Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
(Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност)
Разстройство с дефицит на вниманието, придружено от хиперактивност, за което дори в нашите условия е назоваването на английската терминология Нарушение на дефицита на вниманието с хиперактивност/ADHD /, познато ни в миналото под името Лека мозъчна дисфункция/MMD /. Назоваването на ADHD посочва повече към основните симптоми, LMD обръща повече внимание на възможната причина за проблемите.
От практическа гледна точка учителите се интересуват особено от възможността да разпознаят разстройство в средата на детските градини и началните училища. Разстройството с хиперактивност с дефицит на вниманието се проявява със следните симптоми:
Повишена подвижност и безпокойство
Детето ще остане спокойно само за кратко време, повишена раздразнителност
нервната система и последващото интрапсихично напрежение го принуждава да реагира на стимули от околната среда. Понякога се проявява като безпокойство при движение/почукване на крака, пръсти /, друг път като показване, заблуждаване, при по-високите класове може да приеме формата на по-големи провокации.
Невнимание - проблеми с вниманието
При детето наблюдаваме лесно разсейване от външни дразнители, затруднено фокусиране и поддържане на вниманието. Понякога това се появява като „сънуване с отворени очи“, друг път като разстройство/непълни задачи, банални грешки, бъркотия на пейката, в чанта и т.н. /, понякога дори като невъзможност за самостоятелна работа. Резултатите от образованието в училище се влияят негативно от грешки поради невнимание, най-силно се изразява по време на писмени проверки на знания, тестове и др.
Импулсивност
Детето реагира на всички стимули от околната среда, обикновено без да се съобразява с целесъобразността на реакцията/припряно /. Ето защо той често крещи, не чака реда си, скача в чужди речи и т.н. Случва се да реагира само на отделния човек, а не на цялото. Напр. само една дума, изтръгната от контекста или част от картината, тя често участва в опасни дейности, тъй като не може да различи възможните рискове навреме.
Физическа несръчност
Понякога наблюдаваме проблеми с координацията на движенията/груби двигателни умения /, по-забележими в училище има проблеми с фината моторика. Дете напр. по-трудно се научава да пише, често има проблеми с редактирането на тетрадки.
Отслабено възприятие и несъвършено въображение
Свързва се с несръчност в двигателните умения, тези проблеми са най-силно изразени при четене, писане и художествено изразяване. Понякога детето има проблеми с идеята за числата и впоследствие с математиката. В по-високите класове наблюдаваме трудности в геометрията, географията/напр. работа с карта /
Забележимо неравномерни колебания в развитието и производителността
В някои области детето се развива по подходящ начин, или се проявява като над средното/напр. в практически социални ситуации /, в други изглежда значително забавено/напр. фина моторика. При деца с ADHD не е необичайно да се прилагат в една и съща зона през деня, седмицата/напр. предмет/добри резултати и след това много слаби, сякаш всичко е забравено, респ. не беше готов за преподаване.
Промени в настроението
В емоционалната област тези деца показват значителни колебания, те бързо преминават през напр. от смях до плач. Има моменти, когато не е възможно да се управляват с тях поради неспокойствие и раздразнителност, друг път си сътрудничат, респ. те са относително тихи.
Очевидно е, че децата с ADHD са в образование в сравнение с други население в неравностойно положение, което може постепенно да се прояви на личностно развитие. Поради неравномерното представяне, честите неподходящи реакции създават несигурност у децата, която може да надделее до сложна и намалена самооценка. Детето се опитва да се справи с тези проблеми, докато обичайният компенсаторен механизъм е преминаване към ролята: „. Не ме интересува, печатите са ми откраднати. „Той по-скоро би приел ролята на ленивец, клоун“, отколкото на ученик, който не владее учебната програма, респ. той не може да контролира поведението си. Понякога усилието да се отговори на изискванията на соц. околната среда води до невротично развитие на личността, което може да доведе напр. до соматични проблеми - главоболие, храносмилателни проблеми и др. Ако детето все още не се работи професионално, това може да доведе до значителни образователни проблеми, напр. в поведенчески разстройства, агресия, прогулки.
Работата с дете с ADHD не е лесна, това вероятно ще бъде потвърдено от всеки учител, който има такова увредено дете в класа си. Разкаянието, наказанието или принудителните обещания не помагат, защото поправянето не е въпрос на волята, усилията на детето, а е в ръцете на разумен педагогико-психологически подход.
Когато работите с дете в началното училище, препоръчваме:
л. Точна диагностика необходимо е да се разграничи дали това наистина е ADHD синдром или темпераментни особености, влиянието на деформирани взаимоотношения в семейството и т.н. Необходимо е да се комбинират данни от семейната среда, семейството, училището, преглед от психолог, понякога невролог.
2. Говорете открито с детето за проблема. Препоръчваме ви да публикувате нашите знания по чувствителен начин пред детето/първо, разбира се, говорим с родителите /, да изразим разбиране, да обсъдим по-нататъшни стъпки и очаквания. Важно е детето да разбере/да е наясно какъв е неговият проблем и да може да се работи с този проблем.
3. Договорете се за "правилата на играта" въз основа на собствения ни опит и придобити знания, в сътрудничество с детето, ще разработим споразумение, в което ще формулираме основните изисквания, но и „облекчения“ в образованието и поведението. Споразумението трябва да се консултира многократно с детето, то трябва да бъде разбираемо, с възможност за актуализиране по време на учебната година. Ние формулираме правилата в поведението по-свободно, отколкото при другите деца, като отчитаме особено импулсивността, безпокойството и проблемите във вниманието. Препоръчваме да създадете „по-мека среда“ при прехода от общо към неподходящо поведение. Детето трябва да има повече сигнали, че нарушава нормата, респ. че е на ръба на издръжливостта като другите деца.
