Ванеска е изключително срамежливо, стегнато дете.
Почти не е в състояние да се изразява сред непознати или в по-големи групи, обикновено мълчи. Той се страхува от ежедневните ситуации, страхува се от много неща, които са банални за родителите. Безпокойството я осакатява толкова много, че не е в състояние да покаже какво може, не вярва, поради несигурността си се проваля в училище. В трудни ситуации или в техните очаквания, той обикновено страда от главоболие и храносмилателни проблеми (коремна болка, диария).
Дори по този начин повишената тревожност може да се прояви в детството. Как го разпознавате при детето си, как можете да му помогнете и кога е време да се обърнете към специалист?
Тревожност и безпокойство
Безпокойство е неприятна емоция, която всеки от нас изпитва от време на време. Той много прилича на страха, но за разлика от него няма ясно съдържание. По-скоро това е смътно чувство на напрежение или страдание, причинено от несигурност или опасност. Заплахата обаче може да не е реална. Ние го преживяваме като остро състояние на предчувствие за някаква опасност. Често се свързва с идеи „Ами ако ...“
Безпокойство е черта на характера. Това е тенденция да изпитвате тревожност много често. Тревожното дете е склонно да възприема света като опасен. Всичко непознато, несигурно представлява потенциална опасност за него и предизвиква безпокойство у него.
Защо децата са притеснени
Обикновено има няколко причини за повишена склонност да изпитвате тревожност. Тревожността е до голяма степен конститутивна и е свързана с качеството на нервната система. Някои деца просто са естествено по-чувствителни и уязвими от други. Образованието обаче също играе роля. Например перфекционизмът на родителите и техните преувеличени изисквания към детето могат да доведат до повишена тревожност у децата, с които разполагат, но от друга страна, твърде добронамерено възпитание без ясни граници и правила. Острите проблемни ситуации в живота на детето също са чест източник на временно повишена тревожност, напр. семейни проблеми, кавги на родители, развод, ситуации след развода или проблеми в училищния екип, отхвърляне на деца, тормоз.
Как да разбера, че бебето ми е тревожно
Повишената тревожност може да се прояви по различни начини при децата отвън. Като цяло присъстват някои от следните симптоми:
Детето се страхува или е изложено на риск в ежедневни ситуации (по пътя до училище, по време на почивка, по време на репетиции, на детската площадка, в магазина и т.н.)
Детето е забележимо срамежливо, в социални ситуации често е стегнато или покорено.
Детето е перфекционист, поставя високи изисквания към себе си и ако не успее да ги отговори, отговаря с много интензивни емоции.
Детето не вярва.
Детето е несигурно, в резултат на което често се проваля напр. в училище (той получава лоша оценка от учебната програма, която може да възпроизведе добре у дома).
Детето е склонно да страда от физически затруднения, напр. главоболие, лошо храносмилане, треперене, умора.
Детето е склонно да реагира неадекватно, много интензивно. От негова гледна точка обаче тези реакции са адекватни.
Детето често очаква неудобство или опасност. Притеснен от мислите „Ами ако ...“
Под въздействието на безпокойството детето също може да реагира агресивно, сякаш се опитва да се защити неподходящо, дори в ситуации, когато това не е необходимо.
Детето често изпитва несъразмерно силни и постоянни страхове от предмети, които обикновено не оценяваме като заплашителни.
Детето е свикнало да е напрегнато, схванато.
Детето може да изпитва проблеми със съня - проблемен сън, чести нощни събуждания, преждевременно събуждане, страшни сънища.
Детето свиква с прекалено притеснение за себе си или близките си.
Как да помогнем на тревожно дете
Важно е да осъзнаем, че никога няма да премахнем напълно безпокойството. Това е естествена емоция, която се появява от време на време във всеки от нас. Вероятно винаги се среща малко по-често при тревожни деца. Целта обаче е да се намали тревожността до такова ниво, че да не притеснява детето в ежедневието, да не му пречи да участва в социални ситуации и да упражнява способностите си в училище и извън него. Родителите и техният ежедневен образователен подход към детето имат най-голямо въздействие в това отношение.
Опитайте се да осигурите на детето си хармонична домашна обстановка без излишно напрежение и конфликти.
В образованието предпочитайте недирективен подход, имайте разбиране, но бъдете последователни.
Покажете на детето си разбиране, приемане, любов, дайте му време.
