Една от ключовите задачи на спортните тренировки е да се разбере принципът на енергийния метаболизъм по време на тренировка. Мускулното съкращение е необходимо за движение, което се осигурява енергийно от АТФ (аденозин трифосфат - т.е. 1 молекула аденозин и три молекули фосфор). Количеството АТФ в организма обаче би било достатъчно само за около 2 секунди. Следователно е от съществено значение организмът да може да ресинтезира това вещество. В спорта знаем следното основно разделение на усвояването на енергия (ресинтез на АТФ) за движение:

този начин

АТФ хидролиза - първи секунди:

ATP + H2O → ATP + H3PO4 + 31 kJ на мол ATP

Регенерация на АТФ от креатин фосфат - за около 20 секунди:

креатин фосфат + ADP = ATP + креатин + 43 kJ на 1 mol креатин фосфат

Анаеробна гликолиза - анаеробно разграждане на глюкозата от изчерпване на креатин фосфата 20 - 30 s до 60 - 80 s:

глюкоза + 2 ATP (ал. глюкоза + ATP) → 2 лактат + 4 ATP

Аеробна гликолиза - аеробно разграждане на глюкозата (след 60 - 80 секунди)

глюкоза + 2 ATP (ал глюкоген + ATP) (+ 02) → 6 CO2 + 6 H2O + 38 ATP

Липолиза - аеробно разграждане на мазнините (след изчерпване на глюкогена след 60 - 80 минути)

1 mol свободни мастни киселини (+ 02) → CO2 + H2O + ATP

Според тази характеристика може да изглежда, че отделните енергийни системи работят поотделно. Реалността обаче е съвсем различна. Отделните енергийни системи се припокриват.

В резултат на това възстановяването на енергията е различно за различните видове товари. Физическата активност обикновено води до умора. Това може да бъде причинено или от изчерпване на енергията, или от натрупването на катаболити в тялото. Често се споменава в това отношение млечна киселина, с което често погрешно се отъждествява лактат.

Вярно е, че млечната киселина и лактатът са сродни вещества. Млечната киселина (C3H6O3) като силна киселина веднага се дисоциира в лактатния анион - La - (C3H5O3) и водородния катион (H +), чиято повишена концентрация е причина за метаболитна ацидоза (подкисляване) на вътрешната среда (Pupiš - Korčok, 2007; Soumar - Soulek - Kucera, 2006).

На пръв поглед разликата между млечната киселина и лактата е минимална. Лактатът обаче е сол на млечна киселина и от това става ясно, че солта и киселината не са едно и също. По този начин има разлика между млечната киселина и лактата.

Лактатът като анион на млечната киселина се появява в мускулите при интензивни (анаеробни) упражнения, когато настъпи анаеробна (безкислородна) гликолиза. Чувстваме го като изтръпване или вид болка.

Подобна болка е резултат от факта, че лактатът има тенденция да кристализира. Киселинността на самата среда и кристализацията на лактат водят до мускулна болка, която се елиминира чрез разтваряне на лактатни кристали във вода H2O и въглероден диоксид CO2. По този начин се губи приблизително 1/5 от общото количество, като останалата част се ресинтезира основно до гликоген в черния дроб. Следователно е от съществено значение да не възприемаме лактата само като изключително отрицателно вещество.

От друга страна, лактатът и други метаболити на анаеробна гликолиза се освобождават във вътрешната среда, влияейки върху нейната киселинност и по този начин намаляването на ензимната активност. Това води до нарушаване на вътрешния баланс на рН (Kučera - Truska, 2000).

РН намалява поради присъствието на водород до ниво от около 7,0. В тялото имаме т.нар буфери - буферни системи, които са в състояние да поддържат относително стабилен киселинно-алкален баланс на околната среда, но тяхното „представяне“ е ограничено.

Високите нива на млечна киселина също имат неблагоприятен ефект върху централната нервна система. Нарушения на невродинамичните процеси се появяват в ЦНС. Външно това се проявява с нарушена координация на нервно-мускулната система и намаляване на скоростта на движение.

Концентрацията на лактат в кръвта отразява по някакъв начин степента на анаеробния енергиен метаболизъм по време на тренировка с максимална и субмаксимална интензивност (Heller, 1996) и по този начин предоставя информация за интензивността на упражнението и неговия ход (Ozturk et al., 1998) . Нивото на лактат е лесно измеримо, поради което създава подходящи предпоставки за обективен контрол на тренировъчния процес.

Регенеративните натоварвания могат да се считат за интензивност, при която нивото на La достига стойности до 2 mmol.l -1, 2-4 mmol.l -1 е интензивността, развиваща издръжливост. Границата от 4 mmol.l -1 се счита за т.нар лактат, респ. анаеробен праг. Това е интензивността, при която в тялото трябва да възникне динамичен баланс, т.е. баланс между образувания в тялото лактат и това, което също се използва.

Тази стойност е по-ниска (около 3,5 mmol.l -1) за спортисти с издръжливост и по-висока (над 5 mmol.l -1) за средни стриптизьорки. Нивото на La на ниво 4-9 mmol.l -1 се появява със специална издръжливост, около 6 mmol.l -1, със скоростно-силова натоварване (скорост до 5 s, скоростна сила до 10 s, експлозивност нагоре до 20 s). Най-високите измерени стойности на лактата се появяват при скорост на натоварване от 10 до 120 s (средно от 8 до повече от 20 mmol.l -1).

За да се контролира интензивността на тренировъчното натоварване е подходящо редовно да се проверява нивото на La, така че от една страна да няма претоварване на тялото на спортиста, а от друга да се установи дали постигнатото натоварване постига предварително определена цел.