влакче

Със съпругата ми започнахме да се притесняваме как ще се справим с това. Мисълта, че може да остане някъде в Париж или Берлин, не беше блажено чувство два пъти. Не остана нищо друго, освен да станем час по-рано сутринта и да отидем с по-ранен влак за Братислава. Но преди да опиша нашето пътуване, ви предлагам неговия маршрут:


След като щракнете върху визуализацията, маршрутът ще се отвори в PDF формат

Четвъртък 26.07.2012г

Ставаме в 5:30 сутринта, чувствайки се несигурни и притеснени да се приберем от Париж, ако не искат да приемат мястото. Малко преди 6:30 потеглихме към влака за Братислава. Влакът пристига в ДЌas, след 15 минути пристигаме на централната гара. След по-малко от 20 минути все още чакаме резервният център да се отвори. Стигаме до прозорец, където показваме на дамата нашите места. Страховете ни се разтварят, докато той ни обяснява, че местата са във 2-ри клас, въпреки че и двамата са в 1-ви клас. Показва ни дори транспортни разпоредби, според които не би трябвало да имаме проблеми с качването на влака в Париж и Берлин. Въпреки това, малко съмнение все още остава насадено в нас и подкопава нашата сигурност. Ние стоим на 1-ва платформа, когато стационарно съобщение за смяната на платформата звучи 5 минути преди пристигането на влака. Веднага се придвижваме с цялата тълпа към втората платформа, до която влакът EC 174 Ján Jesenius пристига на гара Хамбург Алтона с леко закъснение.

Качваме се веднага на втората кола, която е почти изцяло заета със седалки, предимно от Братислава. Предстои ни 4-часово пътуване до Прага. Още преди гара Kúty се придвижваме до полупразната кола и сядаме в купето с друга дама през останалата част от пътуването. Пътуването протича с бързи темпове. След 4-часово шофиране пристигаме с леко закъснение на гарата на Главната гара в Прага. След представлението се отправяме директно към клиентския център ДЊD, за да закупим билети за секцията Prague hl.n.- Ústí nad Labem, когато нашата Interail е валидна за нас само от 19:00 (започнахме на първата дата ). Между другото, ние основно платихме само за 31-минутно пътуване, влакът тръгна точно в 18:29 ч. И най-близката гара беше в гореспоменатия Усти над Лабем, където пристигна малко преди 20:00 часа. Зърното на несигурността е окончателно отмито, след като дамата ни информира, че местата ни ще ни платят безпроблемно. Оставяме раниците в стационарно складово помещение. Купуваме целодневни билети за градски транспорт и се качваме с метрото до центъра. Обядваме в града. В 15:30 се срещаме с нашия приятел Хонза (SZKV). Нашите съвместни стъпки са насочени към местна компания, която е известна със своя модел железопътна линия с размер H0.

По моделната железница има влакове, които ще донесат питието ви директно на вашата маса. Последният час преди тръгването на нашия влак, ние сме изцяло посветени на градския транспорт в Прага. По този начин искам да благодаря на Honza много добре за малка обиколка на Прага от гледна точка на обществения транспорт, жалко, че имаше малко време. Малко след 18 часа пристигаме на гарата и чакаме нашия влак CNL 40456 Orion до гарата Kobenhavn H. Пристигаме на платформата, където вече е доставен дълъг комплект вагони, първата част от които отива до гарата Kobenhavn H. Комплектът се състои от едно легло, легло и 2 коли с 2 места за сядане, които са изключени в Берлин. Средната част на комплекта се състои от вагони, насочени към станция Амстердам С., наречена CNL 456 Phoenix. За промяна, задната част на влака се състои от автомобили, които отиват до гара Цюрих Hbf под името CNL 458 Canopus, който е изключен на гара Дрезден Hbf.

