Казусът описва напредъка на дете от социално слаба среда, посещаващо училищен клуб, използващо метода на Фойерщайн за инструментално обогатяване (FIE).
Даринка идва от сравнително голямо село близо до Кошице. Той живее в покрайнините му, в бедно ромско селище, отделено от останалата част на селото с бетонна стена. Дори тази неприятна съдба не накърнява положителния й подход към живота. Даринка е весело момиченце, което е изградило свой собствен свят.
Майка (* 1978) и баща (* 1976) не са женени. Те дори не са завършили основно образование. Баща ми никога не е работил след напускане на училище. Мама прекарва по-голямата част от времето си в отпуск по майчинство. Така че финансовият им доход се състои от подпомагане в материални нужди и надбавка за майчинство.
Даринка (* 2007) е родена в голямо семейство от порядъка на седмото дете. Родителите родиха девет деца заедно. Три момчета и шест момичета. Най-големият от братята и сестрите (* 1998), (* 2001) и (* 2002), завършил задължително училище без основно образование и няма работа.
Всички те живеят заедно в тухлена барака, която се състои от една стая и зала. Те нямат вода, носят я от централния водопровод или от близкия поток. Те донесоха електричество до хижата в черно. Топлината се осигурява от печка на дърва.
Семейството е сплотено. Родителите нямат сериозни конфликти помежду си. Баща ми от време на време пие, но не е агресивен. Майката не пие алкохол и не пуши, тя се грижи за домакинството и децата по силите си. Осигурява им храна, чисти дрехи, но не ги възпитава и не води до независимост. Дъщерите вкъщи не помагат на майка ми, тя е сама за всичко. Синовете помагат на бащата при събирането, цепенето на дърва и носенето на вода.
Комуникацията с майката е на много добро ниво. Интересува се от резултатите на децата си, редовно участва в родителски срещи. Въпреки многото ни споразумения вкъщи, той не обръща достатъчно внимание на децата. Бащата застава в тази посока. Той не присъства на срещата, рядко го виждат в селото.
През 2013 г. Даринка започва да посещава предучилищно обучение в местно читалище. Тя прекарваше там по два часа на ден от понеделник до четвъртък. Обучението й помогна да усвои основни хигиенни навици и поне малко да свикне с несемеен екип.
Когато се записва в училище през 2014 г., тя е включена в нулевия клас. След споразумение с майка си, тя също се присъедини към следобедния училищен клуб. Даринка е израснала в среда, в която чува словашкия език само по телевизията. Вкъщи те говореха изключително ромски. Въпреки една година предучилищна подготовка, тя успя да разбере само основните инструкции в училище. За да общуваме с нея, беше необходимо всичко да се преведе на ромски.
Тя не е усвоила учебната програма на нулевия клас. Въпреки възрастта си, тя не беше готова да влезе в училище. Тя имаше графомоторни умения на много ниско ниво. Когато рисува, тя избира главно черен цвят, докато тя рисува само кръгове върху хартията. Тя имаше склонност да къса хартията. Тя беше най-доволна да обикаля и съхранява цветовете в опаковката. Тя се държеше по същия начин по време на играта. Съветът свали градивни елементи от съученици, взе им играчки, обезпокои ги. В края на нулевата година тя все още не можеше да различи цветовете или геометричните фигури. Не научи нито цифри, нито букви. Тя обичаше да пее детски песнички, дори в група. Въпреки това беше отложено за първата година.
През първата година Даринка постигна минимален напредък. Все още не беше усвоила цифри или букви, темпото беше бързо за нея. Обикновено тя рисуваше в клас или просто седеше на задната седалка и прекъсваше. Тя се провали почти по всички предмети и се наложи да повтори годината. Повторението на годината обаче не донесе никакви положителни резултати. Следователно тя е препоръчана от класния ръководител за специален педагогически изпит, въз основа на който е преместена в специален клас. Всичките й по-големи братя и сестри бяха преместени в специалните класове по същия начин. На следващата учебна година Даринка влезе във втората година на специалния клас. Специалният подход на учителката, по-малкият екип и по-малко взискателната учебна програма са от полза за нея. Даринка успешно завърши годината.
Даринка има много специфичен характер. Майка ми вече ме предупреди на първата ни обща среща за факта, че Даринка е различна от връстниците си, не мисли, че „изобщо го мисли“. Въпреки нейната другост, съучениците й не я отделят от екипа. Все още има кой да й помогне и да я напътства. Те не й се подиграват. В по-млада възраст Даринка често беше агресивна в играта и ученето. Не върху заобикалящата ги среда, по-скоро върху неща, тетрадки или кукли. По време на колективната работа тя просто седеше и наблюдаваше останалите. Съветът се смее, въпреки че често не знаем причината за неговата радост. Той уважава възрастните, има нужда от вниманието им, но не общува много с тях. Рядко отговаря на устно зададените въпроси, обикновено срамуван и мълчалив.
