винаги

Имате голям успех. Тази година станахте член на Залата на славата на FIBA. Какво означава тази чест за вас?

Да си сред супер личностите на световния баскетбол звучи като мечта. В благодарствена реч споменах легендарната Русия Алексеева, която събираше медали със Съветския съюз на бягаща пътека, или добре познатия Майкъл Джордан. Това е чест за Словакия, за баскетбола за жени и за всички, които ме придружаваха по пътя за Сиена, т.е. всички играчи, асистенти и мениджъри.

Баскетболът ви омагьосваше като млад. Какво те взе?

Когато бях млад, опитвах различни спортове, докато баскетболът не ме спечели, когато бях на четиринадесет. Хареса ми тази игра с топката и в отбора. Баскетболът е спорт, при който мускулите не са достатъчни, трябва да имате глава.

До каква степен интелигентността на играча е от съществено значение за баскетбола?

В играта трябва да се решават различни ситуации, интелигентността е нещо допълнително, но няма много общо с образованието. Просто казано, интелигентността е важна в играта.

След игрална кариера пробихте в света на мъжете, станахте треньор. С течение на времето ви беше трудно или беше относително лесно?

Никога не съм мечтал да стана треньор, може би затова мина без натиск и лесно. Като жена постепенно ме приеха у дома и в Европа. Използвах известно подценяване за начина, по който постигнахме успех, така че той постепенно изчезна.

Постигнахте много успехи в националния отбор, но също и с Ружомберок. Какво те мотивира?

Баскетболът е игра и искате да спечелите в играта, не е нужно да имате допълнителна мотивация. Целта е да спечелите, а не да разтягате тялото като при аеробика.

Трябва да сте били отличен психолог. Как успяхте да извлечете максимума от играчите?

Опитвам се да им помагам не само в баскетбола, но и в ежедневието. Винаги работя по-добре, ако, както каза един от моите колеги, имаме семейни отношения. Всички зависим един от друг и трябва да си помагаме. И много играчи оценяват, че им давам свобода в играта, разбира се, съгласно правилата.

Как решихте конфликти с играчи?

Това е без обсъждане на терена или по време на обучение. Коментари се появиха след тренировка или след мача. Най-лошата възможна версия е "изхвърляне". Разбира се, това също се е случило, но най-вече се опитвам да постигна устно споразумение.

По време на кариерата си сменихте няколко европейски клуба. Можете също така да сравните манталитета на играчите, независимо дали в Словакия, Русия, Испания или Чехия?

Всичко зависи от играчите. Винаги е имало международна компания в клубовете, в които съм тренирал. Играчите бяха не само американски, но и различни други европейски националности. Винаги беше важно кой е лидер в отбора и как след това те намаляват, да кажем особено отрицателните качества на играча. Словаците и чехите обаче имаха по-ниско самочувствие от другите националности.

Какво е синоним на успех за вас?

Идеята за успех е награда за усилията ми, но не винаги е вярна. Успехът понякога не трябва да идва, така че спортът все още работи. Няма уравнения.

Приличаш на силна жена. Как се справяте с проблемите, които професията носи?

Опитвам се да не показвам проблеми. Въпреки това е много по-трудно да ги разрешите в себе си. Трябва да призная, че имам доста стресираща професия.

Доста емоционален ли си, имал ли си някога ситуация, в която да не можеш да държиш емоциите си под контрол? Като алтернатива, понякога съжалявахте за предишната си реакция?

Най-съжалявам, когато тези мои емоции, обикновено потискани "изключени" на близките ми. Много съжалявам. Други емоции по време на тренировка или мач са добре. Те трябва да се мобилизират, а не да наранят.

Вашите колеги от мъжки пол са били по-сговорчиви или са ви хвърляли трупи в краката?

Може би първоначалното подценяване работи в началото, но нямах много негативни преживявания. Предимно мъжете са галантни към мен. Ако някой хвърли трупи в краката ми, това е свързано с усилията на противника за победа. Да бъда жена не играе никаква роля в работата ми.

Кой е най-голямата ви подкрепа в трудни моменти? На кого можете да разчитате на сто процента?

Тя ми е сестра. Имаме отлични отношения, тя е тази, която е и първата „на раната“, когато е лоша, дори когато е добра.

В момента работите в Прага. Кои са най-близките Ви цели?

По време на кариерата си нямам и не съм имал каквито и да било мечтани цели. Може би затова нито един финал никога не ме е стресирал. Рядкост е финалът на Евролигата да завършва пет пъти с титла. Винаги съм искал да спечеля, ще видим какво ще ми донесе това желание в бъдеще.

С какъв спорт се занимаваш през свободното си време?

За съжаление вече не спортувам, гледам само спорт по телевизията. През лятото обаче обичам да плувам. Други спортове не позволяват краката и гръбнака ми. Тези травми са сред последиците от елитните спортове.

Свиквам много да пътувам, чета или гледам телевизия. По време на сезона мога да се отпусна, докато готвя. Обичам и разходките из Прага, но също така обичам да ходя на кино, концерт или театър.