tbl flm 60x160 mg/12,5 mg (блистери PVC/PE/PVDC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 към решението за разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт, регистрационен номер: 2107/11181-R, 2107/11182-R, 2107/11183-R
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ко-Валсакор 80 mg/12,5 mg филмирани таблетки
Co-Valsacor 160 mg/12,5 mg филмирани таблетки години
Ко-Валсакор 160 mg/25 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Ко-Валсакор 80 mg/12,5 mg филмирани таблетки
Всяка филмирана таблетка съдържа 80 mg валсартан и 12,5 mg хидрохлоротиазид.
Ко-Валсакор 160 mg/12,5 mg филмирани таблетки
Всяка филмирана таблетка съдържа 160 mg валсартан и 12,5 mg хидрохлоротиазид.
Ко-Валсакор 160 mg/25 mg филмирани таблетки
Всяка филмирана таблетка съдържа 160 mg валсартан и 25 mg хидрохлоротиазид
Ко-Валсакор 80 mg/12,5 mg
Всяка таблетка съдържа 16,27 mg лактоза.
Ко-Валсакор 160 mg/12,5 mg
Всяка таблетка съдържа 44,41 mg лактоза.
Ко-Валсакор 160 mg/25 mg
Всяка таблетка съдържа 32,54 mg лактоза.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Ко-Валсакор 80 mg/12,5 mg са розови, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки.
Ко-Валсакор 160 mg/12,5 mg са червеникавокафяви, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки.
Ко-Валсакор 160 mg/25 mg са светлокафяви, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония при възрастни.
Co-Valsacor, комбинация с фиксирана доза, е показан за пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно при монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната доза е една филмирана таблетка Co-Valsacor X mg/Y mg дневно. Препоръчва се титруване на отделни компоненти. Във всеки случай трябва да се следи повишаването на дозата на отделните компоненти, за да се намали рискът от хипотония и други нежелани реакции.
Ако е клинично подходящо, може да се обмисли директно преминаване от монотерапия към комбинация с фиксирана доза чрез титруване на отделните компоненти до желаната доза при пациенти, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано при монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид.
Клиничният отговор на Co-Valsacor трябва да бъде оценен след първоначалната терапия и, ако кръвното налягане остане неконтролирано, дозата може да се увеличи чрез увеличаване на максималната доза на един от компонентите валсартан/хидрохлоротиазид 320 mg/25 mg.
Антихипертензивният ефект настъпва в рамките на 2 седмици.
При повечето пациенти максималният ефект се наблюдава в рамките на 4 седмици. Въпреки това, някои пациенти не реагират на лечение в продължение на 4-8 седмици. Това трябва да се има предвид при титриране на дозата.
Ко-Валсакор може да се приема със или без храна и трябва да се приема с вода.
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30 ml/min). Поради хидрохлоротиазид, Co-Valsacor е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, дозата на валсартан не трябва да надвишава 80 mg (вж. Точка 4.4). Ко-Валсакор е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2).
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.
Ко-Валсакор не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18 години поради липса на данни за безопасност и ефикасност.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към валсартан, хидрохлоротиазид, други лекарствени продукти, съдържащи производни на сулфонамиди или към някое от помощните вещества.
- Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
- Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.
- Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 3 g/ден) и неселективни НСПВС
Едновременното приложение на ангиотензин II антагонисти и хидрохлоротиазид може да намали антихипертензивния ефект. В допълнение, едновременната употреба на Co-Valsacor и НСПВС може да доведе до повишен риск от бъбречно увреждане и повишаване на серумния калий. Поради това в началото на лечението се препоръчва проследяване на бъбречната функция, както и адекватна хидратация на пациента.
Взаимодействия, свързани с валсартан
Текущата употреба не се препоръчва
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на солта и други вещества, които могат да повишат нивата на калий
Ако се счита, че лекарствен продукт, който повлиява нивата на калий, е необходим в комбинация с валсартан, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий.
Няма клинично значими лекарствени взаимодействия със следните лекарства при проучвания за взаимодействие с валсартан: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид. Дигоксин и индометацин могат да взаимодействат с хидрохлоротиазид в Co-Valsacore (вж. Взаимодействия на хидрохлоротиазид).
Взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид
Едновременната употреба изисква повишено внимание
Лекарствени продукти, свързани с изчерпване на калия и хипокалиемия (напр. Други калиуретични диуретици, кортикостероиди, лаксативи, ACTH, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G, салицилова киселина и производни).
Ако тези лекарства се предписват в комбинация с комбинацията хидрохлоротиазид-валсартан, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий. Тези лекарствени продукти могат да усилят ефекта на хидрохлоротиазид върху серумния калий (вж. Точка 4.4).
Лекарства, които могат да причинят torsades de pointes
Клас Ia антиаритмици (напр. Хинидин, хидрохинидин, дизопирамид)
Клас III антиаритмици (напр. Амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид)
някои антипсихотици (напр. тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, халоперидол, дроперидол)
други (напр. бепридил, цизаприд, дифеманил, интравенозно еритромицин, халофантрин, кетансерин, мизоластин, пентамидин, спарфлоксацин, терфенадин, интравенозно винкамин).
Поради риска от хипокалиемия, хидрохлоротиазид трябва да се използва с повишено внимание в комбинация с лекарствени продукти, които могат да причинят torsades de pointes.
Индуцираната от тиазид хипокалиемия или хипомагнезиемия може да възникне като нежелана реакция и може да увеличи риска от сърдечни аритмии, предизвикани от сърдечни гликозиди.
Калциеви соли и витамин D
Едновременното приложение на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с витамин D или калциеви соли може да потенцира увеличаването на серумния калций.
Антидиабетни средства (перорални антидиабетни средства и инсулин)
Лечението с тиазиди може да повлияе на глюкозния толеранс. Може да се наложи корекция на дозата на антидиабетните средства (вж. Точка 4.4).
Метформин трябва да се използва с повишено внимание поради риск от развитие на лактатна ацидоза поради възможна бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлоротиазид.
Бета-блокери и диазоксид
Едновременната употреба на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с бета-блокери може да увеличи риска от хипергликемия. Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да увеличат хипергликемичния ефект на диазоксида.
Лекарства, използвани за лечение на подагра (пробенецид, сулфинпиразон и алопуринол)
Може да се наложи коригиране на дозата на урикозурични лекарствени продукти, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши нивата на пикочната киселина в серума. Може да се наложи да се увеличи дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното приложение на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, може да увеличи честотата на реакции на свръхчувствителност към алопуринол.
Антихолинергици (напр. Атропин, биперидин)
Антихолинергиците могат да увеличат бионаличността на диуретиците от тиазиден тип, вероятно поради намалена стомашно-чревна подвижност и скорост на изпразване на стомаха.
Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да увеличат риска от нежелани реакции, причинени от амантадин.
Холестирамин и колестипол смоли
Абсорбцията на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, се намалява в присъствието на анионни йонообменни смоли.
Цитотоксични вещества (напр. Циклофосфамид, метотрексат)
Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарства и да увеличат техните миелосупресивни ефекти.
Недеполяризиращи релаксанти на скелетните мускули (напр. Тубокурарин)
Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, повишават ефикасността на курариновите производни.
Едновременното лечение с циклоспорин може да увеличи риска от хиперурикемия и усложнения, свързани с подагра.
Алкохол, анестетици и успокоителни
Те могат да увеличат риска от ортостатична хипотония.
Съобщени са единични случаи на хемолитична анемия по време на едновременната употреба на хидрохлоротиазид и метилдопа.
Пациентите, приемащи хидрохлоротиазид едновременно с карбамазепин, могат да развият хипонатриемия. Тези пациенти трябва да бъдат предупредени за възможността от хипонатриемични реакции и да бъдат наблюдавани съответно.
Йодна контрастна среда
Съществува риск от остра бъбречна недостатъчност при индуцирана от диуретици дехидратация, особено при високи дози йодни продукти. Пациентите трябва да се рехидратират преди започване на лечението.
