MIMI LIVE! МАРТИНКО Здравейте, нашият Матик е с месец по-възрастен. Фотографията не мина според моите идеи, но поне една успя.
От момента, в който Мартинко изведнъж се изправи, той тренира неуморно. И резултатът беше, че когато беше на 8 месеца, той успя да направи няколко крачки сам до стената на хола и да се държи с една ръка. Нямам представа кое е толкова умно това дете. Винаги просто си мисля, че въпреки че му е било отнето другаде, но е добавено другаде ...
Посетихме педиатър, който, разбира се, остана в шок, когато видя на какво вече е способен Мартинко. Така той не можеше да каже нищо друго, освен че беше красиво, оживено и умно дете. Издишах. Вероятно ще се видим по-рано, когато отидем в Мартик, за да направим предоперативни прегледи. За пореден път в нашето семейство имаше състезание за залагане, колко тежи най-малкият ни.
Всички бяхме шокирани, когато теглото показа 9 килограма. Невероятно расте. Понякога го гледам с недоверие и се чудя колко бързо е минало. Понякога просто го наблюдавам мълчаливо учуден, докато прави нещо и мисли яростно как и за какво работи нещото. Напълно виждам как се развива неговото мислене и към този неписан запис се добавят нови и нови данни...
Теглото на Martink ме накара да се замисля за столчето за кола. И отново, както обикновено, възникна огромна дилема. Какво е добро, кое е добра цена и кое ще бъде най-удобно и безопасно? Е, да ви кажа, много дълго мислех. И накрая, тестовете за безопасност ми помогнаха и аз избрах. Ще видим как и дали качеството на пътуването ни изобщо ще се подобри, когато младежът ще може да гледа напред.
Отне ми до осем месеца, за да мога най-накрая да се насладя на това, че съм вкъщи. Имаме и навици. Мога да уредя нещата и да помиря света, в който съм майка, и света, в който съм нещо друго. Не можех да си представя, че съм вкъщи, но вече мога да си го представя. Няма много време, но знам как да го използвам още по-ефективно. Най-накрая започнах да се съсредоточавам върху неща, които ми харесват и за които преди казах, че нямам време.
Когато имам момент, правя бижута и декорации от смола и калай, а ние с моя приятел дори основахме компания. И някъде в ъгъла на душата си се надявам, че благодарение на това няма да ми се налага да ходя на работа след няколко месеца, но ще мога да остана със сина си възможно най-дълго и може би съдбата ще уреди да бъде в дом не само заради Мартин, но и брат му. Разбира се, заради моите занимания и бездомните обувки домакинството страда. Но все пак казвам, че не е необходимо то да блести и да изглежда като че няма никой.