• Главна страница
  • Каталог на части
  • За проекта
  • Често задавани въпроси
  • Наръчник за дигитайзер
  • присъедини се към нас
  • Блог на проекта
  • Дискусия по проекта


Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките



RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)

Ладислав Надаши-Джеге:
Адам Шанхай

Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува 464 читатели

Седмица по-късно, сутринта, Конопка и Адам се облякоха в нови дрехи и отидоха при Поханек. Сърцето на Адам никога не е било по-неспокойно от сега, въпреки че той знаеше, че новите му дрехи ще стоят много добре; той ги погали с удоволствие и ги екзекутира.

От портата на избата на къщата на елдата те влязоха в дълга, също мазе, чиито стени бяха окачени със сладкиши. Тя беше осветена от две малки сводести арки, които бяха остъклени с малки таблетки, вградени в оловни рамки. Дълга, широка маса се простираше по дължината на стаята, от арките до широката врата, водеща към работилницата, за разтоварване и разглеждане на стоките. Зад масата до арката седеше стара елда с големи очила на носа и шиеше. Конопка беше научен от Адам да не казва нищо, само да отговаря на всякакви въпроси и ако се срещнат с Бетка, за да не я уведоми, само ако тя му признае.

Konôpka поздрави Pohánka:

- Поздрави от Бог, Учителю Андреас Поханка!

- Господ Бог ще чуе - отвърна господарят, притисна очилата си към челото си и погледна ентусиастите с увиснала брадичка.

- Помниш ли ме? - попита Конопка. - Преди около четири седмици се срещнахме вечерта в "Златната устна".

- Спомням си, помня как не - отговори ярко Елда, надявайки се на добра сделка.

- Е, помниш ли, че ми каза да ти доведа писар?

Елдата беше разочарована от надеждата си да търгува и аферата на писаря беше най-неприятна за него. Веднага след този мошеник, на следващата сутрин той реши, че няма нужда от писар; тъй като без такъв дарител той водеше бизнеса си проспериращо. В първите дни той беше в постоянен страх, че писарят ще дойде на врата му; по-късно той забрави за него и сега беше твърдо отчаян, че страхът му беше лишен от цел. И изведнъж нито една тухла не падна върху главата му! Той поклати рязко глава и каза:

- Писар? И какъв писар? Не знам нищо за това!

Конопка се усмихна на обърканото лице на Поханкова.

- Имате слаба памет, Учителю. Приятелите ви, които са били с нас, със сигурност помнят по-добре, че сте ми наредили да ви доведа настоящия писар и ето, той е тук - посочи той към Адам, който кимна с приятелска усмивка на Елдата, макар че би предпочел той разтърси дългата си брадичка.

Елдата изскочи от табуретката му и хвърли козината, която беше зашита, и чашите от челото му на масата.

- Не помня и нямам нужда от такъв чистач в къщата! Довиждане!

Това показа, че той помни всичко и с поведението си само потвърди Конопка в намерението си - да не го пуска.

- Ако не си спомняте, ще отидем, ще отидем, но направо до кметството, майстор елда. Дадох писаря от кокошка от Жилина за вас и по ваша заповед и сметка да извадя това, което свидетелстват Шимек, Янчек и Цибулка. Там е оставил друго място за теб. Той ще се върне, ако платите за пътуването му и заемете второ място. Ще работи, защо не?

Елдата започна да крещи с дрезгав глас:

- Да, но който е чул това, е толкова принуден да иска да не виси никого на врата ми, момче така?! Не го искам, отидете в кметството; защото те ще ви научат там, вие някъде акиши!

В този момент от съседна работилница се чуваше силен вик на момче и женски глас:

- Мръсник, ще те заключим! Ти удави кокошката, втората, ти никой, злодей - не, не! ... - имаше шамар по лицето.

Момчето изрева, дори и да го порежат, и с подскачащ глас се отказа:

- Не бях аз, Щево го хвърли във резервоара за вода, аз просто донесох вода.

Конопка и Поханек престанаха да викат и слушаха какво се прави. Елдата изведнъж отиде до вратата на работилницата и извика:

- Бетка, Бетка, такъв писък ли издаваш? Ела тук.

Бетка заплаши момчето: - Чакай, пак ще ти платя! - и влезе в предната стая.

