Най-доброто зрение е бинокулярното зрение!

Терминът бинокулярно зрение се отнася до наблюдение на наблюдавания обект с двете очи едновременно. Бинокулярното зрение е най-висшата форма на зрение. Това е целта, за която имаме две, идеално еднакво функционални очи.

Помислете за ситуацията за следните редове, че имаме идеални функционални очи с нулев диоптричен дефект: Изображението на наблюдавания обект попада във всяко око в центъра на острото зрение на двете ретини. Центърът е т.нар дупка на жълтото петно ​​(лат. fovea centralis retinae). Тези точки са взаимно свързани. Зрителният център в мозъка формира възприетия от човека остър образ чрез съставяне на изображения от тези две точки.

merci

За да бъдат двете очи точно координирани с наблюдавания обект с една десета от милиметъра, служи двигателният компонент на бинокулярното зрение, който контролира всички очни мускули. Въпреки всички усилия на двигателния компонент, често се случва изображенията от дясното и лявото око да не съвпадат напълно в зрителния център в мозъка. Визуалният център обаче се справя относително лесно с неточности. Ние наричаме това явление сензорно сливане изображения. Освен това, поради относителното положение на очите, дори не е възможно и двете изображения да бъдат напълно симетрични. Всеки е заснет от малко по-различен ъгъл. Благодарение на това мозъкът е в състояние да създаде пространствено възприятие, т.е. триизмерно възприятие на наблюдавания обект. Ето как работи идеално. Качеството на бинокулярното зрение се намалява от некоригиран диоптричен дефект на окото, дефекти в развитието (напр. Кривогледство, може също да бъде скрито) или неизправност на двигателния или сензорния компонент на бинокулярното зрение.

Бинокулярното зрение се развива постепенно до около шестгодишна възраст. По това време детето вече трябва да има напълно интегрирани всички компоненти на бинокулярното зрение, т.е. да може да разпознава напълно дълбочината на околната среда и разстоянието (перспективата) на наблюдаваните обекти. Това се счита за най-високата степен на бинокулярно зрение - т.нар стереоскопично бинокулярно зрение (т.е. пространствено зрение).

Нарушения на бинокулярното зрение

Ненатоварени нарушения на бинокулярното зрение

Това са различни аномалии от перфектното взаимно сътрудничество на очите. Думата non-strab означава липса на очевидно присвиване (т.е. когато всяко око очевидно търси другаде). Бинокулярното зрение е разработено, но по-късно оптималната функция на един от неговите компоненти е нарушена. По-голямата част от не-щамовите разстройства не са патологични промени. По този начин човек с тези нарушения на практика не се тресе отвън. Те обаче се проявяват по различни начини, понякога има само един от следните симптоми: плаващ текст по време на четене, случайно двойно виждане, бавно четене и дислексия, загуба или нарушено възприемане на 3D филми, прекомерна умора на очите и на целия организъм, прекомерно сълзене на очите, раздразнени очи и др. Очилата, предписани без да се изследват тези нарушения, в по-голямата част от случаите няма да разрешат проблемите, произтичащи от нарушения на бинокулярното зрение. От гледна точка на офталмологичната оптика те имат тези нарушения от съществено значение, заради качеството оптометричен преглед може да ги открие и често да ги реши напълно. Въпреки това, трябва да поверите тяхната корекция само на опитен специалист. Той трябва да знае точно какво и как да коригира.

Промени, водещи до загуба на бинокулярно зрение

Много е важно да се наблюдават и коригират всички патологични промени в развитието на бинокулярното зрение в детска възраст. Тези промени се дължат главно на:

-некоригиран голям диоптричен дефект- (висока далекогледство, астигматизъм) в случай на подобна стойност на късогледство, бинокулярното зрение обикновено е функционално

-обучение (страбизъм, вижте по-долу)

-голяма диоптрична разлика и двете очи (т.нар. анизометропия) - води до т.нар амблиопия (за да се намали функцията на окото по отношение на бинокулярно зрение; често при амблиопия на едното око мозъкът използва само изображението от другото око, за да създаде зрение и бинокулярното зрение изчезва)

Вродените малформации, които правят невъзможно да се види окото като такова (напр. Ретинопатия при недоносени деца, вродена катаракта) също са сериозни. В най-лошия случай промените могат да направят невъзможно създаването на остър, последователен образ на съответните места на ретината и по този начин бинокулярно усещане не може да възникне. Мозъкът реагира, като се адаптира към проблема, или като потиска усещането за по-слабо око - след дълъг период детето спира да използва това око и възниква амблиопия - или, ако окото се отклонява по време на кривогледство, мозъкът създава "нова централна точка на ретината" върху ретината на отдръпващото се око, но не осигурява толкова добро изображение, колкото фовея (дупка) жълто петно ​​и т.нар. аномална кореспонденция на ретината. Офталмологът се опитва да предотврати и двата дефекта в развитието на бинокулярното зрение, особено чрез покриване (запушване) на здраво око за известно време, така че по-слабото око да се адаптира към централното зрение или да премахне бариерата за изображение върху ретиналната ямка (напр. Катаракта хирургия, корекция на астигматизъм и други подобни по причина).

Зрителният център на мозъка до известна степен може да обработва различни изображения от двете очи в цялостен бинокулярно възприятие. Колкото по-периферно е изображението от зоната на централното зрение (жълто петно), толкова по-голяма е толерантността на различните размери на тези изображения. На практика например се отчита бинокулярен толеранс на разликата в размера на централните изображения на ретината (така наречената анисейкония) при възрастен до 5 процента. Това означава, че мозъкът може да създаде триизмерно изображение дори от некоригирани очи с различни относително малки дефекти. Ако обаче разликите са по-големи, може да възникне двойно виждане и с течение на времето възприемането на по-слабото око ще бъде потиснато от адаптирането на мозъка към непоносимо състояние на двойно виждане. Децата са по-толерантни към различните размери на изображението, но има претоварване на зрителната система и неправилно развитие на бинокулярното зрение. Коригираме различни размери на изображения на ретината със специални очила или контактни лещи.

Вече споменатата много честа причина за нарушения на бинокулярното зрение е обучение (страбизъм). Страбизмът е очевидно пристрастие. Разделяме го на динамичен, който се среща предимно при деца, и паралитичен. Окото, засегнато от паралитичен страбизъм, има ограничена подвижност в определена посока, докато при динамичния страбизъм очите не са ограничени в движение. Присвиването прави невъзможно и двете очи да гледат едновременно един и същ обект. Бинокулярното зрение се губи. В зависимост от степента на тежест се лекува или консервативно (особено при деца, например чрез корекция на очила, покриващо едното око), в по-лошите случаи трябва да помогне хирургията на окуларните мускули. Трябва обаче да се отбележи, че хирургията на страбизъм за съжаление в по-голямата част от случаите заличава всяка надежда за възстановяване на бинокулярното зрение. Във всеки случай е важно да се обърне внимание на ранната диагностика, особено при деца, при които страбизмът не винаги може да бъде лесно наблюдаем. При бебетата окото понякога се изтощава, обикновено в рамките на една година от живота. Това обикновено е проява на развитието на бинокулярното зрение, не е задължително да е страбизъм.