Изпращане от Каша »12 септември 2010, 05:14

бекон

Чашата шупнеше, кипваше, изсумтя - веднага беше пълна с каша, само за да поднесе купата. И дали беше просто бъркотия! Вкусно, сладко дори с мед! Янко и Аничка не се хранеха така.

И когато ядоха, Янко каза,

"Благодаря ти, халба, стига!"
И чашата веднага спря да се готви.

Веднъж Янко отново отишъл сам в планината и не се върнал известно време.
Аничка беше гладна, не можеше повече да чака.
Тя взе чаша за чудо от рафта, постави я на масата и казва:
"Вари, халба, кипи!"

Капеше в чашата, духаше, веднага беше пълна с каша и веднага беше пълна купа с каша.
"Стига, халба, стига!" - извиква Аничка, защото кашата вече е започнала да се излива от купата.

Но чашата кипи и кипи и кашата се налива и налива.

"Спри, халба! Няма нужда!" - извиква Аничка и го покрива с одеяло.

Но кашата вдига капака с ръката на Аничка и налива и налива, тя вече тече от масата на земята.

"Така че, когато спреш да готвиш, глупаво гърне!"

Аничка пропуска всякакви груби думи и псувни, само едно нещо, истинската дума „благодаря“ не идва и не идва на ум.

Нека не се учудваме, в края на краищата тя беше доста малко и неразумно момиче.

Здравейте всички "почти отслабна"!

След 22 години хедонистично ядене и след около месец изкопаване на този сайт, реших, че трябва да спра да използвам формулата "Lopez type" и накрая да започна да правя нещо с този бекон.

След седмица „опити“ станах все по-ентусиазиран и страстен за това нещо. Изумен от количеството и съдържанието на неизвестна досега информация, или от малките радости от преодоляването на мен толкова ме завладя, че дори не говоря за нищо друго.
По този начин депресирах сестра си, отегчих до смърт няколко приятели, възмутих баба си (носеше купичка, пълна със свежи пагайгери), улових няколко нелепи погледа и прилична купчина „мъдри харесвания“.

И така, аз съм тук. След всичкото това гуглене и последния ритник вече не се чувствам като онова малко ирационално момиче, но никога няма достатъчно добри съвети, подкрепа и разбиране

Двойката е у дома в очакване на посещение. Но мъжът продължава да тича по слипове и съпругата му му казва: „Моля, облечете се, ще има посещение след малко“. "Умишлено съм в кратки слипове, за да видя колко съм беден, защото не ми готвиш!" "Затова оставете гащичките си, за да видят защо не ви готвя."