37-и семинар на Medicamenta Nova
Текущи проблеми при лечението на метаболитен синдром
Кризата на средната възраст със сигурност не засяга семинара на Medicamenta Nova. Тази година нейното 37-то продължение се състоя в голямата аудитория на NTU (Нов теоретичен институт) на Медицинския факултет на Университета Коменски в Братислава (LF UK). Тази година беше благодарение и на сътрудничеството на Института по фармакология на Медицинския факултет на Карловия университет и Словашката фармацевтична камара (SLeK). Това, което обаче е рядко, един от съоснователите на семинара, проф. MUDr. Милан Криска, д-р.
Главен организатор проф. MUDr. Viera Kristova, CSc. в началото на събитието обоснова избора на тема - Съвременни проблеми на лечението на метаболитен синдром и определи включването на 6 презентации, които актуализират знанията за лечението на диабетици с метаболитен синдром.
Док. MUDr. Д-р Питър Джакуляк, MPH от Медицинския факултет на Карловия университет в Братислава, в своята лекция, фокусирана върху управлението на метаболитния синдром при диабетици. Той описа честотата на захарния диабет като пандемия, която нараства в световен мащаб (24% от населението), като засегнатите имат съкратена продължителност на живота (минус 6 години, комбинирана с хипертония до минус 12 години) и силно ограничено качество на живот поради микросъдови и макроваскуларни усложнения. Той определи метаболитния синдром като „случайно съпътстващо нарушение на метаболизма на въглехидратите, липиди, затлъстяване и артериална хипертония“, което често се среща при пациенти със захарен диабет тип 2. В контекста на най-новата фармакотерапия се препоръчват съвременни антидиабетни средства с екстрагликемични ефекти, които могат да повлияят на сърдечно-съдовия риск и някои дори сърдечно-съдова смъртност. Те са лекарства от групата на инкретините, които повишават секрецията на инсулин, инхибират глюкагона, намаляват теглото, намаляват кръвното налягане, действат върху повишаването на HDL (липопротеин с висока плътност), дори влияят положително на атероплатите.
MUDr. Д-р Кристина Худекова. от Института по фармакология на Медицинския факултет на Карловия университет в Братислава представи ефикасността на комбинираната терапия при артериална хипертония и дислипидемия, която се среща при 49% от хипертониците. С повишаване на кръвното налягане и нивата на холестерола нараства и рискът от сърдечно-съдови инциденти. Ефикасността на тази комбинирана терапия може да се види в намаляването на сериозните сърдечно-съдови събития, в сравнение с лечението само с един рисков фактор, като фиксираните комбинации също значително подобряват спазването на пациентите.
Интересни резултати Придържането към терапията със статини при пациенти след мозъчно-съдови инциденти (CMP) беше представено от екип, ръководен от професор Мартин Ваурух, доктор по медицина, от Института по фармакология, Карлов университет. През 3-годишния период бяха предписани над 4000 пациенти с диагноза съгласно базата данни VšZP. Те установяват, че до 45,5% от пациентите са преустановили терапията със статини за повече от 6 месеца, като аторвастатин 80 mg е вторична превенция на CMP. Тази рискова група са пациенти под 65-годишна възраст, които трябва да бъдат обмислени за подобряване на постоянството при лечение със статини.
Професор Милан Кришка с MUDr. Monika Laššánová от Института по фармакология на Медицински факултет на Карлов университет се фокусира върху ролята на клиничната фармакология при депресия. Те разследват случай на пропуск на розувастатин за мускулни и ставни болки. Ревматологът изключи статиновата миопатия и препоръча, след консултация с кардиолог, хидрофилният розувастатин, който има нисък потенциал за миопатия или рабдомиолиза, да бъде използван повторно. Липсата на статин може да има сериозни сърдечно-съдови странични ефекти като инфаркт на миокарда или критично повишаване на кръвното налягане. Освен това те заявиха, че Словакия е на първо място в ЕС по отношение на консумацията на лекарства, докато дейностите на клиничните фармаколози за намаляване на хиперпреписа са ниски. Страни с напреднала клинична фармакология, като Англия, Холандия и скандинавските страни, започнаха да се занимават с този проблем.
Лечението с калций и витамин D лечение ли е или риск от атеросклероза? MUDr. Jana Tisoňová и MUDr. Моника Лашшанова от Института по фармакология на Карловия университет в лекция. Резултатите от рандомизирани проучвания са противоречиви - предполагат повишена рискова връзка между приема на калций и остри сърдечно-съдови събития, но в други добавките с калций подобряват параметрите на липидограмата и стойностите на кръвното налягане и намаляват риска от хипертония както при мъжете, така и при жените. Трябва обаче да се добави, че отрицателните ефекти са свързани с прекомерен прием на калций от дозираните форми. Според по-нови проучвания, 90% от витамин D се произвежда от слънчеви бани и 10% от диета. Дефицитът на витамин D в населението се превръща в сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност, но усилията за по-широкото му допълване не се подобряват и ускоряват атерогенезата при затлъстяването.
Актуален преглед на новите антидиабетни средства, използвани в клиничната практика, беше представен от MUDr. Д-р Мария Петрова. и проф. MUDr. Viera Kristova, CSc. Те уточниха, че повече вещества са във фазата на клинично изпитване. Миметиците на инкретин, глиптините и глюкуретиците, освен че влияят на нивата на кръвната захар, имат положителен ефект върху сърдечно-съдовия риск, бъбречната функция, теглото на пациента и ниския риск от хипогликемия. Глиптините са ситаглиптин (Januvia), линаглиптин (Trajenta), видаглиптин (Galvus), които също се предлагат във фиксирана комбинация с други антидиабетни лекарства, което позволява по-точно дозиране и по-добро съответствие на пациентите. Страничните ефекти включват електролитни нарушения в глифозините, остър панкреатит при синтетични инкретинови миметици и повишен риск от остеопороза и последващи фрактури в глиптини и глифозиди.
В края на събитието RNDr. Д-р Мария Мушкова Тя благодари за текущите и практически приложими презентации, за стимулиране на дискусионния принос и покани присъстващите на срещата за една година на 38-ия семинар на Medicamenta Nova.
Автор: RNDr. Д-р Мария Мушкова.
Статията е публикувана в мартенския брой на списание Lekárnik