Модра има затворен площад, движението е отклонено, пътят през площада е изкопан. Преди седмица се върнах от Гренобъл, Франция, бях изненадан от тишината на площада, човек внезапно среща съседи и хора, които отдавна не е виждал.

лято

Джакови чукове, тътен и прах, тишина в ранните вечери, чувате само смях от салона за сладолед или пеете от някоя от винарните. Добре или не. Прасето беше добре, тя отиде на леда да танцува. Преди седмица се върнах от Гренобъл, Франция и започнахме да рисуваме.

Преминавам през дървена пейка над изкопан площад, връщам се в „разкопан“ разпръснат апартамент, съпруг на стълба, рояци мухи от съседи (те мислеха, че ще отглеждат прасе), застоял въздух, който, когато се обърне, потвърждава прасето наистина ми стана съсед. И така си казвам, добре навсякъде, най-доброто в робота.

Лято, жега и празници също бушуват в библиотеката на Пезинок. Програмите за деца, които почиват в Пезинок или някъде наблизо, са в разгара си. Спомням си, че влязох в библиотеката и разпръснах неусетно рисунки и акварели с четки на една от масите. Никой не дойде, само сестра ми и синът ми бяха облечени в синьо и боядисани на масата.

С течение на времето нашите празнични вторници се превърнаха в популярни събития, а във вторник имахме около шестдесет деца, с родители и други. Избърсахме ги или ги разделихме на камъни и очила, някои деца рисуваха върху камъни. В атриума нашата Маргитка предложи течния Prdipowder на д-р Проктор (книга за деца от J. Nesb alias портокалов сироп). Нашият Йозеф напръска децата с маркуч в двора, той беше нарисуван под портата, вътре в Кристин тя обясни на децата как да го направят.

Изрязахме и залепихме, не можахме да отворим лепилото, не знаехме съотношението, в което се разрежда. Разбрахме, че всички ножици са ни тъпи, че все още имаме няколко хубави салфетки. Забравихме да приготвим мокри кърпи и залепихме пръсти. Имахме малко столове, счупихме чашата, но бяхме весели и добри като на почивка ...

Миналата седмица говорихме за басни, следващия път ще играем мравуняк и ще става дума за Ферд. За възрастни се провежда нашето събитие Summer One Poem. Този път те ще намерят стихотворението на Коленич в кабинките за книги из града, които могат да прочетат, приберат у дома, да покажат на съсед.

Понякога не искам да се прибирам. Казват, че е по-добре да изгорим, отколкото да рисуваме. Рисуваме, всичко е загубено, навън е ужасно топло и работим на Синия площад. Съседите имат криво прасе и аз почивам в библиотеката. Аз съм лелята, която сутрин пие кафе в атриума, заема и слага книги на рафтовете, измисля тестове за деца и търси всяка седмица стихотворение за възрастни, което крие като киндървайка в будка за книги.

Всъщност няма от какво да се оплаквам. Винаги съм харесвал площада в Модран. Харесва ми, когато работя на пътя, разкриват се различни слоеве и човек гледа към квадрата в стомаха. Ще си имаме и хубава вкъщи и прасето на съседа ми нямаше да ме притеснява, ако не смърдеше толкова и мухите нямаше да са приятели с него.

Върнах се от Гренобъл, Франция, кацнах у дома с двата крака и осъзнах, че домът ми вече не е само в Модра, но и в библиотеката на Пезинок, където все още играя с деца и им предлагам книги. Наистина, тази седмица четем Koleniča ...

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.