Опитайте се да реагирате спокойно дори в трудни ситуации. Вие сте модел за подражание на детето си.
Установете общи ежедневни ритуали, които да следвате (напр. Вечер заедно, лягане, неделни обеди и т.н.)
Не претоварвайте детето със задължения и изисквания, имайте разумни изисквания.
Въведете култура на здравословен начин на живот в семейството си - здравословна диета и много упражнения.
Говорете с детето си, слушайте го.
Внесете хумор в ежедневието си, не приемайте всичко твърде сериозно, опитайте се да облекчите неудобството. Смейте се с бебето.
Потърсете приятни занимания за свободното време на детето си. Най-добрите тези, които не изискват изпълнение (напр. Арт пръстени).
Развийте здравословното самочувствие на детето си. Хвалете го възможно най-често, но не безплатно. Потърсете причини за похвала.
Какво друго може да помогне
Обучението за релаксация се използва като една от ключовите техники при лечението на тревожност и тревожни разстройства. При определени условия може да се прилага и от родители с деца у дома. Целта е пълна релаксация, намаляване на напрежението, възбуда и готовност на тялото да реагира на различни стимули чрез увеличаване на тревожността.
Изборът на техники за релаксация зависи главно от възрастта на детето. Докато по-малките деца използват по-релаксиращи музикални игри, по-големите деца също могат да се справят с прогресивната релаксация на Якобсън или автогенното обучение. Записите обикновено са достъпни в Интернет. Важно е да се отпускате редовно, в идеалния случай ежедневно. Това е стандартна тренировка, чието повторение увеличава способността за отпускане.
Игра и движение
Играта и физическите дейности на чист въздух предизвикват у децата приятни чувства. Радостта и благополучието естествено намаляват настройката на тялото да изпитва негативни емоции, включително тревожност. Играта и движението, включително спортът (например колоездене) са много подходяща психохигиена за тревожните деца.
Докосвания и прегръдки
Ръцете на родител имат лечебен ефект върху детето. Повечето деца естествено се успокояват в обятията на своите близки. В допълнение към факта, че докосването на любим човек причинява отделянето на хормони на щастието, детето обикновено се отпуска в прегръдка, мускулното напрежение спада и дихателната честота се настройва на спокойния дъх на родителя. Това ще намали бдителността на организма към реакции на тревожност.
Обучение за дълбоко дишане
Ако изпитваме повишена тревожност, дишаме бързо и плитко. Друга техника, която често се използва при лечението на тревожност, не само при децата, е практиката на т.нар. дълбоко дишане. Първо учим детето да се фокусира върху дъха си, да възприема вдишването и издишването. Тогава го учим да диша дълбоко, да вдишва в корема, а не в гърдите и да издишва бавно и бавно. Можем да му кажем да си представи, че има балон в стомаха, който трябва да напълни с въздух. При вдишване не трябва да се повдига гърдите, а коремната стена. След това въздухът тръгва, сякаш неволно, бавно излизайки навън. По този начин дишането се забавя и задълбочава. В същото време пулсът се забавя и се активира част от нервната система, наречена парасимпатикова система, която отговаря за отпускането и успокояването.
Кога да се свържете с експерт
Разбира се, не всяко срамно дете принадлежи към амбулаторията на психолог или педопсихиатър. Родителите трябва да се консултират със специалист, ако:
Тревожността нарушава качеството на живот на детето, ежедневните дейности и представянето му.
Тревожността се появява при дете под формата на масивни припадъци, придружени от физически затруднения.
Минималните стимули също са стимул за тревожност.
Тревожността се запазва в детето много дълго време, след като е изложено на страховитата ситуация.
При необходимост детският психиатър ще прилага лекарства, т.нар анксиолитици - лекарства за намаляване на тревожността. Те са полезни, за да вкарате бебето си в относително благосъстояние за кратко време. Психотерапията е много ефективна в дългосрочен план.
- Винаги е по-добре да вземете детето на ръце, отколкото да му крещите
- Дете и вулкан - какви видове вулкани са и какво означават те
- Примерна молба за развод (мъжко предложение) Въздействието на развода върху дете Развод, развод как да го предотвратя Какво да правя,
- Всичко, което трябва да знаете за това как да пазите дете онлайн
- Записване на бъдещи първокурсници Кога и при какви условия да запишете дете в училище