Възможни ситуации и процедури за специфична работа с детето:
A - детето проявява леко безпокойство при движение, нашите възможности:
а/ние идваме при детето и го успокояваме с нашите интереси, докосвания и т.н.
б/позволяваме му да се движи - напр. избърсването на дъската, събирането на тетрадки, за детето е отпускане на движението
в/променяме дейността, но се опитваме да поддържаме приемственост с учебната програма
г/други данни според собствения опит на педагога.
Детето знае, че го забелязваме, правим го словесен и словесен, че искаме да му помогнем и че очакваме неговото сътрудничество. Ако не сме в състояние да успокоим детето, можем да преминем към ясни сигнали, че детето надхвърля границите на нормата:
Б. - въпреки нашите усилия, има очевидни вълнения сред детето, които ескалират:
а/с повишен тон на гласа предупреждаваме за неприемливо поведение, крещенето няма значение, дете
той също регистрира повишен глас и няма да безпокоим целия клас
б/даваме ясни невербални сигнали, те не трябва да бъдат регистрирани отново от целия клас, просто повдигнат пръст,
променен израз на лицето, енергично движение
в/други според собствения опит на педагога.
По този начин даваме ясни сигнали на детето, че очакваме промяна в поведението му. След това пристъпваме към процедурата, както е посочено в точка А.
Ако не наблюдаваме успокоение у детето и продължаваме да засилваме проявите, които пречат на детето да се насочи към работа и да нарушат класа/напр. разхожда се из класа, говори на глас, тормози съучениците/препоръчваме следната процедура.
° С - отвеждаме детето настрана, ясно му обясняваме позицията си, енергично, но не агресивно, формулираме
проблем и ние избираме една от следните процедури:
а/навлизаме в дейност, която може да не е свързана с преподаване, но знаем, че помага на детето, напр. рисуване
по ваш избор, игра на крака и т.н.
б/разрешаваме му по-кратък престой в коридора, проверяваме детето, напр. през отворената врата.
в/молим за съдействие т.ч. безплатен възпитател, напр. образователен съветник, ако има свободен час,
специален педагог, ако е служител на училището и др.
г/други според собствения си опит, подходяща е всяка процедура, която помага на детето, но не унижава
В края на урока е необходимо още веднъж да поговорите с детето, да поемете проблемната ситуация в спокойна атмосфера. Ако детето има чести ситуации от тип С, е необходимо повторно сътрудничество със специалисти, в някои случаи медикаментозно лечение.
4. Не позволяваме на детето да научи нещо погрешно, тогава е много трудно да се научи. Ще положим много повече усилия за промяна на неправилно научени знания и стереотипи, отколкото при изучаването на нов предмет.
5. Когато е възможно, работете с него с перфектна концентрация. Опитваме се да премахнем всички смущаващи влияния, напр. той седи само с много спокоен съученик, няма нищо обезпокоително в полезрението и т.н. Учителят трябва да има дете с ADHD в полезрението, детето трябва да чувства, че можем да му помогнем с ориентация в учебната програма по всяко време, ще го предупредим за грешки поради невнимание и т.н. Ще му позволим незначителни разлики, напр. специално седене, незабележима игра с писалка и др. - тези различия не нарушават вниманието на детето, а напротив, детето се нуждае от тези механични движения за концентрирана работа.
6. Не пестим похвали. Подходящо е да похвалим детето за усилията му, ще му дадем да разбере, че разбираме проблема му, като в същото време компенсираме честите неуспехи за грешки поради невнимание, импулсивност и т.н. Опитваме се да гарантираме, че детето не придобива комплекс за малоценност, но също така и усещане за уникалност, със специални насоки, предоставени от учителя.
7. Оценяваме справедливо представянето на детето. Когато оценяваме, ние вземаме предвид възможностите му, не просто следваме обичайния стандарт. Когато оценяваме и класифицираме, можем отчасти да разчитаме на Методическите насоки за оценка и класификация на ученици със специални педагогически нужди в началните училища.
В училище учителят рядко среща ученик, който има всички изброени симптоми на ADHD. Ситуацията се усложнява и от факта, че в допълнение към ADHD, ние също разграничаваме ADD синдром, което е разстройство на вниманието, но не е необходимо да се комбинира с хиперактивност. Тези деца обаче имат значителни проблеми с фокусирането и поддържането на вниманието, лесно се разсейват от външни дразнители, показват и небалансирано представяне, трудности при самостоятелна работа и т.н. Ясно е, че тези трудности са сериозен проблем за детето, но те са по-трудни за диагностициране поради липсата на значителни външни сигнали.
В заключение може би можем да заявим, че децата със синдром на ADHD и ADD се нуждаят от нашата помощ. Без това те си помагат и обикновено се подхлъзват в неадекватни механизми за компенсация. От нас възрастните/родителите, учителите, психолозите и т.н./зависи да забележим тези деца и да потърсим начин за сътрудничество. Ученик, който има проблем, знае за него и чувства подкрепата на възрастни, обикновено се насочва към конструктивно сътрудничество, в противен случай поведението му е непредсказуемо.