Учителите го възприемат като „загубена кауза“. Често чува от тях, че не може да направи нищо, не знае нищо, на какво реагира с наведена глава и тъга в очите.
Даринка прекарва времето си извън училище, обикаляйки селото с приятелите си или гледайки телевизия, тя предпочита сапунени опери.
Идентифицирани трудности след влизане в клуба
Както споменахме по-горе, Даринка не беше достатъчно зряла психически, за да влезе в училищния процес. Тя нямаше достатъчно развити груби и фини двигателни умения. Вече не можеше да се концентрира върху никаква дейност. По-продължителното седене на стол също й създава проблем.
Огромна пречка за нея беше почти нулевата комуникация на словашки език. Чрез наблюдение установихме, че Даринка не знае как да говори смислено дори на майчиния си език. Тя не можеше да разбере заданието дори след превода на ромски. Тя се нуждаеше от постоянната помощ на възрастен. След демонстрация, например при рисуване на линии, тя направи една или две линии, след което се плъзна обратно в гущерите. С нашата моментна невнимателност тя веднага разкъса или набръчка бележника. Тя не успя да изпълни нито една от задачите сама. Тя не можеше да не рисува линии, когато оцветяваше. Тя го надраска за минута с един цвят, най-често черен. Тя много се интересуваше от рисуване, но системата направи няколко щриха върху хартията и взе друга чиста хартия. Същото беше и при писането на цифри и букви, където тя не само можеше да запомни процедурата за писането им, но и да премине през молива върху оригинала, дори след многократни демонстрации.
Ако един ден научихме цвят заедно, тя не го запомни на следващия ден. Подобен сценарий се повтаряше при всеки опит да я научи на нещо. Започнахме отново всеки ден. Даринка не беше в крак с новите знания в краткосрочен или дългосрочен план.
По време на играта за нея работеше частична памет. В началото на клуба тя просто безцелно разбъркваше и повреждаше играчките. За нея беше забавно да отваря и затваря кутиите, което я караше да прекарва много време. Голямата атракция бяха карета и кукла. Често я нараняваше, биеше я, хвърляше я на земята и й крещеше нещо непонятно. Липсваше й някаква ориентация във времето и често в пространството. Няколко пъти се случваше асистентите по време на клуба да питат къде сме.
Тя усети съучениците си, но не забелязахме, че някога е водила диалог с тях. Тя просто слушаше какво казват или им даваше отговори с една дума. Тя нямаше проблем да се свърже с нас, ако има нужда от нещо. Въпреки че често това беше невербална комуникация. Съветът беше близо до възрастен, изглеждаше много по-спокоен.
Имаше дни, когато Даринка крещеше некоординирано по време на час или се смееше без външна причина. И не спря дори след предупрежденията на учителя или съучениците. С течение на времето Даринка осъзна частично изоставането си от връстниците си. Ентусиазмът й отслабваше и това предизвика нежеланието й да работи и използването на фразата „не знам“.
Напредък под влиянието на FIE
С Даринка прекарахме четири години в клуба. От три години работим с метода FIE. Преминахме през два инструмента, Подреждане на точки и Определяне на емоциите.
През това време забелязахме много по-малка смяна на Даринка в сравнение с нейните съученици. Поведението й се подобри. Тя спря да крещи некоординирано. Тя е по-спокойна, седенето на стол вече не е толкова голям проблем за нея. Той ще се фокусира върху някаква дейност за дълго време. Въпреки това, той постоянно се нуждае от работна помощ и демонстрации.
Той разбира словашки много по-добре, но въпреки това говори относително слабо. Думите не се свързват в изречения. Благодарение на инструмента Подреждане на точки, Даринка успя да овладее основните геометрични фигури. Докато в началото на инструмента тя не беше в състояние да свърже две точки с линия, сега тя може да нарисува къща например. Графичният й израз се подобри, тя спря да рисува само в черно. Тя започна да възприема границите на книжките за оцветяване. Чрез FIE тя се научи да различава кое е същото и кое е различно. Справя се добре в паметта, дори успя да ни спечели няколко пъти. Ориентира се по-добре на хартия, знае къде е нагоре, надолу, надясно, наляво.
Тя беше агресивна. Тя може да си играе с куклата, без да я наранява. Тя спря да взема играчки от съучениците си, докато те ги използваха. Той осъзнава какво означава вчера, днес, утре, сутрин, вечер. Разграничава у другите тъгата и радостта. Научила се да се радва на резултата от работата си.
Въпреки по-бавния напредък, Даринка не спира да иска да работи върху себе си. Поради специфичния му характер, препоръчваме да замените груповата работа с FIE индивидуална работа.
Поради предоставената лична информация името на детето е променено.