4.6 Бременност и кърмене
Поради ефектите на отделните компоненти на тази комбинация върху бременността, употребата на Co-Valsacor не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на Co-Valsacor по време на 2 и 3 триместър на бременността е противопоказана (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Не се препоръчва употребата на AIIRA през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на AIIRAs е противопоказана по време на 2 и 3 триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните доказателства относно риска от тератогенност след излагане на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са категорични; обаче не може да се изключи леко увеличение на риска. При липса на контролирани епидемиологични данни за риска, свързан с инхибиторите на рецептора на ангиотензин II (AIIRA), може да има същия риск за този клас лекарства. Освен ако продължителното лечение с ARB не се счита за необходимо, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с AIIRAs трябва да се прекрати незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че експозицията на AIIRA през втория и третия триместър на бременността причинява фетотоксичност при хора (бъбречно увреждане, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. Също 5.3 „Предклинични данни за безопасност“).
Ако излагането на AIIRAs е настъпило от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната и черепната функция.
Бебетата, чиито майки са приемали AIIRA, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. Също точки 4.3 и 4.4).
Има ограничен опит с употребата на хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместър. Проучванията върху животни са недостатъчни.
Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Поради фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, употребата му през втория и третия триместър може да наруши фетоплацентарната перфузия и може да доведе до ефекти като жълтеница, електролитен дисбаланс и тромбоцитопения при плода и новороденото.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за гестационен оток, гестационна хипертония или прееклампсия поради риск от намален обем на плазмата и плацентарна хипоперфузия, без благоприятен ефект върху хода на заболяването.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за есенциална хипертония при бременни жени, освен в редки случаи, когато не може да се използва друго лечение.
Тъй като няма налична информация относно употребата на Co-Valsacor по време на кърмене, Co-Valsacor не се препоръчва и трябва да се предпочитат алтернативни терапии с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите на валсарта-хидрохлоротиазид върху способността за шофиране и работа с машини. Когато шофирате или работите с машини, имайте предвид, че понякога може да се появи замайване или неразположение.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Комбинация от фиксирани дози
Нежеланите реакции, съобщени в клинични изпитвания и възникващи по-често при комбинацията на валсартан и хидрохлоротиазид, отколкото при плацебо и нежелани реакции, съобщени в отделни доклади след пускането на пазара, са изброени по-долу по системо-органни класове. По време на лечението с валсартан/хидрохлоротиазид могат да се появят нежелани реакции, за които е известно, че се проявяват само с отделните компоненти, но не са наблюдавани в клинични проучвания.
Нежеланите реакции бяха класирани по честота, като се използва следната конвенция:
Много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до + Cl -, вероятно чрез конкуренция за мястото на свързване на Cl, което води до ефект върху механизмите на реабсорбция на електролитите: директно чрез увеличаване на екскрецията на натрий и хлорид в приблизително равни количества и индиректно чрез намаляване на плазмения обем чрез диуретичен ефект, водещ до повишаване на активността на ренина в плазмата, увеличаване на секрецията на алдостерон, увеличаване на бъбречната екскреция на калий и намаляване на серумния калий Функционалната връзка между ренин и алдостерон се медиира от ангиотензин II и следователно намаляването на серумния калий е по-слабо изразено при валсартан, когато се прилага едновременно с валсартан в монотерапия.
5.2 Фармакокинетични свойства
Системната наличност на хидрохлоротиазид намалява с приблизително 30% при едновременно приложение с валсартан. Кинетиката на валсартан не се влияе значително от едновременното приложение на хидрохлоротиазид. Това наблюдавано взаимодействие не засяга комбинираната употреба на валсартан и хидрохлоротиазид, тъй като контролираните клинични проучвания показват ясен антихипертензивен ефект, по-голям от монотерапията или плацебо..
След перорално приложение само на валсартан, пиковите плазмени концентрации на валсартан се достигат за 2-4 часа. Средната абсолютна бионаличност е 23%. Храната намалява експозицията на валсартан (измерена като AUC) с около 40% и максималната плазмена концентрация (Cmax) с около 50%, въпреки че около 8 часа след приложението плазмените концентрации на валсартан са сходни в групите с храни и на гладно. Това намаляване на AUC обаче не е придружено от клинично значимо намаляване на терапевтичния ефект и следователно валсартан може да се прилага със или без храна.