Тръгваме за минута точно. Предаваме документите за пътуване на стюарда и си вземаме душ. Пътуването върви бързо и правя вечерни снимки на места като Дечин, Усти над Лабем и особено Дрезден. Заспиваме бавно, но се събуждам точно пред Берлин. Отначало минаваме през предградията на Берлин, докато накрая в 23:30 заставаме на гара Ostbahnhof. Тук имаме почти часова почивка. Нашият влак трябва да изчака влака EN 446 Jan Kiepura Варшава-Амстердам Централен, който закъснява с около 15 минути при пристигане. Престоят ни на гарата беше още по-дълъг, когато ни свързаха с началото на комплекта по EN 446 Jan Kiepura. В Берлин все още стоим на Hautbahnhof и закъснението се е увеличило до около 40 минути. Пътуването до Хановер отнема около 2 часа, които използвам за по-малко сън.

В участъка Берлин-Хановер отиваме свързани с влак EN 446 Jan Kiepura. Отново имаме по-дълъг престой на гара Хановер Hbf. Впоследствие нашите 2 вагона се разединяват от останалата част от комплекта, който след това продължава към Амстердам. Струва си да се споменат още две леки коли, които минават от гарата Минск Пасачирски и Москва Беларус до гара Базел SBB. След това споменатите вагони са свързани към CNL 473 Aurora от Копенхаген. На една от платформите вече е изграден дълъг влаков комплект, състоящ се от CNL 40447 Borealis + CNL 472 Aurora. Свързваме се със споменатия влак. Тръгваме на север към град Хамбург, където пристигаме след около 2 часа и правим 60-минутно закъснение. На гара Хамбург Hbf имаме по-малко от 5 минути да стоим. Минаваме през предградията на Хамбург, местният S-Bahny постоянно кара до нас.

Петък 27.07.2012

Навън можете да видите първите сутрешни поляни и с 200 км/ч се приближаваме все по-близо до датската граница. Междувременно все още стоим в градовете Ноймюнстер и в град Фленсбург, който също е граничен град. Продължаваме по-нататък и бавно забавяме на първата датска гара Падборг. Тук имаме по-дълга стойка, има размяна на прекъсвачи. Германската машина е заменена от Дания и посоката на Копенхаген може да продължи. Около 8 часа стюардът ни носи закуска от името на JLV. След отваряне на кутията за закуска има по-малко разочарование. Можем да запазим вкусния кок в най-добрите сънища. Вместо това имаме бисквита с диети. Закуските бяха толкова „сърдечни“, че поръчахме още колбаси с хляб. Останалата част от пътя следваме ниската датска държава, която много напомня на холандската провинция.

Между градовете Одензе и Роскилде идва най-красивият участък от целия път. След като напуснахме станцията Odense, отново набираме значителна скорост. Морето постепенно се отваря пред нас и ние преминаваме дълъг мост, след което навлизаме в 7 км дълъг подводен тунел. Закъсняваме само с 25 минути при пристигането си в Копенхаген и вече спираме на централната гара Kobenhavn H. След почти 16 часа нощно шофиране слизаме от влака. Първите ни стъпки водят до най-близкото помещение за багаж, където съхраняваме големите си раници. Тръгваме към града, разхождайки се около известния увеселителен парк Тиволи. Първоначалният план предвиждаше по-малка връзка с метрото, което е най-модерното транспортно средство и скорост в Копенхаген.

Спецификата на метрото е, че е напълно автоматизирано, водачът, който бихте търсили напразно. Накратко, трябва да се спомене, че мрежата на метрото непрекъснато се разширява. В момента само 2 линии са в експлоатация до момента, може да се каже, че те вървят успоредно една до друга. Туристите, които са свикнали да се възползват напълно от метрото, трябва да изчакат известно време. Линията на метрото, която ще мине през централната гара, е в етап на подготовка, според документи, които намерих на уебсайта на местната транспортна компания. Искахме да изпробваме модерните услуги на метрото в Копенхаген, но този път не ни беше позволено. Билетите за метро можеха да бъдат закупени само на автомат (не намерих нито вестници, нито продажби на билети). Между другото, автоматите предполагам, че са взели само монети. Имахме само всички пари. Дори да гледам еднократни билети, чиято цена намерих доста висока. Разбира се, бяхме напълно наясно, че се намираме в Дания, държава с висок жизнен стандарт. Разбира се, заплатите на хората тук също са на различно ниво, така че няма какво да се чудите. Вървим през дълга пешеходна зона. След дълга разходка се озовахме в живописното пристанище Нихавн.

