Въпрос

надбавка

Поради необходимостта от помощ, акционерно дружество, предоставящо здравни грижи като получател на доброволчески дейности, сключи писмени договори за доброволчески дейности съгласно Закон №. 406/2011 сб. относно доброволчеството и за измененията на някои актове с изменения (наричани по-долу „Законът за доброволчеството“) с физически лица - доброволци, които извършват доброволчески дейности за бенефициента. Доброволчеството е безплатно и договорът не дава право на доброволеца на доход (възнаграждение). В съответствие с договора обаче, доброволецът получи ваучери за хранене в размер на 4,00 евро за всеки ден на доброволчески дейности от получателя на доброволческата дейност.

Ваучерите за храна бяха предоставени въз основа на споразумение между получателя на доброволческата дейност и доброволеца като изпълнение, предоставено в съответствие с разпоредбите на § 6, ал. 2 писмо г) от Закона за доброволчеството.
Разходът във връзка с предоставянето на ваучери за храна на доброволци въз основа на договор съгласно Закона за доброволчеството може да се счита за данъчен разход съгласно § 19 ал. 2 писмо в) петата точка от ITA, респ. за
данъчни разходи съгласно § 2 писмо i) ZDP?

Отговорът

Съгласно § 6 ал. 6 от Закона за доброволчеството доброволец не получава възнаграждение за извършване на доброволчески дейности. Осигуряване на доброволеца чрез изпълнение съгласно параграф 2 писмо г) и параграф 5 от цитираната разпоредба не е награда или възнаграждение, а служи за извършване или улесняване на извършването на доброволни дейности. Съгласно § 19 ал. 2 писмо в) от пета точка от ITA, данъчните разходи са надбавките за храна за служители, предоставени при условията, определени в специален регламент, който е напр. § 152 от Закон № 311/2001 Coll. Кодекс на труда, изменен (наричан по-долу "Кодекс на труда").

От гореспоменатите разпоредби на Закона за доброволчеството, както и от обяснителния меморандум към разпоредбата на § 2 от Закона за доброволчеството, който гласи, че „от естеството на доброволчеството и доброволческата дейност следва, че
работа или подобна трудова дейност, поради което тази дейност не е обхваната от Кодекса на труда ”, следва, че отношенията между доброволеца и получателя на доброволна дейност не са обхванати от Кодекса на труда. Надбавка за храна, предоставена на доброволеца въз основа на споразумение между получателя на доброволческата дейност и доброволеца като изпълнение по § 6, ал. 2 писмо г) от Закона за доброволчеството не отговаря на условията за данъчни разходи, определени в § 19 ал. 2 писмо в) пети параграф от ITA.

Съгласно § 2 писмо i) ITA за целите на ITA, данъчни разходи означава разходи (разходи) за постигане, осигуряване и поддържане на облагаем доход, доказано направени от данъкоплатеца, записани в счетоводството на данъкоплатеца или записани в данните на данъкоплатеца съгласно § 6, ал. 11 ЗДП, докато при ползването на имущество, което може да има характер на лични нужди и свързани разходи (разходи), данъчните разходи се признават само пропорционално на § 19 ал. 2 писмо у) ITA, в който се използва за постигане, осигуряване и поддържане на облагаем доход, освен ако в този закон е предвидено друго.

Помощ за кетъринг (във вашия случай ваучер за храна в размер на 4,00 евро за всеки ден на доброволчество), предоставен от акционерното дружество - получателят на доброволчеството на доброволеца въз основа на споразумение между получателя на доброволчеството и доброволец като изпълнение по § 6 ал. 2 писмо г) от Закона за доброволчеството е разход за постигане на облагаем доход и е възможно при условие, че другите условия, определени в § 2 писмо и) да се разгледа ДМА като данъчен разход съгласно § 2 писмо i) ZDP. Изпълнение, предоставено на доброволеца съгласно § 6, ал. 2 писмо г) от Закона за доброволчеството е в съответствие с § 9, ал. 2 писмо x) ITA освободен от данък върху доходите.

Становище от 22.9.2020 г.