Адам беше много разочарован да я види, тъй като тя не отговаряше на образа, който той носеше за нея в душата си; тя беше облечена в широка, не много изчистена престилка, покриваща цялата й фигура, и главата й, завързана с червен шал, от който дългите краища на гърба й потъмняваха. Тя беше ядосана и не получи лицето си.

Бетка влезе и напрегнато погледна мъжете.

- Какво искаш, татко?

„Но този - посочи палец към Адам - ​​иска да се присъедини към нас като писар. И защо сме такъв човек? - каза й Поханка, сигурна, че Бетка ще се съгласи с него.

Бетка погледна Конопка и неволно изпълни престилката и забрадката си. Гледайки шумния мъж, лицето й се озарява и очите й блестят.

- Кой иска да бъде този писар? - попита тя с много по-приятелски глас.

- Е, този тук, това малко момче - каза Елда и потърка Адам за палтото си.

Адам не погледна много мило на Бетка. Той като че ли предпочиташе планините, мините. Освен това съжаляваше, че Бетка гледаше Конопка толкова приятелски.

Бетка се приближи на няколко крачки, така че застана на две крачки от Адам. Те се погледнаха в очите и изведнъж чувствата на Адам се промениха. „Значи е хубава, ей, но е хубава!“ Сърцето му се разтресе, независимо дали го познаваше или приемаше. Той й се усмихна мило и умолително.

Бетка познаваше Адам, че той беше войникът, който им беше помогнал да хванат коня, но се престори, че не го познава. Това беше човек, нарисуван с всички мазила. Тя попита:

- И наистина си добър в писането?

- Тя я познава добре - отвърна Конопка.

- Вижте какво е неговото писане - извадих описаната хартия от палтото му и я поднесох на елдата.

Елдата гледаше, подпряйки ръце на масата и мигайки, сякаш се разбираха. Бетка се обърна рязко и тръгна към вратата.

- Е, вземете го за мен - каза тя, свивайки рамене.

- Дори не говорете за това! Вие сте също толкова луди, колкото всички. Просто изхвърлете парите. Знаете, че който купува ненужното, продава нуждаещите се. Нито дума. Довиждане!

Бетка се спря на вратата, слушаше и не откъсваше поглед от Адам; той наистина беше хубав шахадж, не отглеждан или свещ.

- Не ме интересува, ние тръгваме, но плащаме за пътуването и за загубата на пространство - отговори твърдо Konôpka.

- Не за света! Дай ми почивка! Това е бандитът! - извика Елда.

- Знаеш ли какво? Той ще остане при вас безплатно, само докато намери друго място, а вие му дадете само храна и апартамент. Ще кацнете ли? - каза Конопка. - Жалко, че се разтягате.

Елда погледна Бетка нерешително. В края на краищата той просто се страхуваше от съда. Бетка каза:

- Но оставете го тук. Той не знае къде ще ядат двадесетте, той ще остане за него и камерата все още ще бъде намерена. И може би ще се измъкнете, защото знаете, че никога нямате подредени сметки и следователно ви притеснява цялата къща.

- Е, не ме интересува, но ако има галиба с него, ще изгорите! - Pohánek най-накрая се приземи, мислейки, че Адам ще трябва да работи от сутрин до вечер за малко храна.

Така Адам остана с елда, а Конопка се върна при своя приятел.

Избягваше калните хора и рядко беше тъжен в живота си, както сега. Сега той беше безцелен, откъснат от най-скъпата си жена и приятел, макар и не равен на него. Те го оставиха, хубаво отечество изчезна от очите му и кораба. Да се ​​върна при г-жа Клара? Той искаше това при първия прилив на непреодолима болка, но днес вече не мисли за това, беше напълно невъзможно нещо да преобърне целия му живот.

Ще чака в Трнава, докато има възможност да си тръгне. Той знаеше, че трябва да дойде архиепископ Пашман, при когото Бетлен беше изпратил своя велик йезуит, йезуит, но свещеник според Божията воля. Конопка се надяваше, че може да отиде при Бетлен с него.


Ладислав Надаши-Джеге

- важен романист от поколението на късния реализъм, редактор, теоретик на литературата, лекар, езиков експерт Повече за автора.

надаши-джеге

Нови книги, новини от литературата - изпращаме директно на вашата пощенска кутия. До три имейла на седмица.