Отново се връщаме на гарата. По пътя даваме по-малък престой в Мак Доналд. При пристигането си на гарата отиваме за раниците си. Очакваме с нетърпение нашия влак за Швеция, по-точно за самия Стокхолм. Пристигането на нашия влак се приближава бързо. На платформата пристига високоскоростен електрически агрегат X 2000. Влакът е задължително местен, седалките ни са в обратна посока на движение. Купихме местата в дома ни в офиса за резервации в Братислава. За по-голямата си възраст интериорът изглежда много добре запазен. Човек би потърсил тук ненужно кошче. Шведите го измислиха малко по-различно. На всяко място има найлонови торбички, в които пътниците изхвърлят отпадъци, които след това вземат данни за почистване на станцията на местоназначението. Започваме да се движим бавно. Имаме повече от 5 часа път до Стокхолм, който е първата ни най-голяма дестинация. След няколко минути спираме на метростанцията на летището в Копенхаген, това е и последният щанд в Дания.

Тук имаме кратка позиция, само няколко души са се присъединили тук. Продължаваме по пътеката, която първоначално води в тунелите. Можете отново да видите дневна светлина. Влакът влиза с пълна скорост по дълъг мост, свързващ Дания и Швеция. Мостът се използва и за автомобилен трафик, но шофьорите трябва да платят пътна такса за преминаването. В далечината вече можете да видите първия шведски град Малмьо. След като излезем от моста, отново се оказваме в недрата на дълъг тунел, в средата на който е самата гара Малмьо. Влакът е много натоварен, пряко доказателство за това как се използва пълноценно пътническия железопътен транспорт в тази държава. Излизаме от тунела, а вляво имаме възможност да видим обширната зона на депото. Тук можем да видим заети, спящи вагони и различни крайградски комплекти от най-старите до най-новите. Първоначално пътят води през равнинен пейзаж. Спираме на няколко станции по време на пътуването. По-голямата част от страната, през която преминаваме, се състои от безброй гори и езера. Минаваме през няколко тунела преди Стокхолм. Първите предградия на Стокхолм започват да се появяват, докато най-накрая спираме на централната му гара. Правя първите снимки на гарата, която живее от постоянното движение на влакове. Отсядаме в хотел, който е на около 5 минути пеша от гарата. Заспиваме пълни с преживявания.

Събота 28.07.2012г

Спим добре и почивахме на обилна закуска. Преди да напуснем хотела, вземаме карта на града на рецепцията и можем да тръгнем. Отиваме до гарата, където купуваме целодневни билети за градския транспорт. Самият билет работи на принципа на електронна карта, чиято цена е 20 SEK. Валидността е 6 години и за един ден завладяването струва 11 SEK. До центъра на града отиваме с метро (Tunelbana). По-точно се отправяме към стария град (Gamlastan). Улиците на стария град са пълни с туристи от цял ​​свят и са пълни със сувенири, кафенета и салони за сладолед. Друга точка от деня е остров Джергрден, до който се транспортираме с лодка. След няколко минути плаване слизаме в непосредствена близост до увеселителния парк. Отиваме обаче до Vasa Museet, там има кораб на викингите от 17 век. След няколко века корабите бяха извадени от морското дъно и възстановени в първоначалното си състояние. Тръгваме от остров Джергрден по линия номер 7, която е и единственият трамвай в града. Водач пътува по целия път по трамвая, като проверява билетите за пътуване. Изпълняваме на крайната спирка, където има голяма търговска зона. През останалата част от деня използваме пълноценно времето си, за да опознаем градския транспорт на Стокхолм. Вечер, пълна с преживявания, заспиваме с твърдението, че град Стокхолм с право се нарича Северната Венеция.