Super Size Me • САЩ 2004 • Сценарий и режисура: Morgan Spurlock • Директор на фотографията: Scott Ambrozy • Музика: Steve Horowitz, Julie Bob Lombardi • В главните роли: Morgan Spurlock, Bridget Bennett, Daryl Isaacs, Lisa Ganjuh и други • Премиера на словашки език Република: 12. октомври
25 октомври 2006 г. в 0:00 ILDIKÓ PONGÓ (Авторът е публицист)
Super Size Me • САЩ 2004 г. • Сценарий и режисура: Morgan Spurlock • Камера: Скот Амбрози • Музика: Стив Хоровиц, Джули Боб Ломбарди • С участието на Морган Спърлок, Бриджит Бенет, Дарил Исак, Лиза Ганджу и др. • Премиера в Словашката република: 12 октомври
Американците са най-дебелата нация в света. Затлъстелите хора се увеличават всяка година в страната. Това се дължи на нездравословен начин на живот: лоша диета и липса на движение. Основното заклинание се нарича бързо хранене. Още по-точно Макдоналдс. Поне според Морган Спърлок, директор на Super Size Me.
Спърлок предприе необичаен експеримент. Месецът се обслужваше изключително в McDonald’s. Три пъти на ден, всеки ден. Освен това той ограничи физическата активност. Когато трябваше да стигне някъде, той просто се качваше в колата.
В опит да придаде на експеримента си нотка на опит, той накара лекари, диетолози и адвокати да съдействат за опита. Той влиза в експеримента като напълно здрав човек: кръвното налягане, нивото на холестерола, сърдечната дейност, физическото състояние са наред. До края на експеримента всичко ще се промени. Ефектите от яденето в McDonald’s върху здравето на Spurlock са изненадали дори експертите.
Вярно е, че експериментът на Spurlock е малко космен и екстремен. Вероятно само няколко души ядат три пъти на ден изключително в „омекотител“ и освен това доброволно поръчват най-големите порции. Но режисьорът искаше да направи атрактивен филм за публиката и да го шокира. Този филм е толкова критичен, колкото и Макдоналдс. Защото колкото се може повече потребители, това е възможно най-голям трафик.
Spurlock посочва по-специално агресивната и манипулативна рекламна кампания, която придружава продуктите: помещенията на ресторанта често включват детски площадки, играчките се раздават на детски порции, а за децата се организират изкусителни рождени дни с клоун. Макдоналдс не е само храна. Освен това компанията съвсем законно поставя своите ресторанти в болници в САЩ.
Документалният подход на Спърлок напомня филмите на Майкъл Мур (Fahrenheit 9/11, Bowling for Columbine). Той също е замесен в случая, той е централната фигура на целия документ, който спешно задава неприятни въпроси.
А инвестицията във филма е наистина голяма. Той залага със здравето си. Въпреки това, за разлика от Мур, който представя своята истина като единствено правилната, Спърлок подхожда към темата малко по-малко агресивно и оставя място за други мнения.
Документацията на самия експеримент е смесена с архивни кадри, проучвания, в които представя възгледите на средностатистически, особено прекомерни американци. Спърлок се опитва да достигне до компетентни, в случая висши представители на веригата ресторанти. Неуспешно.
Той също така се стреми да посочи по-широк контекст: например, трагикомичният характер на американската хранителна система. Училищата се финансират от компании, предлагащи нездравословно хранене. Например, ако училище постави автомат със своите сладки напитки, компанията от своя страна спонсорира училищна фитнес зала, в която учениците могат парадоксално да разграждат калориите.
Дори битката на Спърлок изглежда е битка с вятърни мелници. Става въпрос за голям бизнес и политика. Макдоналдс и други лобисти на хранителната верига лобират във висшите политически кръгове, дори в Белия дом.
Може би благодарение на филма, предложението за „супер размер меню“ беше ограничено, както е записано във финалните заглавия на филма, но по-скоро е символичен жест от гиганта за бързо хранене и козметичния дизайн на менюто, което не се променя много.