Равновесният обем на разпределение на валсартан след интравенозно приложение е около 17 литра, което показва, че валсартан не се разпределя значително в тъканите. Висока част от валсартан се свързва със серумните протеини (94-97%), главно серумен албумин.
Валсартан до голяма степен не е биотрансформиран, тъй като само около 20% от дозата се открива като метаболити. Хидрокси метаболитът е идентифициран в плазмата при ниски концентрации (по-малко от 10% от AUC на валсартан). Този метаболит не е фармакологично активен.
Валсартан демонстрира кинетика на многоекспоненциално разграждане (t½α 2). Тези дози представляват 0,3 пъти максималната препоръчителна доза валсартан при хора при мармозети и 1,2 пъти максималната препоръчителна доза хидрохлоротиазид на mg/m 2 (изчислението предполага доза валсартан от 320 mg/ден в комбинация с хидрохлоротиазидна доза от 25 mg/ден за пациенти с тегло 60 kg).
Високите дози от комбинацията на валсартан и хидрохлоротиазид причиняват намаляване на броя на червените кръвни клетки (броя на червените кръвни клетки, хемоглобина, хематокрита, от 100 + 31 mg/kg/ден при плъхове и 30 + 9 mg/kg/ден при мармозетите). Тези дози при плъхове представляват 3 пъти максималната препоръчителна доза валсартан при хора и 12 пъти препоръчителната доза хидрохлоротиазид при хора на mg/m 2. Тези дози представляват 0,9 пъти максималната препоръчителна доза валсартан при хора при мармозети и 3,5 пъти максималната препоръчителна доза хидрохлоротиазид на mg/m 2. (Изчислението предполага доза валсартан от 320 mg/ден в комбинация с доза хидрохлоротиазид от 25 mg/ден за пациенти с тегло 60 kg).
Наблюдавано е увреждане на стомашната лигавица при мармозетите (от доза 30 + 9 mg/kg/ден). Прилагането на комбинацията също причинява хиперплазия на аферентни артериоли в бъбреците (при плъхове в доза 600 + 188 mg/kg/ден и при мармозети от доза 30 + 9 mg/kg/ден). Тези дози представляват 0,9 пъти максималната препоръчителна доза валсартан при хора при мармозети и 3,5 пъти максималната препоръчителна доза хидрохлоротиазид на mg/m 2. Тези дози при плъхове представляват 18 пъти максималната препоръчителна доза валсартан при хора и 73 пъти препоръчителната доза хидрохлоротиазид при хора на mg/m 2 .
Изглежда, че горните ефекти се дължат на фармакологичните ефекти на високи дози валсартан (блокада на инхибиторните ефекти на ангиотензин II върху освобождаването на ренин и стимулиране на клетките, продуциращи ренин) и се проявяват и при употребата на АСЕ инхибитори. Тези открития не изглеждат релевантни за употребата на терапевтични дози валсартан при хора.
Не са провеждани проучвания върху комбинацията на валсартан и хидрохлоротиазид за мутагенност, кластогенност или канцерогенност, тъй като не е имало взаимодействие между двата агента. Тези проучвания обаче са проведени съответно с валсартан и хидрохлоротиазид и не показват мутагенни, кластогенни или канцерогенни ефекти.
Токсичните за майката дози при плъхове (600 mg/kg/ден) през последните дни на бременността и лактацията водят до по-ниска преживяемост, по-ниско наддаване на тегло и забавено развитие (отделяне на външния хрущял на ухото и отваряне на ушния канал) в потомство (вж. точка 4.6). Тези дози при плъхове (600 mg/kg/ден) са приблизително 18 пъти по-високи от максималната препоръчителна доза при хора на mg/m 2 (изчисленията предполагат орална доза от 320 mg/ден и пациент с тегло 60 kg). Подобни резултати са наблюдавани при валсартан/хидрохлоротиазид при плъхове и зайци. Не е наблюдавана тератогенност при плъхове и зайци при ембрио-фетално проучване, използващо комбинацията валсартан/хидрохлоротиазид, но е наблюдавана фетотоксичност, свързана с токсичност за майката.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества