фиаско

Кримската война беше страхотна за Руската империя
Източник: Profimedia.sk
Галерия
Кримската война беше страхотна за Руската империя
Източник: Profimedia.sk

Претекстът за Кримската война, която беше разгърната от руския цар в средата на XIX век, беше защитата на православните християни.

За руснаците полуостров Крим е толкова вълнуващ, колкото червената кърпа пред бик. Но това е и голяма травма. Защото тяхната прочута империя там преди 160 години е получила подобаващ побой от Османската империя и нейните съюзници.

Това, което се случва около Севастопол, е малко реприза на събитията, станали в Крим в средата на 19 век. Днешните събития като че ли възвестяват възкресението на Студената война между САЩ, Европейския съюз и Руската федерация. Вече беше тук, не беше останало много за руско-турската война през годините 1853 - 1856 да прерасне в общоевропейски конфликт. От едната страна на бойното поле стояха руската и българската армия, от другата турците, англичаните, французите и армията на Кралство Сардиния. Ако Германия и Австро-Унгария също бяха замесени в конфликта, Първата световна война щеше да има по-ранна дата на избухване.

Кримската война е провокирана от нахлуването на армията на руския император Николай I на територията на Османската империя през юли 1853 г. Руснаците окупират днешните Румъния, Молдова, Влашко, които са били част от Османската империя. Въпреки че царят се занимаваше с получаването на стратегически пролив, свързващ Черно море със Средиземно море, той замаскира това намерение, страхувайки се за живота на християните, живеещи в Османската империя. Претекстът за Руската империя беше да защити православните вярващи от мюсюлмани, но също и католици, подкрепяни от Франция. Като бонус руснаците добавиха факта, че когато окупираха територията на Османската империя, те също искаха да защитят свещените градове в Палестина. Николай I излезе с предложение за разделяне на Турция една година преди избухването на Кримската война. По това време той дори заяви, че иска да завладее столицата на Османската империя Истанбул.

Историческите източници потвърждават, че основният инициатор на войната с Турция е Николай I. Руски и европейски историци са съгласни, че царизмът е провокирал тази война и царизмът я е загубил. Напразно царската армия имаше голямо числено предимство, когато нейното техническо оборудване изоставаше от оборудването на армиите на развитите европейски държави.

Николай I с удоволствие каза, че е първият земевладелец в Санкт Петербург. Може би затова, когато окупира Молдова и Влашко, той е мислил за руски земевладелци, които биха искали да се заселят в плодородната земя на окупираните територии. Православните молдовци, влашки, гърци, сърби, българи вярвали, че Русия е влязла във война само за да ги защити от евентуално турско насилие в бъдеще.

Царят беше насърчен от ситуацията на европейския континент след революционните години 1848-1849 г. Той беше убеден, че революцията не обзе европейските държави само поради страха на революционерите от силата на армията му. Той също така вярваше, че след революционните събития европейските сили са отслабени, така че те няма да бъдат въвлечени в никакъв военен конфликт. Царят бил загрижен само за Англия, мислейки, че ще предложи на островното кралство висока обезщетение и че пътуването му до новите територии ще бъде ясно. Това беше много грешно изчисление. Англичаните пометнаха от масата предложенията за обезщетения. Те смятат предложенията, които са получили от Санкт Петербург, за много опасни. Те разбраха, че царят иска да разшири Руската империя в нови територии.

Страх от революция

Някои историци посочват, че определянето на турско-руския конфликт като Кримска война е неправилно, тъй като военните операции не са се провеждали само в Крим. Това име е възприето, защото най-важните битки се провеждат на полуостров Крим.

Руски, европейски и американски историци са съгласни, че причината за поражението на Русия е техническата изостаналост на Руската империя. Отразява се и в армията и нейното въоръжение. Въпреки това, неспособността и невежеството на командния корпус и слабата подготовка на войниците също изиграха основна роля. Следователно, критиците на Цар основателно го обвиняват, че е въвлякъл страната във война в такава ситуация, която той не може да спечели. Най-близките съветници също предупредиха царя, че се впуска в опасно приключение. Те не се страхуваха толкова много от поражението на бойното поле, колкото тази война можеше да предизвика революционни страсти. Тези страхове бяха потвърдени по-късно, след избухването на Първата световна война Висшият царски служител пише на царя на Кавказ: „Имам една надежда в Бог и във вас, ваше величество, че няма да допуснете такъв очевиден разрив между нас и западните военноморски сили. Това може да ни причини удивителни щети, дори не можем да си представим последиците. "

