Въпроси и отговори за това какво е гликемия, гликиран хемоглобин и компенсация на диабета. Зад тези сложни думи се крие конкретно и разбираемо съдържание.
Какво е гликемия?
Гликемията е концентрацията на захар в кръвта. Отразява текущото състояние, моментната стойност в момента. Той улавя бързо променящата се метаболитна ситуация, която зависи от много фактори - количеството и естеството на приема на храна, физическото натоварване, стреса, но също така и естествените колебания през деня. Той се изследва от лекар или може да се измери от самия диабетик, просто като се използва устройство - глюкомер. Глюкозата на гладно на гладно трябва да бъде до 6 mmol/l, според по-новите и по-строги стандарти до 5,6 mmol/l и след хранене до 7,5 mmol/l.
Защо е важно проследяването на гликирания хемоглобин?
Гликираният хемоглобин е наименованието на кръвния протеин хемоглобин, преминал през процес на асоцииране със захарта, т.нар. гликиране. Хемоглобинът циркулира в капан в червените кръвни клетки на човек за около 120 дни, като през това време той се свързва с кръвната захар. От общото количество хемоглобин, само около 5-6% от общия хемоглобин може да бъде гликиран при здрав човек. Това е бавен процес. Цялото свързване става без необходимост от ензими. По този начин количеството гликиран хемоглобин зависи от концентрацията на кръвната захар. Тя предоставя реалистична картина на това, което се случва в кръвта в продължение на 6-8 седмици. Следователно, той принадлежи към златния стандарт при диабетологично изследване.
Как гликемията влияе върху гликирания хемоглобин?
Гликемията на гладно и след хранене отчита общите нива на гликиран хемоглобин. Степента на индивидуалното съотношение зависи от компенсацията на диабетика. При добре компенсиран диабетик преобладава ефектът от постпрандиалната гликемия, състояние, при което човек се намира през по-голямата част от деня. Освен това гликемията след хранене е много важен показател, тъй като тя може да предскаже очаквания ефект върху продължителността на живота към момента на диагностициране на заболяването. Лошо контролираните диабетици имат високи нива на глюкоза в кръвта на гладно и те са по-изразени в техния HbA1c.
Каква роля играе гликираният хемоглобин за компенсиране на диабета?
Понастоящем гликираният хемоглобин се счита за най-важният параметър за дългосрочната компенсация на диабета. При недиабетните пациенти нивото на HbA1c не надвишава 6%. При диабетици говорим за много добър гликемичен контрол, ако нивото на гликиран хемоглобин е до 6,5%. По-високите стойности са свързани с повишен риск от диабетни микроваскуларни и макроваскуларни усложнения. Следователно гликираният хемоглобин се тества редовно при всички диабетици. Настоящите препоръки са да се изследва гликиран хемоглобин на всеки 3 месеца, т.е. четири пъти годишно. Именно тази честота позволява на лекаря и на самите пациенти да се намесят в лечението правилно и навреме. Въпреки че целите са ясни, тяхното изпълнение все още е пред нас. В момента повече от 60-70% от диабетиците по света не достигат целевата стойност на гликирания хемоглобин.
Какво се случва, ако подобрим гликирания хемоглобин с 1%?
Ще постигнем много значително влияние върху диабетните усложнения. Микроваскуларните (бъбречни и очни увреждания) усложнения са намалени с 37%. От макроваскуларните усложнения честотата на инфаркт е намалена с 14%, инсулт с 12%, съдови увреждания и риск от ампутации на долните крайници с до 43%, рискът от смърт, свързана с диабет, с 21%. Важно е да се намесите в лечението своевременно и правилно.
MUDr. Д-р Адриана Илавска, MBA, MPH
Диабетно-метаболитна клиника