Доскоро курсът по баскетбол в Myjava щеше да бъде още един принос за запазването на народните традиции в района Myjava.
Започналият в събота също може да бъде възможност за преквалификация или подобряване на семейния бюджет. Винаги е имало интерес към ръчно плетени изделия от естествени материали. Въпреки това, майсторът на кошници Ян Земан, който ръководи курса, категорично казва, че е невъзможно да се прехранва с плетене на кошници.
През първия ден от курса около дузина кандидати от различни възрасти не го пропуснаха. Всички копнееха да научат основите на традиционните занаяти.
Според Зузана Валашкова от Центъра за традиционна култура в Миява, те завършват петдесет часа практическо обучение през почивните дни, по време на което правят 11 продукта.
„Всеки може да научи баскетбол, най-важното е тази работа да му хареса“, каза Ян Земан на своя „чирак“.
Всеки направи първия си продукт от ракита в събота, макар че не всеки го хареса. Някои върбови пръчки слушаха повече, други по-малко. Според майстор Земан производителят на кошници е доволен от първия си продукт.
Чубош Омаст от Пиещани е доведен на курса по баскетбол, за да научи занаята на дядо си. „Дядо тъчеше кошници, но умря твърде рано и нямах време да се уча от него“, обясни той.
Bouboš има сръчни ръце, той е един от най-талантливите на курса. Пенсионираната Виера Маречкова от Кунов беше привлечена от любопитството, но и от желанието да събира гъби в ръчно изработена кошница. Тя призна, че е получила задачата да слуша добре вкъщи, защото съпругът и брат й също се интересуват от кошничарството.
Ян Земан е изплел стотици кошници и други плетени изделия за осемнадесет години. Веднъж той е научил около сто души на традиционен занаят, но не го приема, като повишава конкуренцията.
Остават само най-упоритите в кошерския занаят и досега са били само няколко.