, което съм преживял тук от години." В тези трудни моменти тя е най-успокоена от съпруга си, който го преживява по свой начин: на японски. "Не знам какво се случва вътре в него, но отвън е спокоен. Той се усмихва на малкия с усмивка на лице, което също ми помага", казва майката на две деца.
Това е точно Токио. Но най-големият ад изпитва североизтокът на страната, където атомната електроцентрала във Фукушима, която също произвежда енергия за столицата, многократно експлодира.
Зъбите трябва да бъдат стиснати и издържани
Мариана е в постоянен контакт с външния свят. Гледа новини по местната телевизия, актуализира всичко, което се случва в Япония, в социалната мрежа Facebook и изглежда приема ситуацията от нулата. От самото начало обаче тя е недоволна от осведомеността в медиите. "Има много спекулации, но конкретната (информация), особено какво се е случило, колко радиоактивност е избягала, липсва там." И въпреки че японците се опитват да не изпадат в паника, рафтовете в хранителните магазини се прозяват три дни след земетресението и опустошителното цунами.
"За всеки случай ни доставят за около десет дни. Храната, дори и в малки количества, със сигурност ще ни достави", съмнява се майката на двама, добавяйки, че тези, които се намират директно в засегнатите райони, са по-важни сега. Повече от петстотин хиляди души са в кризисни центрове или няколко семейства живеят с някой в едно и също домакинство, което потвърждава характерна характеристика на тази нация - принадлежност и солидарност. "Хората си помагат, доколкото могат, и са много дисциплинирани. Те просто трябва да издържат на всяка цена, дори със стиснати зъби."
Със сигурност
Според нея на гарите има по-малко хаос, защото влаковете липсват поради планирани прекъсвания на енергията. Е, разбира се, хората получават инструкции. „Когато изляза навън, слагам воал със сигурност и предпочитам да не оставям сина си да играе дълго“, обяснява той. Всички обаче се страхуват - поредното силно земетресение и радиоактивност.
И въпреки че Мариана има семейство и много познати в Словакия, тя няма да се върне. "Не искам да тичам страхливо, въпреки че, разбира се, не искам да излагам деца на опасност."