Въпреки че Русия се готвеше за война с турците, промишленото производство парадоксално намаляваше. Императорският съд се опасявал, че с развитието на индустрията ще се увеличи броят на работниците, които лесно могат да се превърнат в опасна революционна сила. Три години преди избухването на Кримската война губернаторът на Москва Закревски изпраща на царя следното съобщение: Следвайки тази идея, смея да поднеса на най-висшето одобрение на Ваше Величество най-смиреното искане за забрана за отваряне на нови заводи и фабрики в Москва. За да не спра развитието на нашата руска индустрия с тази забрана, възнамерявам да разреша отварянето на фабрики и заводи на разстояние 40 или 60 мили от столицата, но не и по-близо. "

Имаше такъв страх от работници в императорския двор, че в края на Кримската война в цяла Русия имаше само 38 инженерни и леярни заводи, в които работят 4 803 работници. Доставката на суровини и горива също беше катастрофална. В началото на войната великият адмирал на руския флот, великият херцог Николаевич, се оплаква, че флотата му няма достатъчно въглища.

Умираха от глад

Когато след загубата на конфликта военните анализатори търсят основните причини за руското фиаско, те отдават голям дял на слабото въоръжение на царската армия. В полка имаше само 72 войници, които бяха въоръжени с къса набраздена пушка. Останалите войници бяха въоръжени с неефективни пушки, които не се оказаха успешни в предишната война. Те бяха толкова неточни, че от 200 изстрела само двадесет уцелиха двуметрова цел по време на тестовете. Артилерията също изостава от управлението на Николай I. По време на Кримската война царят също призна, че армията му страда от голям недостиг на барут. С такова въоръжение и слабо работеща индустрия войната на бреговете на Черно море не може да бъде спечелена.

Руските войници бяха не само лошо въоръжени, но и зле хранени, лошо третирани. Въпреки че загубиха войната, беше известно, че не се страхуват дори от най-кървавите битки. И все пак в Кримската война те бяха преследвани от страх. От болници в тюл. Главният командир на войските на княз Горчаков с ужас след проверка в болницата в Кишинев заяви, че повече войници умират от болести, отколкото от челни наранявания. Когато той нареди разследването, се оказа, че зад високата смъртност на войниците се крие лоша диета. Месото беше с най-лошо качество, който изяде купичка борш, плати го с непоносима болка в корема. Не само пациентите, но и болничният персонал умират в резултат на лоша диета. За един месец в кишиневската болница починаха 25 лекари и медицински сестри. Диагноза: глад. В дневника на един артилерист можете да прочетете такъв запис: „В болницата дори на ранени офицери даваха супа от хлебарки. Командирът остави войниците сами да се грижат за стомаха си. След това те отидоха на групи през нощта в полетата, за да ритат картофите. " Ще добавя към тези, които се отчитат като болни. "

Командният корпус също изигра голяма роля в поражението на Руската империя. „Те изтощиха нещастните войници в безсмислени походи напред и назад от единия край на Русия до другия, без почивка и често без подходящо настаняване и без храна“, разкрива документ от военноморските архиви. Открита тайна беше, че колкото по-висок е рангът и длъжността на командира, толкова по-некомпетентен е и толкова повече вреди.

Това беше война, загубена предварително. Цар Николай I обаче се убеди, че няма да има война, когато Молдова и Влашко нахлуят. Нито турците, нито техните съюзници ще рискуват общоевропейски конфликт. Но след окупацията на тези територии Османската империя обявява война на Руската империя. След завладяването на Севастопол руснаците се озоваха на колене. Те нямаха друг избор, освен да помолят победителите да сключат мирно споразумение, подписано на 30 март 1856 г. в Париж.

След края на боевете от двете страни те загубиха живота си. Руснаците и българите загубиха около 522 хиляди войници, съюзниците загубиха 183 хиляди. След мира Русия и Турция се ангажираха да спазват неутралитета на Черно море. След войната християнската част на Турция попада под надзора на европейските сили. След кримското фиаско господството на Русия в Европа приключи, преминавайки в ръцете на Наполеон III.