Сякаш беше вчера, когато си играех с коли, ровех из тунели и галех временни паркинги в пясъчника с приятели от околните порти. Минаха само 15 години и много се промени. Тунели изчезнаха от пясъчника, а заедно с тях и децата от улиците. В събота сутринта вече не можете да чуете писъците, смеха и тропането на изплашени деца, преследване и криене, ритане на топката или хвърляне на листа един върху друг. От една страна, може да има съвременна тенденция за едно дете, но най-важното е технология, която се разработва, за да улесни живота ни, да се отпуснем или да бъдем образовани. Иронията обаче е, че това, което трябва да ни подобри, ни убива, унищожава и притъпява.

масови

Веднъж децата, щом се прибраха от училище, хвърлиха чантата си в ъгъла на коридора и изтичаха навън. Днес те също хвърлят чантата в ъгъла и бягат, но вече не навън, а в стаята зад компютъра или телевизора. Дори не знам кое е по-голямото зло. Съвременните приказки нямат морални ценности, те все още просто бият и стрелят в тях, а ако не, използват просташки думи. Но компютърните игри не са по-добри. Не вярвам да играят голф или шах, по-скоро ще се преместят на друга планета и ще застрелят няколко чудовища и мутанти. В същото време детето губи лексика и може да използва само bums - bum - bác.

Дори в училищата забелязвайте упадъка на младежката интелигентност. Още в първия етап на началните училища наблюдаваме тенденцията на средни и под средни оценки на предмети, необходими за развитието на човешкия интелект. Но учителят също е виновен. Имаше такъв слух, че учителка от началното ми училище поставя по-лоши ученици в задните пейки, за да може да обърне повече внимание на децата, които разбират веществото повече и го усвояват по-бързо. Тогава детето, което седи отзад, се прибира нещастно вкъщи и родителите му крещят и му забраняват любимите компютърни игри. Не знам за какво е по-голяма вина, дали по-малък интерес и грижи за децата от страна на родителите, нито подхода на учителите.

Но едно нещо ми е ясно, това е главно внезапен прилив на технологии и усилие за разработване на по-съвършени, така наречени методи за развитие на човешката личност и творческо мислене. Отначало това е омагьосан кръг, от който не можем да се освободим. Даваме на децата всичко, което пожелаят, с надеждата, че ще се опитат да станат по-отговорни в подхода си към живота и образованието, но някак тази идея не успява да бъде реализирана. Самокритично трябва да отбележа, че и аз съм един от случаите. Родителите ми ще ми позволят всичко, което искам, и не мога да изпълня основното им изискване да се уча. Но не за тяхно, а за тяхно добро. В крайна сметка, днешният човек без образование е нищо, ако няма таланта и способността да се продава.

И тук винаги обичам да си спомням изречението на баби и дядовци, че при комунизма всеки е имал работа и достоен живот, със или без огромно образование, защото всички са били равни. Жалко е, че тази идея е заменена в капиталистическия свят от желанието да има и притежава колкото се може повече от всичко. Не знам кога се е променило и не искам да споря за това, защото вече се отклоних достатъчно от контекста на темата, която избрах.

Възрастният обаче не е по-добър. След изморителен работен ден и изнервен от некомпетентността на своя началник, той сяда на стола си и играе спираща дъха сапунена опера, безкрайно заплетена, учудена и вълнуваща от неочаквана кулминация, въпреки че от първия момент му беше ясно как ще свърши. По този начин човек губи способността да общува с непознат човек или единственото, което чува цял ден, е няколко вида изречения. Ако телевизор може да направи това с възрастен, какво може да направи с дете? Или какво ще кажете за риалити шоу? Вече няма никаква дейност в света, която да не е включена в този продукт. Пеене, танци, отслабване, разрушаване, дори деликатни и интимни неща. Мозъкът ни вече е деформиран, дори не искам да знам как ще изглежда след 50 години.

И като се има предвид, че сме разработили технологиите, които имаме сега през последните 50 години, има само едно нещо, което ни идва наум: идеята за бъдещето, дадена ни в Матрицата, е доста реална. В края на краищата вече можем да клонираме и да създаваме нанотехнологии. Въпрос на време е да се събере. В крайна сметка еволюцията все още върви напред и никой никога не е казвал, че може да има само възходяща тенденция. Нищо не е безкрайно и следователно не е положително човешко развитие. Досега ние само се подобрихме и сега може да започнем да намаляваме. Може би наистина сме съдени от съдбата на динозаврите. Някога те бяха най-съвършените същества на планетата и бяха унищожени от падането на метеор, което предизвика вълна под налягане, която изтегли целия прах в атмосферата и повлече небето.

По този начин те не са имали светлината, необходима за фотосинтезата, а без фотосинтеза необходимия кислород. Ние причиняваме основно едно и също със смог и изгорели газове, плюс глобалното затопляне. Колко ирония е, че човечеството се унищожава още повече от желанието за усъвършенстване на обществото и неговия комфорт. Както е добре известно, човешкият мозък е най-възприемчив, трудолюбив и най-обучаем в млада възраст. Това е като гъба, която попива всичко. И тук идва фактът, който вече споменах. И че детето използва така наречените методи за развитие на личността и творческото мислене, вместо веднъж да рисува или подрежда лего кубчета, или да чете книги. Така че от само себе си се разбира, че по-малко талантливите деца ще седят в задните редове на класната стая, което ще ги направи още по-обвързани с компютрите.

Има три основни теории за влиянието на медиите. Първият вече е изоставен и твърди, че медиите нямат влияние върху човека. Вторият, базиран на работата на Джешеп Клапер от 60-те години, признава тяхното влияние, но само под формата на укрепване, а не създаване на тенденции. И накрая, третият, разработен предимно през 70-те и 80-те години, основан на мисленето на много хора, е убеден, че медиите имат огромно влияние. Той говори за „индустрията на съзнанието“, за „елитите без отговорност“, за „цивилизацията на образите“. Техните поддръжници са убедени, че медиите изкривяват реалността и конструират така наречената медийна реалност, която има обратен ефект върху формирането на реалността на реалността.

И как всъщност работи манипулацията с медиите? Просто. Човек получава нови стимули и информация през целия си живот и тъй като приема най-визуално, телевизията е идеален източник. Но човек не само събира информация, но и я оценява, подбира важни факти за него, като по този начин формира собствено мнение. Така се създава човешката специфичност, уникалността на всеки от нас. Не всеки вижда едно и също нещо по един и същи начин и ако го види, със сигурност не формира едно и също мнение, така че всеки индивид има свое собствено мнение, понякога напълно противоположно на някой, който е видял същото.

Телевизията обаче предлага не само факти, но и мнения, без излишно мислене. Информацията, която всеки от нас получава, вече е оценена, правилна, опакована, току-що консумирана. За какво да мислим, като си създаваме собствено заблуждение, когато телевизията ни предлага правилното обяснение. Постепенно зрителят се поддава на сервилност, подлежи на квант информация и се ограничава до получаване. Той се превръща в обикновен потребител, личността му се превръща в елемент от телевизионната култура. Той не е мнителен, той е дисциплинирана пионка на капиталистическото общество.