лидерът

Трагичният инцидент е станал на магистрала Прага-Братислава край Хумполец на 1 септември 1992 г. Последното място на почивката му е гробището в Братислава в долината на Славич.

Братислава, 10 ноември (TASR) - Изминаха 25 години от смъртта на словашкия политик и държавник Александър Дубчек във вторник, 7 ноември. Той беше една от личностите на съвременната словашка история, към която историците, както и широката общественост непрекъснато се връщат.

Александър Дубчек, политик, оставил след себе си мечтата за социализъм с човешко лице и според чешкия писател Бохумил Храбал - първият благороден комунист - е роден на 27 ноември 1921 г. в Ухровец. По стечение на обстоятелствата в същата къща, където е роден Шудовит Щур. Не пропуска много и ще се роди в Съединените американски щати (САЩ). През 1912 г. баща му Щефан Дубчек заминава да работи в Чикаго, САЩ, като дърводелец.

Среща на братските комунистически и работнически партии в Братислава на 3 август 1968 г. Първият секретар на ЦК на комунистическата партия Александър Дубчек, генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и член на Президиума на централният комитет на комунистическата партия Васил Биляк са на преден план. Снимка: TASR/Štefan Petráš

Дубчек имаше само неясни спомени за Ухровец. На тригодишна възраст той и родителите му се озоваха в кооперацията „Интерхелпо“ в днешен Бишкек, Киргизстан, която беше част от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики (СССР). Поради трудните климатични условия членовете на кооперацията постепенно напускат Киргизстан. Дубчек се установява за известно време в Горки (сега Нижни Новгород, Русия).

По времето, когато разрушената от войната Словашка република (1939 - 1945) започва да пише своята кратка история, семейството се завръща в Словакия през 1939 година. Младият Дубчек изрази несъгласието си с политиката на военната република не само като се присъедини към незаконната тогава комунистическа партия на Словакия (KSS), но и като участва в Словашкото национално въстание (SNP). Той също се би с брат си в SNP и беше ранен два пъти. Брат му загина във въстанието.

След Втората световна война се жени и установява в Тренчин. Там след 1948 г. той получава предложение да работи в политическите структури на КПСС. През 1953 г. става главен секретар на регионалния комитет на Комунистическата партия на Словакия (KSS) в Банска Бистрица и по-късно в Братислава.

В началото на 60-те години той вече заемаше длъжността секретар на Централния комитет (ЦК) на КПСС. През 1963 г. той става първият секретар на Централния комитет на КПСС.

Съдбовната година на Александър Дубчек е 1968 г. В политическата си кариера той преминава на най-високата партийна позиция. Избран е за първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия (Централен комитет на Комунистическата партия). От тази позиция той започва усилията си - да реформира икономическата и политическата (тоталитарна) система в бившата Чехословакия. Чрез усилията си за реформи, известни като Пражката пролет, той става не само най-популярният политик в Чехословашката социалистическа република (ČSSR), но и световноизвестна фигура. Неговите усилия за реформи, известни още като социализъм с човешко лице, са приключени от инвазията през август (1968 г.) в Чехословашката социалистическа република начело на тогавашния СССР, водена от СССР.

През април 1969 г. Дубчек е заменен от Густав Хусак като първи секретар на Централния комитет на комунистическата партия. От април до октомври 1969 г. Дубчек е председател на тогавашното Федерално събрание (ФЗ) на Чехословашката социалистическа република. Под натиска на Хусак той подписа закон, който по-късно узакони полицейските интервенции срещу демонстранти на първата годишнина от окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор.

От декември 1969 г. до юни 1970 г. Александър Дубчек е посланик на Чехословакия в Турция. И накрая, през юни 1970 г. той беше окончателно изключен от комунистическата партия и назначен за представител на десни опортюнистични сили.

От 1970 г. до Нежната революция (1989 г.) той живее със семейството си в Братислава под надзора на Комунистическата държавна сигурност (ŠtB) и работи в западнословашките държавни гори. Въпреки потискането на своето наследство, Дубчек се превръща в символ на феномена на Пражката пролет не само за гражданите на тогавашната Чехословашка социалистическа република, но и за целия свят.

През 1988 г., по случай 900-годишнината от основаването си, най-старият университет в Европа - в Болоня, Италия, решава да присъди на А. Дубчек почетен доктор по политически науки. Дубчек го пое лично на 13 ноември 1988 г. и произнесе реч по този повод, в която отхвърли окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Той защити правото на гражданите да реформират обществото и подчерта положителните страни на демокрацията и зачитането на правата на човека. Наградата на Сахаров за свобода на мисълта беше оценена и от усилията на Дубчек за реформи от Европейския парламент (ЕП), който я присъди през декември 1989 г.

По време на нежната революция той се включи в процеса на политическа промяна. През декември 1989 г. той стана председател на Федералното събрание (FZ) на Чехословашката социалистическа република, а по-късно и на FZ на Чешката и Словашката федерална република (ČSFR). През 1992 г. е избран за председател на Социалдемократическата партия на Словакия (SDSS).

Хиляди жители на словашката столица дойдоха на площад SNP в Братислава на 23 декември 1989 г., за да покажат солидарност с румънския народ, преживял гражданска война. Събранието беше организирано от Обществото срещу насилието. На sn. Ян Будай (вдясно) и Александър Дубчек (вляво) сред демонстрантите. Снимка: TASR/Павел Бренкус

Александър Дубчек умира в автомобилна катастрофа на 7 ноември 1992 г. в болница в Прага няколко дни преди 71-ия си рожден ден. Трагичният инцидент е станал на магистрала Прага-Братислава край Хумполец на 1 септември 1992 г. Погребан е на 14 ноември 1992 г. в Братислава. Последното място за почивка е гробището в Братислава в долината на Славич.

На 6 ноември 2003 г. в планинския парк Братислава беше открита паметна плоча по повод 15-годишнината от присъждането на почетен доктор от университета в Болоня, Италия.

Законът за извънредните заслуги на Александър Дубчек за демокрацията, свободата на словашката нация и правата на човека е в сила от 1 януари 2009 г. През януари 2011 г. е открит бюст в италианската столица Рим.

Режисьорът Лако Халама заснема филмов портрет на политик и държавник Александър Дубчек по литературен шедьовър на Любош Юрик и сценарий на Вилиам Климачек в продукцията на RTVS и Filmpark. В периода филм, документалната драма „Кратка пролет, дълга зима“, разказвачът ще бъде самият Александър Дубчек, който ще представлява измислена линия на субективно припомняне на събитията от 1968 г. Александър Дубчек е изобразен във филма от актьора Адриан Ястрабан.

На 24 октомври 2017 г. с новия закон бяха установени държавните награди на Йозеф Милослав Хурбан и Александър Дубчек дори без подписа на президента на Словашката република Андрей Киск. Делата и дейностите на отделни лица или групи, които бяха изключително полезни за развитието на отделни сфери на социалния, културния и икономическия живот в Словакия, ще бъдат отличени с държавната награда на Александър Дубчек, която ще бъде присъдена от министър-председателя.